Конфликтни теми | Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Проблясъци | Вяра

Христо Смоленов, експерт по антитероризъм: Възникването на „Ислямска държава“ е следствие от неглижирането на функциите на „Ал Кайда“


Сподели:
15 Май 2018, Вторник

За поредицата атентати във Франция, Индонезия, Афганистан и дали можем да говорим за нов формат на терористичните атаки.

Има ли промяна в стратегията на „Ислямска държава“. По тези и още горещи теми ще разговаряме в сутрешния блок на Радио „Фокус“ с експерта по антитероризъм Христо Смоленов.

Водещ: Г-н Смоленов, за два дни се случиха серия от терористични актове в различни краища на света. Можем ли да търсим връзка между тях?

Христо Смоленов: Да. Връзка има и тя не минава обезателно през фирмата, наречена „Ислямска държава“. Тероризмът е доста по-общо явление и възникването на „Ислямска държава“ стана някак си, след като функциите на предишната нашумяла „Ал Кайда“ бяха неглижирани в известен смисъл, смени се и ръководството на суперсилата, която водеше война срещу терора, и възникна „Ислямска държава“. Ако се вярва на президента Тръмп – аз тук съм склонен да му вярвам – отговорност за това носи предишният екип „Обама“ и по-специално Хилъри Клинтън.

Водещ: Можем ли да търсим нов момент в организирането и провеждането на терористични атентати?

Христо Смоленов: Категорично. В случая става дума за битовизация на тероризма – нещо, което съвсем не е безопасно. И макар че звучи много ежедневно, именно с това те стават една нарастваща заплаха. Защото хора, мотивирани от идеология, хора, които сами по себе си са жертва на психологическа война и обработка, се радикализират дотолкова, че почват с обикновени и леснодостъпни средства, като хладното оръжие в най-различните му форми – нож или каквото и да било там, камион, автобус, лека кола и прочее – да нанасят неочаквани удари по мирно разхождащи се или просто ежедневно движещи се по своите маршрути граждани на Западна Европа. Всяка жертва на тероризма е еднакво тежка и в този смисъл прекомерният интерес на западното общество само към съдбата на хора, които живеят там, не е правилното отношение към този трагичен процес, защото жертвите в Индонезия са не по-малко важни. Жертвите в самия ислямски свят, които са 90% от жертвите на съвременния тероризъм са също човешки същества. И в този смисъл, новото в тактиката на глобалния тероризъм е разпространяване на тази несигурност – дали ще оцелееш, дали няма да ти се случи нещо, което е резултат от враждебно действие на фанатик, на терорист, който е възпитан да убива, или на човек, който се е радикализирал в резултат на неблагополучия във вписването си в западния начин на живот. На такива хора се дава шанс да уязвяват обикновените невинни граждани на съответните държави, в които това се случва.

Водещ: Често при терористични актове „Ислямска държава“ поема отговорността за даденото събитие. Възможно ли е в някои от случаите да си приписва чуждо деяние и достатъчно ли е извършителя да е симпатизант на „Ислямска държава“, което трудно се доказва, и да бъде чут да вика „Алах Акбар“, за да се приеме, че зад него стои групировката ИДИЛ?

Христо Смоленов: Пак подчертавам, че тази групировка не е единственият фактор на глобалния тероризъм. Тя, освен всичко друго, не е и преди всичко териториална структура. Става дума за концентрация на капитали, на психологически умения, защото психологическата война, която води тероризмът срещу човечеството, е дори по-ефективна от материалните разрушения, които нанася, и съответно жертвите, които взема във физически смисъл. Психологическата война заразява огромно количество неориентирани хора, част от които са разочаровани, част от които са извадени от контекста, в който са се изградили като личности, част от които дори не са съумели да се изградят като личности, а представляват демографски единици, пренесени като че ли с летящо килимче от един социален контекст, от една епоха в друга. Адаптирането на тези хора към новата среда почти винаги е свързано с проблеми. И решението на тези проблеми се търси по насилствен начин, така че можем да говорим за радикализация на базата на едно насилническо поведение и още повече на пропаганда на това насилие, в което терористите са преуспели. За съжаление, контрапропагандата, която води западното общество срещу тях, не стига до корените на проблемите и не стига до сърцата на тези, за които е предназначена. Общо взето, със съжаление трябва да констатирам, че макар че губи територии – 98% от предишните територии, които е управлявала „Ислямска държава“ и е загубила вече, обаче психологическата война продължава и там успехите на терористите не са за подценяване.

Водещ: Атентатът в Индонезия във втория по големина град Сурабая на 13-ти – семейство с четири деца, завърнали наскоро от Сирия, осъществи три атентата срещу църкви. Кое и как провокира такива действия?

