Конфликтни теми | Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Проблясъци | Вяра

Проф. Владимир Чуков, арабист: През следващите месеци ще има опити за предоговаряне на иранското ядрено споразумение, необходимо е синхронизиране на позициите към Близкия изток


Сподели:
10 Май 2018, Четвъртък

Насочваме поглед към горещата световна тема, именно развоя на събитията около ядреното споразумение с Иран.
Светът беше в очакване на решението на американския президент дали ще извади САЩ от споразумението и да се види доколко опитите на останалите страни, подписали документа, да успокоят американската политика, са имали ефект. Тръмп не дочака крайния срок от 12 май и обяви, че Вашингтон излиза от споразумението. За най-лошите сценарии, за последиците и евентуални бъдещи международни реакции, разговаряме с арабиста проф. Владимир Чуков в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.



- Проф. Чуков, логичният въпрос сега е какво следва? През 2015 г., когато Иран и страните от групата „5+1“, подписвайки това споразумение го определиха като историческо, гарантиращо стабилността в региона. В такъв случай да приемем ли, че излизането на САЩ от него или някакви евентуални последващи промени по документа, биха нарушили критично постигнатото дотук?

- Да, това е много резонен въпрос. Това, което е учудващото, това което е наистина впечатляващото, това са различните оценки, които дават тогавашният преговорен екип, включително и администрацията на президента Барак Обама, включително и европейците, за състоянието в Близкия Изток. Все пак нека да споменем, че става въпрос за 2015 г. и сега 2018 г. виждате огромната разлика в оценките. Вчера всички ние чухме оценката на Доналд Тръмп за състоянието на Близкия Изток, за състоянието на иранската ядрена програма, за балистичната програма на ислямската република, от една страна. В същото време ние сякаш слушахме за някаква друга реалност, слушайки Федерика Могерини. Т.е. това е най-опасното- разминаването между съюзниците. Наистина президентът Барак Обама много силно или по-скоро много плътно се вписваше като партньор на европейските съюзници, докато виждаме Доналд Тръмп просто не е такъв. Особено, ето тук трябва да видим къде са различията. Практически той застана на страната на своите регионални съюзници. Видяхме как реагира Израел, видяхме особено Саудитска Арабия. И това са всъщност са опорните точки на президента Тръмп по отношение на Близкия Изток. Той възприема тях като основен източник на информация, а не толкова европейците. Вчерашната реч на президента Тръмп беше колкото строга, колкото беше и безкомпромисна по отношение определението на споразумението от 2015 г., толкова и той остави една вратичка. И тази вратичка всъщност е много ясен апел, призив към европейците да работят, така че наистина да се уеднаквят критериите такива, каквито са по отношение оценката на Близкия Изток. Може би в рамките на последните няколко седмици ние видяхме, че може би най-точният мерник, най-точната преценка имаше президентът Макрон. В близките няколко месеца ще се направи опит да бъде реализиран. Всъщност за какво става въпрос? Първо, очевидно е, че срокът 10 г. се струва много кратък за екипа на Доналд Тръмп. Второ, никакъв контрол върху Програмата за балистичните ракети на ислямската република. И третият, много важен пункт, който касае и регионалните съюзници, това е регионалните активности на ислямската република, специално в Сирия, в Ирак и в Йемен. Много ясно касаят както Израел, така и Саудитска Арабия. Т.е. ето там очевидно ще се направи опит в рамките на близките 6 месеца да бъде предоговорено споразумението, като беше много ясно казано от страна на Доналд Тръмп – колкото повече се бавите, толкова повече и санкциите ще станат по-строги. Да, ето тук трябва да кажем, че тази част от речта остана относително неопределена. Доколкото се разбра, европейските съюзници са били уведомени още в петък, че ще има такава позиция на администрацията на Тръмп и респективно, според мен, голямото разминаване това са санкциите. Какъв тип санкции ще бъдат наложени, колко време те ще продължат, евентуално какво ще бъде тяхното развитие, като това, което се разбра, строгите санкции ще бъдат по отношение на тези три пункта, за които вече казах. Става въпрос за ядрената програма, става въпрос за балистичната програма и  най-вече за регионалните активности на ислямската република. Но ето секторът енергетика, който е най-чувствителният по отношение на Иран, очевидно там ще бъдат очевидно постепенни санкциите. Като очевидно, че някакъв краен срок се очертава след 6 месеца, някъде октомври месец, когато се очаква да бъдат наложени санкции на Централната банка на Иран, което означава пълна парализа по отношение на иранската икономика. Т.е. виждаме наистина много мускулеста реч, пълно разминаване с европейците, особено госпожа Могерини. Нещата очевидно на първия ден от обявяването на позицията на президента Тръмп се виждат по-скоро разминавания, но с течение на времето, според мен, ще има опити, ще има инициативи, най-вече от страна на европейците за предоговаряне на споразумението, така че тези три пункта, надявам се да бъдат включени вътре в самото ново споразумение.

