Конфликтни теми | Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Проблясъци | Вяра

Доц. д-р Йордан Величков: “Миротворците” показаха в Сирия филм без ефекти


Сподели:
18 Април 2018, Сряда

Противопоставянето на двете военни суперсили САЩ и Русия продължава с пълна сила, макар разоръжаването да започна още след разпада на СССР и Варшавския договор.

Какви са причините да се стигне до ракетните удари в Сирия преди дни, защо в западната коалиция се включиха само три държави и кои въпроси остават без отговор за сега след тях. По тези въпроси се изказа доц. Йордан Величков в интервю за в."Труд".

– Доцент Величков, от атаката в Сирия, предвид участниците в нея, се очакваше повече екшън, да стане като в някой холивудски филм, показващ армагедона и най-вече да бъдат наказани лошите. Пепел ми на устата за тези думи, но за какво беше всичко това, вие разбрахте ли?

- Много гърмежи без никакъв ефект. Тоест, вместо ефект – антиефект. Имаше филмови взривове. макар да се преследваше нещо друго. Тройната западна коалиция от т. нар. миротворци заявиха, че целта им не е да свалят режима на Асад. А тогава какво имат за цел – да наказват за нещо, което не е доказано и е само предположение? Това е абсурдно. И точно те ли ще раздават правосъдие? Още са живи свидетелите… На съвестта им тежи живота на милиони, станали техни жертви в Близкия Изток, Виетнам, Африка.

– Акцията в Сирия поставя много въпроси, някои от тях дори риторични. Вие, например, какво бихте попитали?

– На първо място, защо около въпросният военен удар се вдигна такъв медиен шум, който сериозно разтревожи международната общественост. Дори в България половината от анкетираните граждани очакваха глобален военен конфликт. Кой имаше интерес да поставя в нова стресова ситуация европейските и арабските страни и то след безпрецедентната по мащаби емигрантска инвазия?

– Според вас какви са целите и смисълът на този удар срещу Сирия, който поне засега има повече символичен характер, отколкото реален ефект срещу режима на Асад?

– Трите страни – САЩ, Великобритания и Франция, вече заявиха, че така са показали, че ще наказват всеки като Асад, който използва химическо оръжие. Е, нищо че не са представени доказателства за това, те твърдят, че има. В случая наистина можем да поставим питането дали този удар не бе извършен като акт на престиж за САЩ, които след като загубиха позициите си в Сирия, искат поне по-достойно да се оттеглят оттам?

– От Вашингтон и Париж твърдят, че Русия била информирана за атаката, включително и за обектите, набелязани за ракетен обстрел. Ако това е така, какви могат да са подбудите за този жест?

– Ето това е един от интересните въпроси. Буди все още недоумение какви обстоятелства принудиха държавните глави на най-великите военни сили на планетата да се въздържат от едно по-мащабно военно ангажиране в Сирия. Очевидно, заради интересите на двете страни. Но кои са те? Интересно е и друго: защо след договореностите между тримата държавни глави – на Русия, Иран и Турция, Ердоган промени позицията си, което наложи Путин да търси спешна среща с него? Но много от въпросите могат и да останат без ясен отговор.

– Макар ефектът от ракетните удари да беше скромен, Тръмп изглеждаше много доволен.

– Да, странно е, че той каза със задоволство това, макар и част от ракетите да не попаднаха върху набелязаните цели. Но интересно е и друго. В същото време руският президент не само реагира остро, както при други подобни кризисни събития, но дори позицията му бе доста умерена, а поведението му – на човек, който не е изненадан от случилото се.

– Озадачаваща е малко бройката на държавите, участвали в тази наказателна акция – само три. Защо нямаше и други желаещи?

– Сигурно мнозина се питат. Известно е, че през 2003 г. президентът Буш-младши мобилизира в т. нар. “коалиция на желаещите” над 30 държави. Защо стари членове на НАТО и водещи държави като Германия и Италия, сега отказаха реална военна подкрепа на инициативата на Тръмп? И защо Франция направи остър завой към САЩ? Ако се даде отговор на този въпрос, много от нещата могат да се изяснят. Иначе възможни отговори – много.

– Военният удар срещу Сирия разкри и някои безспорни и добре известни реалности – кои са те според вас?

– Най-важното е, че този военен акт срещу сирийската държава е в нарушение на международното право и принципите на ООН. Единствената институция, оторизирана от международната общност да гарантира мира и сигурността на планетата, е Организацията на обединените нации и постоянно действащият орган – Съветът за сигурност. Нейните решения, включително и наложените от нея на нарушителите на международното право санкции, са задължителни за страните членки на международната организация. Никоя друга държава или военен съюз, включително САЩ и НАТО, нямат право да изземват правораздавателни функции или да играят ролята на световен полицай.

