Конфликтни теми | Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Проблясъци | Вяра

Проф. Димитър Йончев, експерт по сигурност: Размяната на силови заплахи на ниво пропаганда между Москва и Вашингтон едва ли ще прерасне във военен конфликт


Сподели:
13 Април 2018, Петък



Насочваме вниманието си към крехките отношения между Вашингтон и Москва, отношения, които винаги са били нестабилни, но днес като че ли те са в най-студената, а и опасна точка. Последствията след евентуалното химическо нападение в Сирия са на път да ескалират мащабно на фона и на острите взаимни обвинения и закани, които Русия и САЩ си разменят. Кой е най-страшният вариант, за който светът трябва да бъде готов? Има ли начин ескалацията на кризата да бъде потушена или отношенията са достигнали граница, от която връщане няма? Тези и още въпроси коментираме с експерта по сигурност проф. Димитър Йончев в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.



Водещ: Проф. Йончев, светът е вперил поглед в големите на деня – САЩ и Русия, и с тревога следи всяко едно изказване, което идва от тях. Не за пръв път двете сили намират поводи за обвинения и заплахи, но сега като че ли ситуацията заплашва да бъде много по-сериозна. Има ли опасност действително да се стигне до конкретни действия с използването и на ракетни удари?

Димитър Йончев: По принцип, никой не изключва такива опасности, но по-скоро сега сме в една епоха на мрежите, и вътре се движат всякакви послания, а разговорите заприличаха на спор на бандити на улицата – много ниско културно ниво, много неприятен език и невъздържани обвинения. Преди години това в дипломацията не беше прието. Има много медиен шум и пропаганден ефект, докато по-скоро примерът, който трябва да ни дава някакви основания за оптимизъм, е примерът със Северна Корея. Дори и тя, която хич не беше наясно светът какво има и какво няма, и тя се оказа костелив орех и предпочетоха да не се занимават с нея. Е, Русия несъмнено е нещо по-сериозно от Северна Корея. Но права сте, не може да се изключват такива решителни действия, да кажем глупави, в един определен момент необмислени, които да доведат до по-сериозни последици. Но аз все още смятам, че такъв вариант е по-скоро изключен. Макар че като си спомня, някъде около 1974 година баба Ванга беше казала, като я питаха за световната война: А, – вика,  не, войната в Сирия все още не беше започнала. Тогава не знаехме, че в Сирия ще има война. Но това е в кръга на несериозното. Ако трябва да бъдем наистина сериозни, има много могъщ ракетно-ядрен потенциал двете страни да помпат мускули. Но този процес не е от днес. Диаболизацията на Русия продължава вече повече от 10 години, почти 15 години, и сега тя е утвърденият световен агресор. Всички събития, които се случиха след падането на Стената, се забравиха, и погледите са отправени натам. Проблемът е геополитически. Просто от епохата на Путин, Русия се върна в геополитическата игра, предяви претенции за някои свои загубени позиции в Близкия Изток, където те със САЩ контролираха нещата по време на Студената война. И в момента понеже нямаме кой знае колко стабилна политика откъм страна на Тръмп –много мило го наричат „несистемен играч“, но това е доста непрофесионален подход. Виждате техния почти вечен съюзник Израел в Близкият Изток изпадат почти в нервна криза. Така че, има дразнещи фактори и може би единственото непредвидимо нещо в случая е реакциите на американския президент Доналд Тръмп, които много често се сменят. Специално за българска публика смяната на реакциите на шефовете не ни изненадва, но ние не сме фактор в света. Казано отново в кръга на шегата. Така че да се надяваме, че няма да има резки движения от страна на несистемните играчи. А що се отнася за логиката – логиката показва, че по-скоро няма да има такъв конфликт.

Водещ: Знаем, че Сирия отдавна е бойно поле и манеж на мерене на сили на големите играчи. Каква е вероятността обаче тази война на нерви между Русия и Запада да увлече след себе и други, не по-малко боеспособни страни? Споменахте, има излишен пропаганден шум. Пропаганден шум, който обаче може да окаже едно недобро развитие на ситуацията.

