Конфликтни теми | Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Проблясъци | Вяра

От София ЕС ще покаже, че Западните Балкани са вътре в крепостта, а не пред нея.


Сподели:
16 Май 2018, Сряда


-Госпожо Чернева, предстои срещата на върха ЕС-Западни Балкани. Какво очаквате от тази среща?


-Тя е венецът на едни усилия, които не само българското председателствор но и ЕК полага – да даде място за дискусия за Западните Балкани. Срещата на 17 май ще бъде моментът, в който ще може да се поднови обещанието на ЕС, че ако страните от региона направят необходимото, имат шанс да се приближат към съюза. Всъщност важното на срещата ще бъде, че 15 години след Солунската декларация, която така топло отваряше обятия за Западните Балкани, Евросъюзът ще покаже какво е възможно. А именно – тези отворени обятия вече ги няма, защото Европа е в друга ситуация. Това, което Европа може да предложи, е краткосрочно помощ за инфраструктурата на региона, т.нар. дневен ред по свързаността на региона. Затова ние от самото начало лансирахме тезата, че конкретни мерки като дигиталната свързаност, отварянето на вратите за българските бизнес и стартъпи към целия регион, намаляването на цената на роуминга, са достатъчно важни сами по себе си. В крайна сметка утрешната среща на върха ще бъде политическият знак, че Европа разбира, че страните от Западните Балкани са по-скоро вътре в рамките на крепостта Европа, а не пред нея.


-Казвате, че от София ще бъде изпратен политически сигнал към тези държави, но най-ранната възможна дата за някои от тях за присъединяване е 2025 г. Как междувременно може да протича тяхното приближаване към Европа?


-Първо, те трябва да си решат двустранните проблеми. В момента има поне 11 диспута по отношение на границите – проблеми, които преди години смятахме, че са неважни. Но днес Хърватия и Словения като страни-членки на ЕС продължават да се карат за границите си и ЕС с право каза: не искаме повече такива конфликти да вкарвате в съюза, така че, моля, страните-кандидатки да си решат подобни проблеми преди да говорим за присъединяване. В целият този комплекс влиза и въпросът за името на Македония, който е и най-важен и ще има най-голям ефект, ако бъде разрешен. Вторият такъв важен въпрос е Косово и как Сърбия може да намери начин да не пречи на Косово, но и тя самата да продължи да се развива. Както и да ограничи руското влияние, защото Русия се храни именно от възможността, че може да се меси във въпроса с Косово. Втората голяма група проблеми е свързана с върховенството на закона. ЕС много държи на тези въпроси. Ние от собствен опит знаем, че успехът в това отнема много време и че е трудно да се измери. Третият голям комплекс са всички останали въпроси, които са част от предприсъединителните глави.


-Мнозина си задават въпроса имат ли място страните от Западните Балкани в ЕС, тъй като между самите страни има много нерешени проблеми, а в Европа все по-трудно се постига консенсус. Защо й е на Европа да приема държави, които могат допълнително да минират този консенсус?


-Това е другият въпрос – какво ще се случи в Европа в следващите седем и повече години. Вероятно ще видим една много разслоена Европа, в която има ядро и различни видове периферии. Групирането на страните от периферията със сигурност ще засегне и държавите от Западните Балкани. Т.е. на България трябва да е ясно, че все повече успехът на Западните Балкани ще бъде важен и за нея, доколкото старите членки ще ни виждат все повече като част от една обща периферия.


-Днес вие сте сред съорганизаторите на форума в рамките на българското председателство под надслов „В диалог със Западните Балкани – регион на растеж, сигурност и свързаност по пътя към Европа". Постижима цел ли е това?


-Ние много говорим за Западните Балкани, но рядко говорим със тях. И това, което ние искаме да направим, е да си кажем честно какво очакваме от тях. Но също така и малко да сложим граници на техните очаквания, на очакванията на техните общества. Защото, ако обществата на нашите съседи смятат, че без да оказват натиск върху своите политици, нещата ще се случат от само себе си, това няма да стане. 2025 г. за мен е по-скоро крайна дата, дата, до която страните трябва да покажат на какво са способни. След това могат да им предложат най-различни форми на привилигировано партньорство, дотогава вероятно ще има британски, турски, украински модел – ще има различни форми на сътрудничество с ЕС, между които те ще могат да избират. Поне за някои от тях реформаторският заряд на политиците и на обществата им не е достатъчен.


