Конфликтни теми | Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Проблясъци | Вяра

Доц. д-р Йордан Величков: “Миротворците” показаха в Сирия филм без ефекти


Сподели:
18 Април 2018, Сряда

Противопоставянето на двете военни суперсили САЩ и Русия продължава с пълна сила, макар разоръжаването да започна още след разпада на СССР и Варшавския договор.

Какви са причините да се стигне до ракетните удари в Сирия преди дни, защо в западната коалиция се включиха само три държави и кои въпроси остават без отговор за сега след тях. По тези въпроси се изказа доц. Йордан Величков в интервю за в."Труд".

– Доцент Величков, от атаката в Сирия, предвид участниците в нея, се очакваше повече екшън, да стане като в някой холивудски филм, показващ армагедона и най-вече да бъдат наказани лошите. Пепел ми на устата за тези думи, но за какво беше всичко това, вие разбрахте ли?

- Много гърмежи без никакъв ефект. Тоест, вместо ефект – антиефект. Имаше филмови взривове. макар да се преследваше нещо друго. Тройната западна коалиция от т. нар. миротворци заявиха, че целта им не е да свалят режима на Асад. А тогава какво имат за цел – да наказват за нещо, което не е доказано и е само предположение? Това е абсурдно. И точно те ли ще раздават правосъдие? Още са живи свидетелите… На съвестта им тежи живота на милиони, станали техни жертви в Близкия Изток, Виетнам, Африка.

– Акцията в Сирия поставя много въпроси, някои от тях дори риторични. Вие, например, какво бихте попитали?

– На първо място, защо около въпросният военен удар се вдигна такъв медиен шум, който сериозно разтревожи международната общественост. Дори в България половината от анкетираните граждани очакваха глобален военен конфликт. Кой имаше интерес да поставя в нова стресова ситуация европейските и арабските страни и то след безпрецедентната по мащаби емигрантска инвазия?

– Според вас какви са целите и смисълът на този удар срещу Сирия, който поне засега има повече символичен характер, отколкото реален ефект срещу режима на Асад?

– Трите страни – САЩ, Великобритания и Франция, вече заявиха, че така са показали, че ще наказват всеки като Асад, който използва химическо оръжие. Е, нищо че не са представени доказателства за това, те твърдят, че има. В случая наистина можем да поставим питането дали този удар не бе извършен като акт на престиж за САЩ, които след като загубиха позициите си в Сирия, искат поне по-достойно да се оттеглят оттам?

– От Вашингтон и Париж твърдят, че Русия била информирана за атаката, включително и за обектите, набелязани за ракетен обстрел. Ако това е така, какви могат да са подбудите за този жест?

– Ето това е един от интересните въпроси. Буди все още недоумение какви обстоятелства принудиха държавните глави на най-великите военни сили на планетата да се въздържат от едно по-мащабно военно ангажиране в Сирия. Очевидно, заради интересите на двете страни. Но кои са те? Интересно е и друго: защо след договореностите между тримата държавни глави – на Русия, Иран и Турция, Ердоган промени позицията си, което наложи Путин да търси спешна среща с него? Но много от въпросите могат и да останат без ясен отговор.

– Макар ефектът от ракетните удари да беше скромен, Тръмп изглеждаше много доволен.

– Да, странно е, че той каза със задоволство това, макар и част от ракетите да не попаднаха върху набелязаните цели. Но интересно е и друго. В същото време руският президент не само реагира остро, както при други подобни кризисни събития, но дори позицията му бе доста умерена, а поведението му – на човек, който не е изненадан от случилото се.

– Озадачаваща е малко бройката на държавите, участвали в тази наказателна акция – само три. Защо нямаше и други желаещи?

– Сигурно мнозина се питат. Известно е, че през 2003 г. президентът Буш-младши мобилизира в т. нар. “коалиция на желаещите” над 30 държави. Защо стари членове на НАТО и водещи държави като Германия и Италия, сега отказаха реална военна подкрепа на инициативата на Тръмп? И защо Франция направи остър завой към САЩ? Ако се даде отговор на този въпрос, много от нещата могат да се изяснят. Иначе възможни отговори – много.

– Военният удар срещу Сирия разкри и някои безспорни и добре известни реалности – кои са те според вас?