– А какво правим с обвинението към Сирия за използване на бойни отровни вещества?

– Използването им наистина е тежко престъпление, което трябва да бъде санкционирано. Но това трябва да стане само, след като бъде доказано. И всеки извършител на такова престъпно деяние срещу човечеството трябва да понесе строга наказателна отговорност. Но подобно обвинение се гради върху убедителни факти и свидетелства, а не върху предположения, които в никакъв случай не са достатъчни за аргументиране на вина и търсене на отговорност. Един от фундаменталните принципи на правото, залегнал още в Римската империя преди две хиляди години, е “всеки е невинен до доказване на противното”. А всяко съмнение към извършител на престъпление е в  полза на заподозрения. Изследвания показаха, че това е и причината преобладаващата част от европейците да не одобряват военната атака срещу режима на Асад. В Англия само 25% от гражданите й я приемат като необходима.

– Много предпазливи бяха двете суперсили – САЩ и Русия, защо никой не искаше да дразни другия?
– Поведението на двете супервоенни сили – САЩ и Русия, потвърди, че равновесието на силите и ракетно-ядрения паритет, поддържан шесто десетилетие, е факторът, който ги въздържа от употреба на сила една срещу друга, или в ангажиране в глобален военен конфликт. Това “равновесие на ужаса”, както е известно в международните отношения, не само не гарантира победител в един ядрен конфликт, но обрича на гибел, както воюващите, така и човечеството. – Е, Вашингтон не за първи път се въздържа – употребата на ядрено оръжие все пак не е шега работа. – Всъщност, точно тежките последици, които биха настъпили от употребата на ядрено оръжие, въздържат на три пъти Вашингтон да прибегне към него – в Корейската война (1951-1953 г.), във военния конфликт Китай – Тайван (средата на 50-те години) и във Виетнам преди 50-ина години. Страхът на международната общност от гибелните последици на една трета световна термоядрена война, наложи процеса на разведряване през първата половина на 70-те години на XX век, завършил със Съвещанието за сигурност и сътрудничество през 1975 г. През този период са приети от ООН над 150 международни договора, някои от които с фундаментално значение за световния мир и сигурност, като Договора за неразпространение на ядреното оръжие и Договора за забрана за инсталиране на ядрено оръжие на морското дъно.

– Как се отрази процесът на разведряване в САЩ?

– Умореният от водените две десетилетия войни и военни конфликти американски народ, заложи тогава на един от най-миролюбивите държавници Джими Картър. Неговата антивоенна платформа беше смайваща: рязко ограничаване производството и продажбата на оръжие и забрана и унищожаване на ядрения арсенал в световен мащаб. Очевидно, тази позиция засяга сериозно интересите на производителите на оръжие и свързаните с тях олигархични кръгове от Конгреса, външното ведомство и отбраната. Затова на изборите през 1980 г. те открито заложиха на крайно десния представител Роналд Рейгън. Още в началото на първия си мандат той надминава всички очаквания в престараване да служи на оръжейно-олигархичната прослойка.

– Какво имате предвид, припомнете, моля ви?

– В онези години президентът Рейгън не само наложи безпрецедентен скок на военния бюджет – с 40%, но коренно промени военната доктрина на Съединените щати. Оттегляйки се от принципа на равновесие на силите, включително в ракетно-ядрената сфера, американската страна наложи твърд курс към военно превъзходство, гарантиращо победата на Вашингтон в една ядрена война. За тази цел бе разработена скъпо струващата Инициатива за стратегическа отбрана.

– Защо след разпада на СССР и Източния блок не се промени този курс?

– Всъщност този курс към военно превъзходство не се промени и след разпадането на Варшавския договор. Но към него се добави още една цел – световен хегемонизъм. Този факт свидетелства за огромните финансови и властови възможности на военно-промишления сектор и свързаните с него олигархични среди в администрацията и Конгреса на САЩ. Опасенията на президента ген. Дуайт Айзенхауер, че забогатяването на производителите на оръжие се превръща в заплаха за самите Съединени щати, се оказва основателна. Курсът на оръжейно-олигархичните глобалистични среди към утвърждаване на еднополюсния модел на международната сцена, начело със САЩ, се провеждаше с впечатляваща последователност и упоритост от всички американски президенти през последните три десетилетия.

– Някои от тях не са ли свързани директно с оръжейно-олигархичните среди?

