Конфликтни теми | Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Проблясъци | Вяра

Трима бивши командири на Осми приморски полк загиват при атентата в църквата „Света Неделя“


Сподели:
17 Април 2018, Вторник



На 16 април 1925 година (тогава денят се е падал  Велики четвъртък) е извършен най-тежкият терористичен акт в историята на държавата ни. При атентата загиват 134-ма души, други умират по-късно от раните си. Ранените са около 500. Загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9-има капитани, 3-ма депутати и множество граждани, включително деца. Трима от загиналите военни са бивши командири на Осми пехотен приморски на Н.Ц.В. Княгиня Мария-Луиза полк.

Тази „Непозната история“ е посветена на  генерал-майор Иван Попов, генерала от пехотата Стефан Нерезов и полковник Стефан Нойков - български офицери, бивши командири на Осми приморски полк, които са се  сражавали и побеждавали по бойните полета на няколко войни в името на майка България, загинали от ръцете на терористите в най-кървавия  атентат в родната ни история.

Атентатът в Катедралния храм „Света Неделя“, извършен от група дейци на военното крило на Българската комунистическа партия (БКП), е и най-големият за времето си атентат в световната история.

След провала на Септемврийското въстание през 1923 г. Комунистическата партия  била забранена и преминала в нелегалност. Ръководството на военната организация на партията взело решение да отвърне на удара и възложило извършването на атентат, чиято цел била да убие цар Борис III и възможно най-много представители на високопоставения политически и военен елит в държавата, на Петър Абаджиев. Абаджиев бил ръководител на една от „шесторките“, на които  се деляла тази организация.


За да осъществят този черен план, организаторите първо решили, че е необходимо да бъде убит достатъчно високопоставен човек, на чието опело да може да присъстват царят, висшите офицери и политици. За това и за място на терористичния акт била избрана църквата „Света Неделя“, като предварително (още в края на януари с.г.) за съучастник Абаджиев вербувал и клисаря на храма Петър Задгорски.


О.з. генерал Константин Георгиев станал първата жертва на атентаторите. Той бил убит пред църквата „Свети Седмочисленици“ на 14 април, за да стане опелото му капан за жертвите на пъкления план.  Опелото на генерал Георгиев било насрочено за 16 април (който през 1925 г. съвпадал с Велики четвъртък).


Службата започнала в три часа след обяд и била ръководена от софийския митрополит и бъдещ екзарх Стефан. Атентаторите, които Задгорски бил пуснал тайно още в ранни зори на тавана в църквата, заложили взрив около една от колоните, като разчитали на информацията на клисаря, че ковчегът ще бъде поставен именно до нея. Поради големия брой хора, дошли на церемонията, ковчегът обаче бил поставен на друго място и така официалните лица се оказали далеч от мястото на взрива, който избухнал точно 20 минути след началото на опелото. Цар Борис III изобщо не бил в църквата, тъй като предпочел да отиде на погребението на приятеля си, ловеца Петър Котев, в Бели Искър, вместо на опелото на генерала.


Експлозията съборила главния купол на църквата „Свети Крал” (преименувана по-късно на „Св. Неделя”), таванът хлътнал надолу и затрупал хората вътре.  Взривната вълна в затвореното помещение, както и последвалата паника, нанесли допълнителни поражения. Докато прахът се слягал и заглъхвали стоновете на умиращите, оцелелите едва ли осъзнавали, че са станали част от нещо невиждано. България влязла в световните хроники със събитие, което не е повод за особена национална гордост – терористичен акт, който остава за десетилетия най-големият атентат в света.


Загиналите са 134-ма, а заедно с починалите по-късно от раните си общият брой на жертвите на терористите достигнал 213 души. Общо ранените били около 500. Всички членове на правителството се разминали само с леки наранявания, но военните дали свидни жертви. Загинали 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9-има капитани, 3-ма депутати и множество граждани, включително деца.


Сред жертвите на терористите са и трима от бившите командири на Осми пехотен приморски на Н.Ц.В. Княгиня Мария-Луиза полк. Да си спомним за тях.