- Набелязахме трите пункта. Казвате ще има опити за предоговаряне, има отворени вратички. Какво обаче ще се случи през тези 6 месеца на опити? Има ли опасност да се доведе до една надпревара в Близкия Изток, дестабилизиране, мерене на сили, едно подкопаване на евентуални бъдещи международни договорки?

- Да. Връщам се на това, което казах в самото начало, различна е оценката във Вашингтон и различна е оценката в Брюксел. В момента Вашингтон казва, че това споразумение генерира война. Затова Тръмп каза –„ на нас ни трябва постоянно и цялостно споразумение“. В същото време Брюксел, най-вече госпожа Могерини казва „това споразумение генерира мир“. И ето тук трябва да се направи някаква стиковка, трябва да се доближат двете позиции. Защо? Защото точно европейците са потенциалните посредници, тъй като те заявиха „ние няма да излезем от това споразумение“. В същото време те са обаче субектите, отделните европейски страни, онези, които трябва в някаква степен да възприемат подхода на санкции на САЩ, които след 6 месеца ще бъдат много, много строги, включително и в сектора на енергетиката. Така че оттук насетне ние можем да гадаем само как ще се развият събитията. Видяхме че Тел Авив и Рияд приветстваха речта на Тръмп. В същото време обаче нито една от двете страни не каза, че те искат война с Иран. Идеята оттук насетне е как да бъде предоговорено това споразумение, така че да бъдат удовлетворени всички страни – нещо, което на този етап изглежда малко трудно. Но очевидно, че санкциите, леко затягащи се, постепенно затягащи се или много силно затягащи се, ще окажат някакво влияние върху иранската икономика. Нека си припомним, че буквално преди 2015 г. тя беше в едно много окаяно състояние – пълна девалвация на местната валута, безработица огромна, социално недоволство. Т.е. нещо, което очевидно ще трябва да бъде много добре отчетено в Техеран и респективно докъде те могат да направят съответните отстъпки.

- Има ли опасност сценариите, които наблюдавахме, протестите в Иран, да се повторят, да има едно отслабващо и продължаващо недоверие към президента, изпадане в изолация и най-опасният вариант, може би, и провокативни действия от страна на другите държави, намиращи се в региона? Какво очаква Иран в случая?

- Точно това е, което беше казано и в вчера в речта на президента Рохани. Той наистина беше много силно разочарован. Дори, правейки едно сравнение с изказванията на Могерини и на Рохани, те много силно си приличаха. Просто не очакваха такава ясна и категорична позиция от страна на Тръмп. Очевидно, че в Техеран ще има преоценка на позицията. Екипът на Рохани казва – „ние оставаме със споразумението, ние нямаме намерение да се оттегляме“. В същото време обаче се чуват и гласовете на хардлайнерите, които са представени от бившият външен министър и сега съветник на духовния водач Али Хаменей, който казва „ние трябва да се оттеглим“. Така че в самия Иран ще има много силен дебат дали да се направи крачка назад или да се поеме високо знамето на съпротивата, както те се изразяват. Нещо, което поставя много силна дилема, според мен, вътре в техния лагер, много силна дилема става в европейския лагер и респективно доколко тази коалиция, която се формира около САЩ – САЩ-Израел-Саудитска Арабия могат да удържат на заявените вече категорични позиции в речта на Доналд Тръмп. Т.е. доколко санкциите биха могли да постигнат своите цели. Това всичко е въпрос на преценки, на съответните стъпки и съответно отстояване съответните интереси.

- Започнахме разговора с един паралел между действията на Доналд Тръмп и неговия предшественик Барак Обама. Няма как да не се съгласим, че сегашният американски президент е изключително непредвидим в повечето си действия. Как обаче можем да тълкуваме това действие в случая – излизането от сделката с Иран? По-скоро като премислен акт, целящ именно изчистване на тези три аспекта, които вие споменахте или някак си е насочен и срещу политиката на неговия предшественик?