Христо Смоленов: Освен кое провокира и какъв е поводът за такива действия, трябва да видим в това много опасен сигнал, сигнал за това, че – подчертавам още веднъж – психологическата обработка на хора, дошли от контекста на сирийския конфликт, защото това семейство неотдавна се е завърнало от Сирия. Отделен въпрос е как това семейство е било там, на какви начала и как е мотивиран този чудовищен акт – родители да поведат собствените си деца на смърт, за да нанесат ущърб на една друга религия, и да услужат на една кауза, която общо взето те не разбират. Страшното е, че тук се дава сигнал към самата ислямска общност. Докато предишните атентати имаха за цел общо взето да всяват страх в противниковата общност и съответно хората, които я подкрепят, тези атентати според мен са насочени към активизиране на радикалните сили в самия ислямски свят. Знаем, че Индонезия е най-голямата мюсюлманска страна с 225 милиона души население, но аз съм бил там и знак как стоят нещата. Можем да кажем, че правителството, въоръжените сили контролират достатъчно добре този толкова сложен контекст – хилядите острови със съответните общности. Там трябва да споменем и факта, че официалните представители на вероизповеданието, на ислямското вероизповедание по принцип не подкрепят радикализма и тероризма. На няколко пъти, още от времето, когато имаше атентати на остров Бали, виждаме, че терористичната общност се опитва да радикализира точно тази страна, засега неуспешно, но с все по-драстични и все по-характерни и иновативни действия. Изпращането на едно семейство да нанесе удар по три църкви, при което бащата с двамата сина с мотори, майката с дъщерите – това е толкова чудовищно, че ние още не можем да направим изводите, които в крайна сметка предстои да бъдат направени. А то е, че в психологическата перверзия, която наричаме „тероризъм“, вече има нови нюанси, вече има нов адресат. Тероризмът се насочва към атака на съзнанието, на подсъзнанието на огромната мюсюлманска общност. Между другото, за България изводът е ясен – ние сме длъжни да пазим собствената ни мюсюлманска общност от провокациите, които могат да дойдат по линия на различни външни влияния. В този смисъл аз бих приветствал внесения от ВМРО законопроект – дано да стане закон, който изключва външното финансиране на религиозните общности. Казвам нещо, което наистина може да прозвучи дръзко, но е отговорно – всяка политическа сила, която се опита да попречи на този законопроект, ще носи отговорност за неблагоприятни, бих казал опасни тенденции, които оттук нататък ще откриваме и с усилия ще противодействаме на тях в бъдеще. Подчертавам още веднъж – България е длъжна да опази българските мюсюлмани от подобни провокации. Те предстоят.

Водещ: Най-голямата мюсюлманската организация на Индонезия – „Нахд латул Улама“, заяви, че ислямът осъжда всички форми на насилие. Втората по големина ислямска организация също осъди терористичния акт. Тази реакция може ли да окаже натиск срещу радикалните елементи, за които вие говорите?

Христо Смоленов: Разбира се, това, което казахте, потвърждава моята предишна оценка, че основните стожери на ислямското вероизповедание в Индонезия се противопоставят на терористичната тенденция, на този тип радикализация. Но когато става дума за такива масови ефекти и въздействия на една добре организирана пропагандна система – говоря за „Амак“ и нейните психологически ефекти, не само медийни, комуникационни действия – тогава нещата не са толкова лесни. И трябва да призная, че е крайно време да престанем да говорим за радикални елементи в рамките на нещо друго. В самия ислям се води война на два типа мислене и на два типа отношение към световните реалности. Радикализмът вече отдавна престана да бъде елемент, компонент на другото. Става дума за сблъсък на две коренно различни интерпретации на вярата и съответно два различни типа мотивация за поведение. Радикализмът беше само подготовка за това, в което вече се е превърнал терористичният ислям, и той е враг №1 на класическия, традиционния ислям. Особено, мога да кажа, на Балканите това се усеща с много голяма сила.

Водещ: Същия ден на другия край на света чеченец прободе с нож петима души в центъра на Париж, като уби един от тях, преди да бъде застрелян от полицаите. Той е бил в списъка със заподозрени екстремисти – т.нар. досие „S“. Вие споменахте и по-рано, че ножът, колите, бомбите- това ли са оръжията на терористите?

Христо Смоленов: Оръжието им е желанието да убиват, мотивирано и поддържано, и насъсквано от съответните идеологически нагласи, нагласи, които се създават в резултат на сериозна и системна работа от страна на сили, заинтересовани да има нестабилност. В този смисъл искам да кажа, че атаките с нож не са само във Франция. Между другото, шестима британски младежи бяха намушкани само преди месец и тогава медиите се опитаха да отклонят разговора за това използва ли агресивният ислям подготовката за тероризъм и съответно готовността на някои да вадят нож и да раздават, така да се каже, присъдите на своето идеологическо затъпение. Това, което става във Великобритания, това, което става във Франция, това, което става и в Германия, където имаше няколко случаи на нападение с нож, показва, че всъщност на битово ниво се радикализират сили, които вече са неотстраними със специални антитерористични операции. Тук става дума за вече сблъсък в самата текстура на западното общество. Трябва да зададем въпроса на какво се дължи това, кой е отговорен и не става ли парадоксално ясно, че именно в обществата, които се гордеят, че са приемници на маса хора от чужда култура, не се генерират точно тези енергии, които водят до ожесточение, до радикализация, до човекоубийствени импулси.