Генерал-майор Иван Попов



Той е роден на 16 февруари 1857 г. в Свищов. През 1876 г. едва 19-годишен се включва като четник в четата на Филип Тотьо, а през 1879 г. завършва в първия випуск на Военното училище в София. През ноември 1879 г. е произведен в чин подпоручик и зачислен в 15-а пехотна свищовска дружина, която всъщност е преименуваната 12-а опълченска дружина. От 1881 г. е дружинен адютант.


На 30 август 1882 г. е произведен в чин поручик. През 1884 г. 15-а свищовска дружина се влива в 3-ти пехотен полк във Видин и в тази 1884 г. той е командир на рота от 3-ти пехотен бдински полк. Същата година е командирован на стаж в 131-ви пехотен тирасполски полк в Киев.


На 30 август 1885 г. е произведен в чин капитан. На 13 септември 1885 г. е назначен за командир на 3-ти пехотен бдински полк. На 21 септември с.г. – за командир на 1-ви пехотен софийски полк. На 6 октомври 1885 г. – за командир на 4-та дружина от Втори пехотен струмски полк.


През Сръбско-българската война (1885 г.) е командир на дружина във Втори пехотен струмски полк.  Сражава се при Сливница и в боевете при овладяването на Пирот.


През 1893-та е назначен за командир на Осми пехотен приморски полк. Участва в Балканската война като командир на Първи пехотен софийски полк и командир на първа бригада на Първа пехотна софийска дивизия. В Междусъюзническата война през 1913 г. командва Първа пехотна софийска дивизия.  След нея е командир на 13-а пехотна дивизия. След войната се уволнява в запаса.


За подвизите си по време на войните е удостоен с множество награди: Военен орден „За храброст“ - III степен, 1 клас и IV степен, 2 клас, Царски орден „Св. Александър“ - III степен с мечове по средата, IV и V степен без мечове, Народен орден „За военна заслуга“ - III степен на обикновена лента.


Генерал-майор Иван Попов е избран за народен представител в XVII ОНС (20 март 1914 – 15 април 1919 г.). Заради политическите си убеждения през 1922 г. е репресиран тежко от правителството на Ал. Стамболийски. Той е бил  арестуван и затворен без съд и присъда.


Оцелява на бойните полета и в затвора, но намира края си при атентата в църквата „Света Неделя“.





Генерал от пехотата Стефан Нерезов



Роден е на 12 ноември 1867 г. в Севлиево. По време на Сръбско-българската война (1885 г.) участва като доброволец в ученическия легион. Отбива военната си служба в 12-и пехотен полк и се уволнява с чин ефрейтор. През 1888 г. завършва Военното училище в София. На 7 ноември е произведен в чин подпоручик и зачислен в 4-ти артилерийски полк.


На 7 януари 1891 г. е произведен в чин поручик. През 1892 г. е командирован в Генералщабната академия в Торино, Италия, която завършва през 1896 г. На 31 август 1896 г. е назначен за младши адютант в 4-ти артилерийски полк, а на 2 август 1897 г. е произведен в чин капитан и е изпратен да служи като офицер за поръчки в щаба на войската.


От 1905 г. майор Стефан Нерезов командва дружина от 1-ви пехотен полк, по-късно става комендант на двореца, а през 1906 г. е произведен в чин подполковник. На 1 юни 1909 г. поема командването на Осми пехотен приморски полк, на която служба е до 10 септември 1910 г. През същата 1909 г. е и началник на оперативния отдел в щаба на армията, а през 1911 г. е произведен в чин полковник.


През Балканската война полковник Нерезов, освен началник на оперативния отдел, е и помощник-началник на щаба на действащата армия. През Междусъюзническата война година замества поставения в изолация генерал Иван Фичев и на практика е началник на щаба на действащата армия. С негово участие е разработен оперативният план за бойните действия на българските армии срещу Сърбия и Гърция.


На 2 август 1915 г. е произведен в чин генерал-майор.


В началото на Първата световна война генерал Нерезов е началник на 9-а пехотна плевенска дивизия, по-късно е назначен за началник на 3-та армия, която се сражава на Добруджанския фронт. На 15 август 1917 г. е произведен в чин генерал-лейтенант, а в периода 1917 – 1918 г. е началник на Моравската областна военна инспекция. От 15 юли до 30 септември 1918 г. командва 1-ва армия, с която воюва на Македонския фронт.


