Конфликтни теми | Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Проблясъци | Вяра

Вписваме дарителите в колона на музея


Сподели:
07 Май 2018, Понеделник

Доц.д-р Бони Петрунова е ръководител на повече от 50 археологически експедиции - теренни проучвания и разкопки.

Ръководител е на различни проекти, свързани с археологически проучвания, туризъм, популяризиране и опазване на българското културно-историческо наследство. Автор е на повече от 200 книги, статии, монографии, научно-популярни публикации.

Новият шеф на НИМ притежава богат организационен опит още от 1988 г., когато става учредител на археологическа карта на България, целяща популяризацията на намиращата се в музеите информация за археологическите обекти. Следва участието й в проект "Българските земи през ХV-ХVII в.", в организационен комитет за честване на годишнина от откриването на Панагюрското съкровище, в издаването на "Корпус на паметниците от територията на бившата Османска империя". Била е зам. - директор на НАИМ-БАН и заместник-министър на културата.

За изброяването на изследваните от доц. Петрунова български старини и направените от нея открития сигурно няма да стигне цяла страница. Няколко от тях обаче заслужават особено внимание. Доц. Петрунова върна блясъка на "Гълъбовата крепост" в Пещера. Днес "Перистера" е една от най-големите културно-исторически атракции у нас. Сред най-интересните й открития в крепостта Калиакра са пръстенът - убиец и нефритеният медальон -амулет. Пръстенът е уникално бижу с тайник за отрова, единствено по нашите земи.

Малко известна подробност за доц. Петрунова е фактът, че преди да завърши Историческия факултет на Софийския университет, има и полувисше медицинско образование. Което й помага днес да идентифицира сама тленните останки на нашите предци.
----------

- Доц. Петрунова, Националният исторически музей става на 45 години – достатъчно време за равносметка. Какво показва тя?
- Преди всичко, този музей е изпълнил със съдържание името си. Това е наистина институция, която събира в себе си знакови артефакти, които представят историческото развитие на България и българските земи през всичките епохи на тяхното обитаване. Макар и трудно, НИМ се е сдобил със собствен характерен облик и е разпознаваем не само в страната, но и в чужбина. Може би, най-силните му страни са, че музеят разказва историята на България политически безпристрастно и етнически коректно. Това прави експозицията му не само интересна, но и научно достоверна.

- За НИМ цялата 2018 минава под знака на 45-годишнината на музея. Какво планирате до края на годината?
- Още през първото тримесечие на 2018 г. бяха организирани шест изложби, три, от които ще гостуват във Варшава, Братислава и Москва. Участваме с материали и в новата изложба посветена на Първото българско царство, която ще се открие през юни в Лувъра. През май предстои да се открие експозицията „Спасени за поколенията", която представя приноса на България в световното културно наследство. Разбира се, ще отбележим всички национални празници през годината. Предстоят и някои любопитни изненади за нашите посетители, които ще запазя в тайна за сега. Само ще ги насоча, като припомня, че преди Коледа на гостите на НИМ се подаряваха сурвачки, а на първи март – мартеници...

- Какво не знаем за Националната съкровищница?
- Вероятно много неща. Това е музей с богати фондове и сега, във Фейсбук започнахме да припомняме на сънародниците си интересни факти от българската история, илюстрирани с веществени доказателства, които могат да се видят тук. Като пример, не знам колко е известен факта, че само в НИМ може да се разгледа оригинално представената история на костюма, изработена от известната българска художничка Вера Мачева, както и че всяка година експозицията се обогатява с нови артефакти открити и идентифицирани от археолозите на НИМ.

- Спечелихте мястото директор след конкурс, в който представихте амбициозна програма за развитието на НИМ. Какви са акцентите в нея и приоритетите Ви за тази година?
- Много ми се иска да започна с една богата експозиционна и научна програма, но за съжаление, първо трябва да се погрижа за някои по-прагматични неща като отопление, осветление и по-добри условия за работа на музейните работници. Разбира се, не се отказвам от обявените три посоки, а именно: въвеждане на нови технологии, промяна на музейната структура и пълна инвентаризация на фондовете. Както разбирате, някои от нещата ще продължат през целия ми мандат.

- НИМ започва да прави етноложки експедиции. Защо избрахте първата от тях да бъде в Добърско?
- Църквата в с. Добърско е един от филиалите на НИМ. За съжаление, Българската православна църква води дело срещу Министерство на културата и иска да придобие този великолепен паметник на християнското изкуство. Не знаем как ще завърши съдебната процедура, много се надяваме да е в полза на културното ни наследство. За всеки случай, а и не само, решихме да проведем една етноложка експедиция, която да завърши с публикация. Надяваме се да докажем, че има ценности, които са много повече от първоначалното си предназначение и трябва да бъдат част от културната памет на нацията.

- Сред приоритетите Ви е развитие на научната група на НИМ. В кои изседвания ще се съсредоточи тя?
- За мое щастие, заварих една силна и добре работеща научна група. Ще се опитаме да подобрим нивото на Известията на НИМ и да го реферираме. Темите, по които работят колегите са достатъчно атрактивни и пряко свързани с основните дейности на музея.

- Имате огромен административен опит като зам.директор на Националния археологически институт с музей към БАН и като заместник – министър на културата. Какво в работата на НИМ ще промените?
- Благодаря. Опитът определено ми помага, но всяка структура си има своята специфика. Промените, всъщност, се налагат още преди моето идване и те са свързани с въвеждането на делегираните бюджети за музеите през 2016 година. Всеки служител трябва да осъзнае, че лично е отговорен за успехите и неуспехите на НИМ, а от там и за неговото финансовото състояние. Разбира се, една от основните цели е да направим музея любимо място за всички българи.