-Стана ясно, че всички европейски лидери ще дойдат в София за утрешната среща. Очаквате ли да има някакви търкания между тях при приемането на финалната декларация на форума?


-Идването на всички лидери със сигурност е успех. Не би трябвало да има каквито и да е проблеми за приемането на политическата декларация. Доколкото знам, финалният текст е изчистен. Самото събитие ще даде протоколната рамка, в която тази декларация да бъде приета. Ще бъде приета и Пътна карта по темата свързаност, която е безспорно важна. Ще бъдат подписани двустранни споразумения между България и страни от региона. Т.е. това ще е една политическа среща, в която ще се свърши и конкретна работа, но безспорно най-важен ще бъде самият знак, че ЕС събра достатъчно политическа енергия, така че да произведе среща на върха Западните Балкани.


-Какво следва след тази среща за ЕС, за региона и за България?


-За мен това е най-важният въпрос. Успехът на срещата на 17 май няма да бъде видим на самия 17 май. Успехът на срещата ще бъде, ако ЕС продължи с тези усилия за интегрирането на страните от региона. Това означава и австрийското, и румънското председателство на ЕС и ЕК, но най-вече големите страни-членки, да не свалят Балканите от дневния си ред, да са готови да дадат малко повече финансиране на страните от региона. Що се отнася до България, на нея ще се гледа като на сериозен застъпник на региона само ако тя продължи да бъде ангажирана с него след датата 1 юли. Т.е. ако наистина има достатъчно съвместни инфраструктурни проекти, ако има обмен на студенти, държавна подкрепа за работата на гражданския сектор, подкрепа за инвестициите за региона. Това ще са стъпки на работно ниво, които ще покажат, че наистина България има държавна политика. Ако останем на декларативното ниво от срещата на 17-ти, тя много бързо ще се забрави и няма да има значението, което хората от съседните ни страни се надяват.


-Как виждате бъдещето на Близкия Изток след последните кървави събития след преместването на американското посолство в Ерусалим и оттеглянето на САЩ от споразумението за Иран?


-Това ще бъде най-сериозният въпрос в следващите месеци и години, тъй като изтеглянето на САЩ от споразумението за Иран означава няколко неща. Първо, че президентът Доналд Тръмп не се чувства обвързан към ангажиментите си в ООН или към споразуменията си с европейците. Това ще има огромни отражения върху нашата сигурност, НАТО, киберсигурността, върху търговията. Ще има отражение и върху региона на Близкия Изток, защото става ясно, че Тръмп си партнира основно с Израел и Саудитска Арабия и последствията от това върху целия регион, вкл. за европейските бизнеси там, за съвместните операции на европейци и американци там, тепърва ще ги виждаме. Аз не съм голям оптимист доколко и колко бързо Европа може да се еманципира. Нашият шанс е ЕС да се вземе в ръце и да се опита да предприеме краткосрочни мерки срещу вторичните санкции на САЩ за европейски фирми в Иран и региона, както и да придобие собствена физиономия в Близкия Изток, да придобие близкоизточна политика.





Източник: standartnews.com

В категории: Други теми, Европа, Интервюта

Сподели:





Коментари

0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 


АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
Търговската война може да навреди на стабилността и на растежа в световен план, предупреди СТО

Белгия: Засега процесът за присъединяване на Турция към ЕС не е реалистичен

Младен Маринов: Все още не е обсъждано конкретно име за главен секретар на МВР

След Брекзит гражданите на ЕС ще бъдат обект на същите имиграционни закони като тези от останалия свят

Емил Радев: Европа трябва да бъде лидер в цифровата революция

Бисер Петков: Отпадането на тавана на всички пенсии е въпрос на справедливост


НОВИНИТЕ
Израел ще продължи ударите срещу Иран в Сирия Израел ще продължи ударите срещу Иран в Сирия

Лекоатлети ще мерят сили по повод 110-та годишнина на курорта „Св. Св. Константин и Елена“ Лекоатлети ще мерят сили по повод 110-та годишнина на курорта „Св. Св. Константин и Елена“

Обновяване на политиките за трудовия пазар препоръча Световната банка Обновяване на политиките за трудовия пазар препоръча Световната банка

Русия провежда мащабни военни учения в Черно море Русия провежда мащабни военни учения в Черно море

Отбелязват Европейския ден на езиците и във Варна Отбелязват Европейския ден на езиците и във Варна