Конфликтни теми | Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Проблясъци | Вяра

Автор: Жан-Пол Бригели, causeur.fr: "Когато си роден долу, си оставаш долу: няма социален асансьор"


Сподели:
26 Април 2018, Четвъртък

“Класа” е твърде тромава дума. Олигархията не е класа, а банда. Моделът на тези хора не е нито на Адам Смит (нито Бастиа), нито на Маркс: това е Ал Капоне.

Вертикалният разлом



“Непокорната Франция” (La France insoumise), както разказа една интересна статия в Marianne.fr,, е разделена между тези, които все още вярват (именно за вяра става дума) в дихотомията дясно/ляво, и онези, които, подобно на Иниго Ерехон, един от лидерите на “Подемос”, са разбрали, че “основната разделителна линия в нашите общества, не е тази, която разделя социалдемократите от консерваторите, а тази, която разделя онези отгоре от останалата част от обществото, останалата част от обществото, която страда от неолибералния консенсус, от технократските политики и бюджетните съкращения, прилагани ту от левицата, ту от десницата”.



Никога не е имало социален асансьор



На мен самия ми отне известно време да го разбера, защото живеех с професионалната илюзия, че работя, за да могат децата от народните слоеве да се възползват, както някога, от този прочут “социален асансьор”, с които ни проглушиха ушите. Или, поради липсата на асансьор, който е развален много отдавна, поне от стълбище. Или от таен вход. Или…



Или нищо. Никога не е имало асансьор, винаги е било по-трудно за бедните, отколкото за богатите просто да изкачат етажа. И днес вече няма никаква възможност да се издигнат, когато тръгват отдолу. Примерите за “успех”, които ни дават, струват толкова скъпо, колкото американският self made men (самонаправил се човек -бел.ред.), чието изтъкване прикрива факта, че 99 процента от американското общество е толкова парализирано, колкото и нашето.



Когато се родиш долу, си оставаш там.



Ето че от няколко години се върнахме в 1788-а, със сгърчена, но тържествуваща олигархия на върха, а долу - смазан и покорен народ. С изключение на това, че сега вече кралят разполага с послушни медии, за държи дребните незначителни хора в щастливо отчуждение: толкова много говорене за щастие в момента, в който то засяга само една микроскопична част от населението, навява на мисълта за медийно дезинформиране.



Оста вече не е хоризонтална, а вертикална. Долу е народът. Горе е една каста, която претендира, че е легитимна - не с легитимност по рождение, както при Стария режим, а с тази, която дава изборната система, определяна като “демократична”.



Париж и френската пустиня



Излишно е да се позоваваме на душите на умрелите при Монтескьо, за да си припомним, че това е само извращение на републиката. Излишно е да подчертаваме, че олигархията е извращение на аристокрацията: правителството на най-добрите бе заменено от сърдечно разбирателство между приятели, чрез мрежи, които са си измислили, за да се разпознават и да изключват народа (Висшето училище по администрация, например, Сметната палата или големите банки).



Обърнете внимание, че тази политическа дихотомия има пространствено изражение. Олигархията живее в Париж. Останалото е… периферно. Не съществува, така да се каже. Франция е толкова деиндустриализирана, селяните са притиснати чак до до самоубийство, така отчаяни са градовете, които не са световни градове, че вече почти няма от какво да се страхуват. Достатъчно е да се организира от време на време един голям избирателен фарс, а на следващия ден ще бъде както обикновено.



Системата има всички шансове да просъществува, ако ние продължаваме да смятаме, че демокрацията е това, от което се нуждам. Самопровъзгласилите се “елити” записват децата си в изключително квалифицирани ясли, от детската градина до университета - и не ги интересува, че толкова таланти, произлезли от народа, тропат на вратата. От време на време приемат някой, показват го, наемат го - и той се продава.



Няма бъдеще



“Левичарските” протести (в смисъла, който Ленин дава на този термин) на някои студенти в момента са в посока на това социално заледяване. Отварянето на университета за всички, знаейки същевременно, че учениците, бъдещите студенти, са били изоставени от училищната система, предадена на анархистични педагози, означава да се затвърди тази вертикална ос, която прави по-силни онези горе, които така добре съумяха да конфискуват властта и богатствата, че накрая повярваха, че са легитимни. Това означава да се погребе живия народ в бездната. “Изискванията” тази година са само прах в очите. За да се помогне наистина на децата от народа, би трябвало да се направи истински подбор, но преди всичко би трябвало да се обучава народа. Преди това.