– Най-важното е, че този военен акт срещу сирийската държава е в нарушение на международното право и принципите на ООН. Единствената институция, оторизирана от международната общност да гарантира мира и сигурността на планетата, е Организацията на обединените нации и постоянно действащият орган – Съветът за сигурност. Нейните решения, включително и наложените от нея на нарушителите на международното право санкции, са задължителни за страните членки на международната организация. Никоя друга държава или военен съюз, включително САЩ и НАТО, нямат право да изземват правораздавателни функции или да играят ролята на световен полицай.

– А какво правим с обвинението към Сирия за използване на бойни отровни вещества?

– Използването им наистина е тежко престъпление, което трябва да бъде санкционирано. Но това трябва да стане само, след като бъде доказано. И всеки извършител на такова престъпно деяние срещу човечеството трябва да понесе строга наказателна отговорност. Но подобно обвинение се гради върху убедителни факти и свидетелства, а не върху предположения, които в никакъв случай не са достатъчни за аргументиране на вина и търсене на отговорност. Един от фундаменталните принципи на правото, залегнал още в Римската империя преди две хиляди години, е “всеки е невинен до доказване на противното”. А всяко съмнение към извършител на престъпление е в  полза на заподозрения. Изследвания показаха, че това е и причината преобладаващата част от европейците да не одобряват военната атака срещу режима на Асад. В Англия само 25% от гражданите й я приемат като необходима.

– Много предпазливи бяха двете суперсили – САЩ и Русия, защо никой не искаше да дразни другия?
– Поведението на двете супервоенни сили – САЩ и Русия, потвърди, че равновесието на силите и ракетно-ядрения паритет, поддържан шесто десетилетие, е факторът, който ги въздържа от употреба на сила една срещу друга, или в ангажиране в глобален военен конфликт. Това “равновесие на ужаса”, както е известно в международните отношения, не само не гарантира победител в един ядрен конфликт, но обрича на гибел, както воюващите, така и човечеството. – Е, Вашингтон не за първи път се въздържа – употребата на ядрено оръжие все пак не е шега работа. – Всъщност, точно тежките последици, които биха настъпили от употребата на ядрено оръжие, въздържат на три пъти Вашингтон да прибегне към него – в Корейската война (1951-1953 г.), във военния конфликт Китай – Тайван (средата на 50-те години) и във Виетнам преди 50-ина години. Страхът на международната общност от гибелните последици на една трета световна термоядрена война, наложи процеса на разведряване през първата половина на 70-те години на XX век, завършил със Съвещанието за сигурност и сътрудничество през 1975 г. През този период са приети от ООН над 150 международни договора, някои от които с фундаментално значение за световния мир и сигурност, като Договора за неразпространение на ядреното оръжие и Договора за забрана за инсталиране на ядрено оръжие на морското дъно.

– Как се отрази процесът на разведряване в САЩ?

– Умореният от водените две десетилетия войни и военни конфликти американски народ, заложи тогава на един от най-миролюбивите държавници Джими Картър. Неговата антивоенна платформа беше смайваща: рязко ограничаване производството и продажбата на оръжие и забрана и унищожаване на ядрения арсенал в световен мащаб. Очевидно, тази позиция засяга сериозно интересите на производителите на оръжие и свързаните с тях олигархични кръгове от Конгреса, външното ведомство и отбраната. Затова на изборите през 1980 г. те открито заложиха на крайно десния представител Роналд Рейгън. Още в началото на първия си мандат той надминава всички очаквания в престараване да служи на оръжейно-олигархичната прослойка.

– Какво имате предвид, припомнете, моля ви?

– В онези години президентът Рейгън не само наложи безпрецедентен скок на военния бюджет – с 40%, но коренно промени военната доктрина на Съединените щати. Оттегляйки се от принципа на равновесие на силите, включително в ракетно-ядрената сфера, американската страна наложи твърд курс към военно превъзходство, гарантиращо победата на Вашингтон в една ядрена война. За тази цел бе разработена скъпо струващата Инициатива за стратегическа отбрана.

– Защо след разпада на СССР и Източния блок не се промени този курс?

– Всъщност този курс към военно превъзходство не се промени и след разпадането на Варшавския договор. Но към него се добави още една цел – световен хегемонизъм. Този факт свидетелства за огромните финансови и властови възможности на военно-промишления сектор и свързаните с него олигархични среди в администрацията и Конгреса на САЩ. Опасенията на президента ген. Дуайт Айзенхауер, че забогатяването на производителите на оръжие се превръща в заплаха за самите Съединени щати, се оказва основателна. Курсът на оръжейно-олигархичните глобалистични среди към утвърждаване на еднополюсния модел на международната сцена, начело със САЩ, се провеждаше с впечатляваща последователност и упоритост от всички американски президенти през последните три десетилетия.