Димитър Йончев: Да, той показва това по принцип. Пропагандата никога не е водила до добро. Германия официално се отказа от каквито и да било изпълнения на конкретни действия в този смисъл. Великобритания дали ще е на Тони Блеър или на Тереза Мей, или пък става дума за Фолкленд, тя е склонна да участва, но Великобритания в последните 50 години с малки изключения осъзнава, че не е световният лидер и не тя отговаря за делата в света. По този начин имаме само една страна, която оспорва господството на останалите – това са САЩ. Аз мисля, че Великобритания може да играе само като съюзник със САЩ. Но историята от 2001 година, от Коалицията на 32 страни, няма да се повтори, тъй като Европа изсърба много горчива попара оттогава. Трябваше да поеме много неприятности. В момента Европа е целта на самоубийствения тероризъм, и тя не би си позволила отново да прави такива неща. Макар че и тук се размахват патриотарски лозунги за унищожение, за избиване. Истината е, че от другата страна, от страната на исляма, реакцията е на една притисната в ъгъла култура, която няма други средства. Но голямата причина не е тази между исляма и християнството, голямата причина е геополитическото съперничество на тези двете големите. А както виждате, другите се ослушват. Китай, Бразилия не се наместват, Индия също. Така че светът не е чак толкова войнствено настроен с изключение на двама играчи, които си разменят силови заплахи, но все още на ниво пропаганда. Не, не смятам, че светът отива нататък или се готви за такова нещо. Има много големи икономически интереси. Пазарът е една страхотна ютия – той изглажда всичко. Пазарът няма никакъв интерес да има граници, да има войни, защото това много му пречи. Изключвам военните доставки, но те са капка в морето в сравнение на големия пазар, либералният, сегашният пазар. Той колкото и да ни причинява едно нечовешко живеене в морален план, толкова пък е и гарант за това да няма голяма война. Тези неща вървят заедно.

Водещ: Имайки предвид нещата, които набелязахте дотук, трябва ли, това ли е правилният ход? Европа да се отдръпне, да остави това противопоставяне на големите сили на деня в, разбира се, неин интерес, търговски, икономически, интерес на европейските граждани?

Димитър Йончев: Европа е икономическа конструкция. Знаете, нейният основен принцип е общо икономическо пространство на независими държави. Но втората част на лозунга е нонсенс и Европа има много големи страдания в това отношение, тъй като тя не е в състояние да изработва единни политически позиции, особено по такива важни въпроси. Тя става поле на битката на тези двамата, и даже се включва така и отстрани, малко като в света на дивите животни – отстрани има такива, които чакат да докопат плячката , като Турция – опитват се и те да се включват в конфликтните зони. Но Европа от това само губи, тъй като това е нейната непосредствена периферия, това е нейният лимес. Европа час по-скоро трябва да мисли – аз не съм привърженик на крайни решения, в смисъл на федерализъм например, но механизъм за изработване на обща политика, който да намали много, суверенитета във външната политика е неизбежен. Вярно е, че големите играчи не обичат тази работа – вижте какво стана с Брекзит. И този Брекзит какви Радини вълнения предизвика, и трябваше Тереза Мей да успокоява общественото мнение с тези истории с атаките срещу Русия, с тези дипломатически войни. Всичкото това е, защото напуснаха Европейския съюз, а пък същевременно имат нужда от солидарност, имат нужда от обща игра. Така че Европа има много, много да работи със себе си, за да придобие някакъв статут на политически играч, който да е не само икономически добре. Проектът беше след 20-30 години икономическо обединение на Европа, тя да бъде конкурентна на големите икономически сили в света. Това, да. Това вероятно и ще стане, защото пространството на Европа икономически е добре организирано. Но оказа се, че икономика без политика и политика без икономика са илюзии, а Европа именно в изработване на политически позиции добри изостава. И за САЩ, както виждате, в рамките на един следобед президентът мени мнението си, и това е позиция на САЩ. А в Европейския съюз са нужни 4-5 месеца, за да се стигне до някакво мълчаливо съгласие без да има консенсус. Това е много неоправдано бавно в света на съвременната политика.

Водещ: Да, казвате Европа трудно генерира общи политически решения.

Димитър Йончев: Да, защото няма механизъм.

Водещ: Ако приемем обаче сценария за действително ескалиране на ситуацията дотам, че на всеки вероятно ще му се наложи като отделна страна да вземе едно категорично решение, има ли как България да остане незабелязана, да избегне вземането на една категорична страна, и кой би бил правилният ход в тази ситуация?