- От години се води дебат подходяща ли е сградата на резидениця „Бояна" за Национален исторически музей – заради отдалечеността от центъра и състоянието на самата сграда? Каква е Вашата позиция?
- Дом 1 в Бояна и паркът около него са много красиви, но сградата не е била предвидена за музей. В този смисъл тя е огромно предизвикателство както за поддръжка, така и като експозиционна площ. В момента не се обсъжда друг вариант. Моето мнение е, че при възможност, най-доброто решение ще бъде построяване на нова сграда, специално за нуждите на НИМ.

- Музеят има огромен проблем с отоплението. От какво се нуждаете?
- Необходимо е да се извърши профилактика и ремонт на отоплителната система и, разбира се, да се потърсят начини за икономия на енергия. Вече са направени първите стъпки в тази посока.

- Покривът на музея също се нуждае от ремонт. В какво състояние е в момента?
- Не искам да плаша посетителите, но наистина в рамките на тази година трябва да се направи ремонт. И ще се направи.

- Адекватна ли е помощта на държавата, която получавате?
- Смятам, че работим добре с Министерство на културата и то не само като финансиране, но и като експертна подкрепа. Сега ще получим логистична помощ при изработване на новата структура на НИМ. Най-важното е, че има диалог, дори когато не сме на едно мнение.

- Всяка година броят на посетителите в НИМ се увеличава. Какъв е ръстът за последната година и какъв е профилът на хората, които посещават музея?
- През първото тримесечие на 2018 г. има увеличение с над 2000 посетители сравнено с 2017 г. Сега, когато времето се оправи, потокът се увеличи. Много допринесе и новата автобусна линия 304, която Столична община осигури до НИМ. Много се надяваме линията да се запази и след изтичане на тестовия период.

- Кои са последните експонати, постъпили в НИМ?
- Изключително интересни експонати постъпиха в музея от нашите археологически експедиции през 2017 г. Заслужава да се споменат: червенофигурен кратер от V в. пр. Хр., открит в Созопол; колективна находка от бронзови контролни тежести от крепостта Хрисосотира при Черноморец; две колективни находки от медни късноантични монети от крепостта Кокалянски Урвич при Панчарево; рядка билонова монета на цар Иван Асен II, намерена в крепостта Лютица при Ивайловград.

- Бизнесът прави ли дарения за музеите и как предприемачите могат да бъдат стимулирани да даряват?
- От моето назначаване не сме имали дарения, но все пак аз приемам като акт на дарителство и изложбата за старото златарство, която колекционерът Антонио Василев със собствени средства представи в музея. Не мога да пренебрегна факта, че голяма част от тази сфера се обезпечаваше благодарение на личните контакти на проф. Божидар Димитров. НИМ загуби и двама активни дарители - Цоцорков и Шарлопов, които се преселиха в по-добрия свят.
Дарителството не въпрос на сделка, това трябва да бъде осъзнато патриотично чувство, нещо повече, трябва да бъде интелигентна необходимост. Всъщност, НИМ издава специални грамоти на своите дарители и вписва имената им на една от колоните на музея.

- Формира ли се вече култура в българина да посещава музеи? Готов ли е той да плаща по-скъп билет, за да се докосне до културно-историческо наследство, както е в Европа?
- Българинът обича да посещава музеи. По въпроса за отношението му към културното наследство има какво да се желае. Но всички сме наясно, че това се възпитава от най-ранна детска възраст. Ето защо, възлагам големи надежди за развитието на нашия Детски център, както и на по-активните контакти с детски градини, училища и университети.

- Вие сте един от водещите археолози, като директор на НИМ ще продължите ли да ръководите експедиции?
- Имам такива планове. Смятам да продължа проучванията на крепостта Калиакра и на крепостта Лютица до Ивайловград. Имам и подкрепата на местните музеи и общини.

- Едно от първите Ви решения като директор бе да прекратите договора с музея на сина Ви – археолога Филип Петрунов, за да не Ви обвинят в конфликт н аинтереси, въпреки че на практика той работи в музея преди Вас. Трудно решение ли бе това? С какво се занимава той в момента?
- Нямам желание да отговарям на този въпрос. Ние с Филип взехме заедно това решение, съобразявайки се с обществените нагласи. Но аз, лично, съм противник на този съвременен „лов на вещици".

- Била сте образно казано „от всички страни на барикадата" – зам.-министър на културата, ръководител на музей и археолог на терен. Къде предизвикателството е най-голямо?
- Всяка позиция си има своите предизвикателства. Важното е, че, поне до сега, не се провалих. Но, безспорно, най-тежкото предизвикателство е работата с хората, умението да ги организираш и да не ги разочароваш. С две неща не успях да се справя – с времето и със завистта...

- Какво от опита на предшественика си Божидар Димитров ще ползвате?
- Много ми допада неговият невероятен нюх за историчност и дарба за културен PR. Наскоро ми се обади във връзка със сериал по Канал 1, посветен на императрица Мария Терезия и ме подсети, че в НИМ се съхранява оригинална нейна грамота от средата на XVIII век, издадена на българската общност в Банат. Той продължава да се вълнува от дейността на НИМ и винаги има нови идеи. Но това е талант и характер. Надявам се да продължа всичко положително, което е постигнал.

standartnews.com



В категории: Интервюта

Сподели:





Коментари

0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 


АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
Румен Петков: “Илинденска Македония” е посегателство срещу българската история

Зоран Заев признал пред гръцкия премиер, че македонският народ има славянски и албански корени

Кой има интерес от "Три морета" в Европа

Емил Радев: Санкция до 20 млн. евро за компания, неспазваща регламента за личните данни

Ги Верхофстад: Зукърбърг не отговори на опасенията на Европа

С Илинден в името си, Македония няма да реши проблемите, смята историк