Демокрацията и олигархията вървят ръка за ръка -



както в “лявата” идеология, така и в “дясната” мисъл. Не е без значение, че всички правителства, с трогателно единодушие, инвестираха много пари в увековечаването на училищните гета, тъй като гетото долу беше гаранция за неизменността на гетото горе.  Не е случайно, че всички правителства (но особено онези от левицата) посочиха училищния “елитаризъм” като главния си противник, окуражавайки един егалитаризъм, който, в крайна сметка, служи само на интересите на управляващите класи - които практикуват помежду си



демокрация в затворена система.



“Класа” е твърде тромава дума. Олигархията не е класа, а банда. Моделът на тези хора не е нито на Адам Смит (нито Бастиа), нито на Маркс: това е Ал Капоне, и той вече не е в Чикаго, а в Брюксел - с второ скривалище в Берлин. Що се отнася до възможността да се появят “некорумпирани”, за да се противопостяват на тези хора… Тези, които съществуват, от години са уволнени от победилите на хоризонталната ос.



Многозначителен факт е, че именно от държавите на границите на Европа (Испания или Гърция - или Унгария по някакъв начин) се надигат гласовете на народа. В Испания “Подемос” се превърна за две години в третата партия в страната. Но тя все още трябва да убеди съгражданите си, че Народната партия или Испанската социалистическа работническа партия са ключалки, поставени от мафията, които трябва да бъдат разбити. А не легитимни партии. Във Франция определянето като крайнодесни на хората, които са гласували за Марин Льо Пен, за да протестират срещу изключването си (защото народът много добре разбра, че вече е невъзможно да помръдне под железния ток на кадифената обувка на олигархията), позволява на системата да просъществува - видяхме го през миналия юни. Да се обявяваш за десница или левица е еднакво безплодно. И Макрон, който съвсем не е глупак, играе много умело с противоречията между левицата и десницата.



Срещу демокрацията, чийто първоначален дефект позволи това разделение между рай, запазен за “избраните”, и адът долу, трябва да се възстанови републиката. Да се възстанови републиканския момент, в който един човек от народа можеше за шест месеца да стане генерал. Срещу глобализацията трябва да се възстанови нацията. Трябва да се направи бързо, в противен случай ситуацията ще се влоши. Не чрез избори - те са контролирани от системата -, а от улицата. Ако ли не, улицата рано или късно ще си отмъсти, за лошо или за още по-лошо.



Със съкращения

Превод от френски: Галя Дачкова


Източник: glasove.com

В категории: Анализи и коментари, Европа

Сподели:





Коментари

0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 


АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
Норвегия финансира зелени иновации на малки фирми

Аналогова България на опашката на дигитална Европа

Дядо Иван: Който краде от божия храм, получава възмездие

Нено Димов: АЕЦ Белене не е опасен проект, има си екооценка

Европа е пред избор: Националният суверенитет срещу покоряването й

София прилича на бит пазар, недоволен главният архитект


НОВИНИТЕ
Арестуваха шефа на КАТ в Благоевград Арестуваха шефа на КАТ в Благоевград

Мтел вече е А1 Мтел вече е А1

Германия подготвя документите за екстрадиция на Пучдемон Германия подготвя документите за екстрадиция на Пучдемон

Втори протест пред Светия Синод Втори протест пред Светия Синод

Курортът Св. Св. Константин и Елена навърши 110 години Курортът Св. Св. Константин и Елена навърши 110 години




ЕВРОПА
Европа е пред избор: Националният суверенитет срещу покоряването й Европа е пред избор: Националният суверенитет срещу покоряването й

Мадрид блокира новия състав на каталунското правителство Мадрид блокира новия състав на каталунското правителство

Зукърбърг на открито изслушване в Европарламента Зукърбърг на открито изслушване в Европарламента

Деца станаха европейски лидери за един ден Деца станаха европейски лидери за един ден

Днес в София  се провежда едно от най-важните събития за минерално-суровинната индустрия в Европа Днес в София се провежда едно от най-важните събития за минерално-суровинната индустрия в Европа