– Някои от тях не са ли свързани директно с оръжейно-олигархичните среди?

– Разбира се, и веднага ви давам пример със семейство Клинтън, които са свързани директно. Но дори и президентът да не е част от тях, тези среди са толкова финансово и властово могъщи, че успяват да наложат на всеки президент външнополитическа програма, отговаряща на техните интереси. Пример за това е президентът Тръмп и неговото поведение по време на изборната кампания и след избирането му за президент.

– Русия обаче пречи на амбициите на Щатите за световно лидерство. И те предприемат различни действия.

– Да, така е. Най-сериозните пречки за налагане на световно лидерство и хегемонизъм на този етап са Русия, Европа и Китай. Съюзническите връзки пък дават възможност на Вашингтон да принуждава европейските страни да поддържат американските амбиции за едноличен световен лидер. А за да охладят европейските икономически стремежи, американците периодически провокират събития като тези в Украйна, Арабската пролет и други, които нанасят, особено след огромната бежанска вълна, значителни загуби на икономиката на европейските страни и създават политическа нестабилност.

– Антируската кампания обаче е в пълен ход, действа се много настъпателно, но еднополюсен модел дали не се оказва трудно осъществим?

– Русия си остава главната пречка пред еднополюсния модел и отстраняването й е доста сложно нещо. Затова и подходът, макар и по-различен, е последователен и безкомпромисен. Наред с усилията за налагане на военно превъзходство, продължава и масираната и жлъчна антируска кампания, насочена към максимално дискредитиране на Русия. Тази държава трябва до такава степен да бъде демонизирана, с което всяка военна акция или внезапен ядрен удар при една военна доминация от американска страна, да бъде оправдана и смятана за необходимост. Впрочем, това е добре познат подход от историята, когато врагът трябва да бъде представен като такова страшно явление, което трябва да бъде унищожено, за което пък международната общност е длъжна да благодари.

– Докъде ще стигне тази антируска истерия особено от последните 1-2 месеца и какви средства са позволени?

– В този твърд, стигащ до истерия, антируски курс, са допуснати всякакви средства, като разширяване на НАТО, с цел обкръжаване на Русия, нарастване на военните бюджети, модерно превъоръжаване, откриване на военни бази, провеждане на безкрайни серии от военни учения. С други думи, използват се всякакви средства, включително и лошо измислени сценарии, като отравянето на руския шпионин Скрипал, употребата на химическо оръжие от Асад. Липсата на доказателства е без значение. Меродавни са твърденията на обвинителите.

– Има ли някой, който може да спре това безумно противопоставяне между двете сили?

– Очевидно, в този период на все по-очертаваща се несигурност и заплаха за бъдещето на човечеството, решаваща би била ролята на Европа, която трябва да заеме мястото, което й е отредено от историята и от нейните предци. Дали тя ще остане като безличен субект в сянката на Вашингтон и ще бъде проводник на интересите на глобалистите, или ще се опита да ги възпре от преследването на техните илюзии, което е и във вреда на самия американски народ – от това ще зависи съдбата на планетата.





В категории: Интервюта

Сподели:





Коментари

0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 


АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
Голямата беда е, че такива хора изобщо са фактор в България

Лавров: Русия смята да напусне Съвета на Европа

Пет века сме „съжителствали с османлиите”, ще учат вече децата

Защо Турция пусна Брънсън и защо това ни засяга

Германските медии: Краят на Меркел вече се вижда

Рей Далио: Гответе се за криза до 1-2 години


НОВИНИТЕ
Вицепремиерът на Крим арестуван в Москва по подозрения в корупция Вицепремиерът на Крим арестуван в Москва по подозрения в корупция

Полша подаде жалба срещу ЕС заради споразумението с Газпром Полша подаде жалба срещу ЕС заради споразумението с Газпром

„Ще се видим там горе” грабна наградата на CineLibri 2018 „Ще се видим там горе” грабна наградата на CineLibri 2018

Гръцкият външен министър Никос Коцияс подаде оставка Гръцкият външен министър Никос Коцияс подаде оставка

Валери Симеонов ще посети Унгария по случай Деня на българо-унгарското приятелство Валери Симеонов ще посети Унгария по случай Деня на българо-унгарското приятелство