След края на войната е началник на 1-ва военноинспекционна област, а в периода 2 ноември 1919 г. – 3 септември 1920 г. е началник-щаб на българската армия. На 3 септември 1920 г. е произведен в най-висшия чин в българската армия – генерал от пехотата, и преминава в запаса.


Носител е на Военен орден „За храброст“ - II степен, III степен, 1-ви и 2-ри клас, Княжеский орден „Св. Александър“ - IV и V степен без мечове, Народен орден „За военна заслуга“ - I степен с военни отличия (1918), Орден „За заслуга“ на обикновена лента, Военен орден „Железен кръст“, 1-ви и 2-ри клас.


Генералът от пехотата Стефан Нерезов оцелява в няколко войни, за да загине нелепо при атентата в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 г.





Полковник Стефан Нойков





Роден е в Сливен на 25 октомври 1876 г. През 1897 г. завършва Военното училище в София. Като младши офицер служи в шести артилерийски полк. От 1901 г. е поручик, а от 1907 г. – капитан. През 1909 г. завършва Генералщабна академия в Торино, Италия.  През Балканската война е дружинен командир. Бил е на работа във втора инспекционна област.


При включването на България в Първата световна война той е произведен в чин подполковник и е назначен за началник-щаб на 4-та преславска дивизия. По-късно, като началник на оперативния отдел в щаба на действащата армия, участва в подготовката на голяма част от военните операции на българската войска по време на Първата световна война. На 14 октомври 1917 г. е повишен в чин полковник.
Командир е на Осми приморски полк  в периода 1 март 1919 г. – 31 декември 1919 г.  Командвал е и Военното училище.


След войната е началник на канцелария в Министерството на войната. На 3 септември 1920 г. е назначен за началник на оперативния отдел в щаба на действащата армия.


Стефан Нойков е един от малцината висши офицери, които подкрепят правителствата на БЗНС. През март 1923 г. води българската делегация при преговорите по подписването на Нишката спогодба. През същата година той е готвен за посланик в Италия, но поради уволняването на началника на щаба на войската генерал Топалджиков е назначен на този пост и го заема в периода май-юни 1923 г.


Стефан Нойков е автор на военно-исторически и военнотеоретични трудове. Неговата книга „Защо не победихме“ (София, 1922 г.) предизвиква много коментари в българското общество през 20-те години на ХХ век.


Загива от ръцете на терористите при атентата в църквата „Света Неделя“.



МАРИЦА ГЪРДЕВА


Източник: chernomore.bg

В категории: Избрано от редактора

Сподели:





Коментари

0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 


АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
ГЕРБ срещу ГЕРБ? Новият транспортен министър живее с Румяна Бъчварова, а статия на „зет” й отказа конкурента му Манолев

Лозан Панов: Недопустимо е от парламента да ме викат по телефона

Мълчанието е злато, но камъните се трупат

Мария Габриел: Технологиите трябва да служат на човека, а не обратното

Безумията нямат край: Правостоящ пътник също да бъде вързан с колан в автобуса, реши правната комисия

Украинската църква става по-голяма от руската, Москва плаши с разкол


НОВИНИТЕ
Изборът за шеф на Апелативна специализирана прокуратура беше отложен Изборът за шеф на Апелативна специализирана прокуратура беше отложен

България и Унгария ще си сътрудничат за образованието и науката България и Унгария ще си сътрудничат за образованието и науката

Откриха учебната година в Икономическия университет Откриха учебната година в Икономическия университет

Хванаха трима от грабителите на Роженския манастир Хванаха трима от грабителите на Роженския манастир

Въвеждат часове по православие във Варна Въвеждат часове по православие във Варна




ЕВРОПА
Мария Габриел: Технологиите трябва да служат на човека, а не обратното Мария Габриел: Технологиите трябва да служат на човека, а не обратното

Каракачанов и Симеонов: МС единодушно реши - България е против санкциите срещу Унгария! Каракачанов и Симеонов: МС единодушно реши - България е против санкциите срещу Унгария!

Лидерите на ЕС ще опитат да излязат от задънената улица за Брекзит и миграцията Лидерите на ЕС ще опитат да излязат от задънената улица за Брекзит и миграцията

Унгария: Ще се съдим с Европарламента! Унгария: Ще се съдим с Европарламента!

Полша настоя еврокомисията да не се меси в правосъдната й система Полша настоя еврокомисията да не се меси в правосъдната й система