Конфликтни теми | Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Проблясъци | Вяра

Ирен Ямами и магията на българската шевица


Сподели:
16 Април 2018, Понеделник



Ирен живее от близо 30 години в Япония. Хобито ѝ, още от ранна възраст, е да бродира. През годините бродирането я отвежда в различни части по света. Нейни творби са участвали в изложби в Япония, Франция, Италия, Англия, Австралия, САЩ.

Наскоро Ирен извезе уникална карта на България с шевици от различните краища на страната. Последва и издаването на книга, преведена на 3 езика.

За българската шевица и живота на една българка в Япония ще ни разкаже Ирен в това интервю за сп.„Амбиция”.

Тази статия е част от книгата „Вдъхновяващи истории на успели българи”, един проект на онлайн списание „Амбиция”.

Откъде идва страстта ти към българската шевица?
Не бих казала, че е страст. Шевиците винаги са били около мен. Майка ми много бродираше. Никога не е била без ръкоделие в ръка. Дали ще е бродерия или плетка, винаги изработваше нещо. Лелите ми също много бродираха и плетяха. От тях научих много. Самата аз от дете бродирам, плета, нижа мъниста и всичко това възприех у дома.

Много по-късно, чак тук в Япония, бродерията стана моя втора природа, така да се каже. Отворих и ателие-училище и бродирането от хоби се превърна в реална работа.

Как си съумяла да запазиш и съхраниш познанията ти за шевицата през годините, имайки предвид, че от близо 30 години не живееш в България?
Придобитите познания и умения са само основата. Ако човек е привлечен от нещо, то той търси и гради на тази основа. Най-силно влияние ми оказа проф. Мари Кели. Нейните търсения и разработки за символиката на мотивите в бродерията на страните от югоизточна Европа са огромен принос и невероятно богатство в тази област. От майка ми се научих да бродирам, а от проф. Кели се научих да разбирам това, което бродирам.Радвам се, че всички избродирани платна и дрехи успях да донеса тук. Те са ми като жива книга.

Опитай се да разкажеш на читателите как се е променила бродерията, която изработваш, през годините?
Видовете бродерия са, без преувеличение, безброй. Както казах, щом налице са основните познания и желанието за учене, то и възможностите са безброй. В момента почти няма вид бродерия, която да не ми е позната или да не съм изработвала, но това изисква много труд и време, както и много и различни материали. Една от любимите ми бродерии е английска, нарича се стъмпуърк. Много е красива, но и много трудоемка.

Къде бродираш? Имаш ли ателие?
Бродирам навсякъде, даже и в колата, когато сме на път. Да, имам ателие и прекарвам доволно време там, но най-много бродирам у дома. Оказа се, че най-продуктивната част от денонощието за мен е посред нощ, когато е тихо и няма никаква външна намеса. Много пъти осъмвам с ръкоделието в ръка.

Къде можем да видим твои бродерии? Продават ли се някои от творбите ти?
Мои неща могат да се видят само по време на изложба, обикновено на две години веднъж, и в книгите ми. Имам издадени три книги на японски, както и участие в алманах на световната бродерия и две книги на български. Занимавам се само с обучение, готови избродирани неща не продавам. Ако си учител е едно, и съвсем друго, ако си търговец.

Най-новото ти произведение на изкуството е извезването на картата на България с традиционна българска шевица и издаването на книга по този повод. Разкажи ни за тази твоя реализирана мечта!
Не бих казала, че ми е било мечта. Идеята възникна спонтанно от насложени случайности, материали и познания. Доволна съм, че го направих и че излезе и като публикация. Докато работех по компилацията, нито за миг не съм си и помисляла, че ще има такъв отзвук. Книгата съдържа цветни илюстрации на 144 шевици от различни региони на страната, като всяка е избродирана на съответното място на картата на България. Постарах се да представя някои от бодовете, използвани в българската бродерия, както описателно, така и графично, което не е правено в този си вид досега, и се надявам да е в помощ на начинаещите. Книгата е на три езика – български, английски и японски по ред причини. Тук в Япония има огромен интерес и уважение към традиционната българска култура – народна музика и инструменти, народни танци, и естествено, и бродерия. От друга страна за мен Япония е втора родина и според мен японският превод дойде от само себе си.

Откъде може да се закупи книгата?
Засега е с поръчка на имейл info@officemarket-bg.com за България, но скоро ще е в продажба и  чрез Амазон.



В категории: Анализи и коментари, Зона арт

Сподели:





Коментари

0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 


АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
Поканата на Меркел към мигрантите - невинна грешка в сравнение с Глобалния пакт за миграция на ООН

Най-добрият капитализъм - ако печеля, печеля сам, ако губя, плаща цял народ...

Валерия Велева: Нинова предлага рестарт на прехода. Възможно ли е това?

"Ди Велт" разказва изумителната история на Преславското съкровище

Операция “Баба Дора” е генерална репетиция на “Пречупване”, с която Борисов заплаши всички, които искали да го свалят

В чия война ни вкарвате господин Борисов?