- Това, което вчера излезе като консенсусна теза, е че с вчерашната реч Доналд Тръмп тотално изчисти, просто премахна всички последствия от политиката на Барак Обама в Близкия Изток. Дори някои считат, че това е най-значимият ход на Доналд Тръмп в областта на националната сигурност, паралелно с кризата със Северна Корея. Да, Барак Обама, спомняте си, когато беше избран, какъв огромен ентусиазъм имаше в Европа, какъв висок рейтинг имаше в Европа. Нещо, което не можем да кажем по отношение на Тръмп. Нека да припомня, миналата година ноември месец, когато Бенямин Нетаняху направи посещение в Брюксел, той дори не дочака изпълнението на цялата си програма и под претекст, че времето е много лошо, той се върна в Тел Авив. Т.е. много рядко той отива в Брюксел и обикновено се натъква на позиции, които не са в полза на неговата държава. Нещо, което беше много близко като позиция на предната американска администрация. Сега нещата просто се промениха. И Доналд Тръмп е много по-близко до Израел, много по-близко до Саудитска Арабия, отколкото предшественикът му Барак Обама и това всъщност до голяма степен преструктурира политиката на Доналд Тръмп по отношение на целия Близък Изток. Пак искам да спомена битката между двете администрации дори продължила и сега през изтеклите месеци. Нека да припомня на вашите слушатели, че Зариф –  външният министър на Иран няколко пъти е говорил по телефона с Джон Кери. Джон Кери е говорил с Меркел, говорил е с Макрон, с Тереза Мей, за да настоява те да отстояват тези позиции, които в момента ние виждаме. В същото време обаче беше направено, така че хората, които са реалните конструктори на този договор, договорът между „5+1“ и Иран от американска страна, бяха обект на, бих казал, на някои спекулации, т.е. човъркане в техния личен живот, дискредитирането им и т.н. Т.е. виждате, че буквално и самата американска администрация – бивша и настояща, борбата е за оцеляването или за премахването, ликвидирането на този договор е много силна. Т.е. бившата администрация, това са европейците. Сегашната просто има една крачка много по-близо до регионалните съюзници, нещо което очевидно е, че хвърля сянка в политиката на САЩ, според мен, не само в Близкия Изток, а по принцип като глобален подход.

Виктория Месробович


Източник: http://focus-radio.net

В категории: Интервюта, Конфликтни теми

Сподели:





Коментари

0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 


АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
Мария Габриел: Варна се превръща в хъб за цифрово предприемачество в Централна и Източна Европа

Откриха признаци за глобална катастрофа

Брекзит е сред най-големите безумия на това десетилетие според Андрей Ковачев

Валери Симеонов за майките на деца с увреждания: Шепа кресливи жени с уж болни деца

Защо войната Китай-САЩ тепърва започва

Последни в ЕС по умения за четене, далеч от нуждите на пазара: как Еврокомисията оцени българското образование


НОВИНИТЕ
На 27 октомври в Истанбул ще се състои четиристранна среща на върха за Сирия На 27 октомври в Истанбул ще се състои четиристранна среща на върха за Сирия

Хирургът акад. Дамян Дамянов е лекар на годината Хирургът акад. Дамян Дамянов е лекар на годината

Кремъл: Няма специални отношения между Путин и Тръмп Кремъл: Няма специални отношения между Путин и Тръмп

Заловиха пиян шофьор на ученически автобус в Бургас Заловиха пиян шофьор на ученически автобус в Бургас

Натискат Вучич Сърбия да окупира Косово, ако Прищина се сдобие с армия Натискат Вучич Сърбия да окупира Косово, ако Прищина се сдобие с армия




ЕВРОПА
Съдът на ЕС нареди на Полша: Спрете съдебната реформа Съдът на ЕС нареди на Полша: Спрете съдебната реформа

Брекзит е сред най-големите безумия на това десетилетие според Андрей Ковачев Брекзит е сред най-големите безумия на това десетилетие според Андрей Ковачев

Испания: Постигнато е споразумение за статута на Гибралтар след Брекзит Испания: Постигнато е споразумение за статута на Гибралтар след Брекзит

Последни в ЕС по умения за четене, далеч от нуждите на пазара: как Еврокомисията оцени българското образование Последни в ЕС по умения за четене, далеч от нуждите на пазара: как Еврокомисията оцени българското образование

Македония пред исторически избор Македония пред исторически избор