– Разбира се, и веднага ви давам пример със семейство Клинтън, които са свързани директно. Но дори и президентът да не е част от тях, тези среди са толкова финансово и властово могъщи, че успяват да наложат на всеки президент външнополитическа програма, отговаряща на техните интереси. Пример за това е президентът Тръмп и неговото поведение по време на изборната кампания и след избирането му за президент.

– Русия обаче пречи на амбициите на Щатите за световно лидерство. И те предприемат различни действия.

– Да, така е. Най-сериозните пречки за налагане на световно лидерство и хегемонизъм на този етап са Русия, Европа и Китай. Съюзническите връзки пък дават възможност на Вашингтон да принуждава европейските страни да поддържат американските амбиции за едноличен световен лидер. А за да охладят европейските икономически стремежи, американците периодически провокират събития като тези в Украйна, Арабската пролет и други, които нанасят, особено след огромната бежанска вълна, значителни загуби на икономиката на европейските страни и създават политическа нестабилност.

– Антируската кампания обаче е в пълен ход, действа се много настъпателно, но еднополюсен модел дали не се оказва трудно осъществим?

– Русия си остава главната пречка пред еднополюсния модел и отстраняването й е доста сложно нещо. Затова и подходът, макар и по-различен, е последователен и безкомпромисен. Наред с усилията за налагане на военно превъзходство, продължава и масираната и жлъчна антируска кампания, насочена към максимално дискредитиране на Русия. Тази държава трябва до такава степен да бъде демонизирана, с което всяка военна акция или внезапен ядрен удар при една военна доминация от американска страна, да бъде оправдана и смятана за необходимост. Впрочем, това е добре познат подход от историята, когато врагът трябва да бъде представен като такова страшно явление, което трябва да бъде унищожено, за което пък международната общност е длъжна да благодари.

– Докъде ще стигне тази антируска истерия особено от последните 1-2 месеца и какви средства са позволени?

– В този твърд, стигащ до истерия, антируски курс, са допуснати всякакви средства, като разширяване на НАТО, с цел обкръжаване на Русия, нарастване на военните бюджети, модерно превъоръжаване, откриване на военни бази, провеждане на безкрайни серии от военни учения. С други думи, използват се всякакви средства, включително и лошо измислени сценарии, като отравянето на руския шпионин Скрипал, употребата на химическо оръжие от Асад. Липсата на доказателства е без значение. Меродавни са твърденията на обвинителите.

– Има ли някой, който може да спре това безумно противопоставяне между двете сили?

– Очевидно, в този период на все по-очертаваща се несигурност и заплаха за бъдещето на човечеството, решаваща би била ролята на Европа, която трябва да заеме мястото, което й е отредено от историята и от нейните предци. Дали тя ще остане като безличен субект в сянката на Вашингтон и ще бъде проводник на интересите на глобалистите, или ще се опита да ги възпре от преследването на техните илюзии, което е и във вреда на самия американски народ – от това ще зависи съдбата на планетата.





В категории: Интервюта

Сподели:





Коментари

0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 


АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
Норвегия финансира зелени иновации на малки фирми

Аналогова България на опашката на дигитална Европа

Дядо Иван: Който краде от божия храм, получава възмездие

Нено Димов: АЕЦ Белене не е опасен проект, има си екооценка

Европа е пред избор: Националният суверенитет срещу покоряването й

София прилича на бит пазар, недоволен главният архитект


НОВИНИТЕ
Арестуваха шефа на КАТ в Благоевград Арестуваха шефа на КАТ в Благоевград

Мтел вече е А1 Мтел вече е А1

Германия подготвя документите за екстрадиция на Пучдемон Германия подготвя документите за екстрадиция на Пучдемон

Втори протест пред Светия Синод Втори протест пред Светия Синод

Курортът Св. Св. Константин и Елена навърши 110 години Курортът Св. Св. Константин и Елена навърши 110 години




ЕВРОПА
Европа е пред избор: Националният суверенитет срещу покоряването й Европа е пред избор: Националният суверенитет срещу покоряването й

Мадрид блокира новия състав на каталунското правителство Мадрид блокира новия състав на каталунското правителство

Зукърбърг на открито изслушване в Европарламента Зукърбърг на открито изслушване в Европарламента

Деца станаха европейски лидери за един ден Деца станаха европейски лидери за един ден

Днес в София  се провежда едно от най-важните събития за минерално-суровинната индустрия в Европа Днес в София се провежда едно от най-важните събития за минерално-суровинната индустрия в Европа