Водещ: Френският премиер Едуар Филип казва, че полицаите са пристигнали на мястото много бързо, бързината на реакцията е предотвратила повече жертви. Стават ли по-добри в френските власти в реакцията срещу терористични нападения?

Христо Смоленов: Френските специални служби и полиция може би стават по-силни, но френските власти не са с нищо по-добри от времето при Оланд например. Задължението на властите е да профилактират подобни неща, а не да констатират бързина на реакцията, защото всяка реакция е постфактум. Иска се проактивна стратегия срещу тероризма, иска се единна европейска линия на противодействие, а дотук аз не виждам такова нещо. Помните колко пъти поставихме въпроса за необходимостта от единна европейска агенция за противодействие на радикализацията и терора. Това винаги се оставя извън полезрението на конвенционалната политика. Може би защото политиците не искат да изоставят модела си на поведение и съответно управление на обществата, за които отговарят, а много добре разбират, че с тези методи резултати в противодействието и превенцията на терора не може да има.

Водещ: Възможно ли е зад „Ислямска държава“ да стои по-сериозна сила и да се води – изкушавам да използвам термина „хибридна война“, при която в най-общ смисъл някоя велика държава осъществява зад гърба на бунтовнически формации своите цели?

Христо Смоленов: Не само, че е възможно – това са реалностите. И би било политическа коректност, гротескна, на фона на всичко това, което става, да твърдим обратното. Пак ще се върна към това, което сегашният американски президент говореше по време на своята изборна кампания, и аз не смятам, че това е само предизборно говорене. Той хвърли вината за създаването на „Ислямска държава“ директно върху своя опонент Хилъри Клинтън. Отделен въпрос е, че самата вълна от т.нар. „арабски пролети“, която доведе до гигантска дестабилизация и в региона Северна Африка и Близкия изток, и на самата Европа, са свързани с някои тромави, неразумни според мен действия на тогавашния управляващ екип. Проблемът е още по-дълбок – идеологията на този тип проксивоенно развитие е създадена не от друга, а от Збигнев Бжежински. В този смисъл бих казал, че тепърва ни предстои не просто да констатираме разобличителни процеси, но предстои ни да станем свидетели на трудния път за излекуване на човечеството от този манталитет да се водят прокси войни, включително и глобалната перверзия, наречена „тероризъм“.

Водещ: Можем много да говорим по темата, наистина тя е много обширна и многопластова. На финала, с много кратък отговор ви моля да ни кажете – глобализацията и модерните канали за комуникация, като интернет и социалните мрежи, може ли да очакваме синхронизирането на действията на терористични организации по света не на принципа на близост на идеи, а просто поддържане на напрежението и обособяване на един общ враг?

Христо Смоленов: Вие поставяте въпроса съществува ли такова нещо като черен интернационал, терористичен интернационал. Мисля, че създаването на една или друга такава голяма организация не може да мине без акуширането от страна на тайните служби на съответните заинтересовани сили, без много пари, които се въртят в този грозен бизнес. Обективно погледнато, не самата глобализация, а злоупотребата с нея, която в крайна сметка цели да се утвърждават неоколониални цели, прикрити зад глобални либерални бръщолевения. Това е проблемът, но проблемът отива и по-нататък. Контролът на тази сложна среда, в която вече кибернетичните фактори, комуникационното море от възможности съществува, този контрол вече става невъзможен с директивните административно-командни методи, на които са подчинени, с които са изградени и тайните служби, и държавните апарати. Реалността надраства и потопява островчетата на бюрократичен ред. Тя става неуправляема. Тук е големият проблем – управлението на противодействието срещу тероризма трябва да се извършва на коренно различни кибернетични принципи.

Елеонора ЧОЛАКОВА


Източник: focus-radio.net

В категории: Интервюта, Конфликтни теми

Сподели:





Коментари

0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 


АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
ГЕРБ срещу ГЕРБ? Новият транспортен министър живее с Румяна Бъчварова, а статия на „зет” й отказа конкурента му Манолев

Лозан Панов: Недопустимо е от парламента да ме викат по телефона

Мълчанието е злато, но камъните се трупат

Мария Габриел: Технологиите трябва да служат на човека, а не обратното

Безумията нямат край: Правостоящ пътник също да бъде вързан с колан в автобуса, реши правната комисия

Украинската църква става по-голяма от руската, Москва плаши с разкол


НОВИНИТЕ
Изборът за шеф на Апелативна специализирана прокуратура беше отложен Изборът за шеф на Апелативна специализирана прокуратура беше отложен

България и Унгария ще си сътрудничат за образованието и науката България и Унгария ще си сътрудничат за образованието и науката

Откриха учебната година в Икономическия университет Откриха учебната година в Икономическия университет

Хванаха трима от грабителите на Роженския манастир Хванаха трима от грабителите на Роженския манастир

Въвеждат часове по православие във Варна Въвеждат часове по православие във Варна