Димитър Йончев: Виждате ли, атмосферата в България, само пример ви давам, е на едно непрекъснато повтаряно недоволство към управлението на ГЕРБ – изведнъж ГЕРБ получи невероятна подкрепа, просто безпрецедентна, във връзка с позицията, която взе по отношение на Русия. Спомнете си Алеко Константинов „Бай Ганьо“ – „хем-хем“ – някаква много традиционна наша позиция, защото тук сме винаги между чука и наковалнята, и в културния ни код е вкарано от това „хем-хем“, и то не е толкова лишено от основания, защото така съществуваме хиляди години. Аз си мисля, че българите по природа са призвани да балансират позициите си, да не заемат крайни позиции. Неслучайно в нашето общество тези, които крайно се привързват към „големия брат“ не ги гледат с добро око. Вярно е, когато има „голям брат“, когато има натиск, мълчаливо всички викат „да“, но тези, които кресливо викат „да“, не ги долюбват. Ние не сме нация на крайните позиции. Нямаме нито капацитет, нито ресурси да вземаме такива крайни позиции – не сме Турция, не сме империя. Даже и другите ни съседи по различен начин са по-склонни към крайни позиции. И аз целя това нещо. За мен това е много важено. Ето например, при тази сложна политическа обстановка ние сме внимателни, което хич не е лошо.

Водещ: Ние сме внимателни, да обаче посланията, които идват от САЩ ежедневно са доста различни и на моменти доста объркващи.

Димитър Йончев: Е, вярно е.

Водещ: Предстоят изясняването на много факти около казуса с евентуалната химическа атака в Сирия. Има ли обаче някой, който категорично да се произнесе за нея, на когото светът да успее да повярва?

Димитър Йончев: Имаме само косвени възможности да се произнасяме по тази ситуация. Една стара римска максима гласи: Гледай кой има интерес най-накрая от тези събития, защото такива събития остават вечно неизяснени. Сега едната страна казва, че има доказателства, и те идват от Световната здравна организация, другата страна казва: „Тъкмо те са го направили, и тази организацията на ООН, там основните пари ги дават САЩ“. Или пък да кажем – „отровили са руския беглец, обаче в момента Русия няма интерес от това нещо“, значи онзи, който се хвърли върху нея, ще я постави на колене в сложна ситуация, значи, той може да имитира, че Русия го е направила. Но пък Русия може на свой ред да имитира, че някой я имитирал с някаква си цел. Тук никой не може да се произнесе окончателно, това са разузнавателни неща. Но истината е, че в политиката железният принцип, римският принцип – кой има полза в крайна сметка, е много конструктивен. Аз мисля, че всичкото това влиза в т.нар. понятие „хибридна война“. Тя не е от днес, от много години, и тя има ясно обозначен противник на САЩ – това е Русия. Преди години това беше, защото Русия беше комунистическа. Но виждате ли, сега няма и помен от комунизъм. Затова в момента не става дума за мачкането на Русия като комунистическа страна. Китай е комунистическа страна, и с нея се работи. По-скоро става дума за геополитика, което е било вечната причина напрежението между Русия и европейския континент, тъй като за първи път в геополитическата карта на света, в сърцето на Европа т.нар. „Хартленд“ в момента, основното влияние е на една морска сила, на САЩ – това никога не е било. И оттук тези изнервящи неща, оттук по периферията започват да пробляскват искри. Спомняте си, по време на Студената война пак така в периферията бяха състезанията. Близкият Изток все пак не е „хартленда“ и макар че е близка периферия, все още не се намираме в пряк конфликт от типа на Хитлер-Сталин, от типа Наполеон-Александър и т.н. Така че, да запазим спокойствие засега и благодарение на по-сериозни медийни прояви, както вие се опитвате да го правите, да се опитваме да внасяме някакъв разум, някакво равновесие, тъй като наистина при тези тревожни несистемни сигнали приличаме на някакъв лош машинист, който лашка вагони по Сточна гара-ту напред, ту назад, не можеш да разбереш накъде вървят нещата. Но този фон не е добър. Преди години беше по-различно.

Водещ: Безспорно ситуацията е такава, че може да се говори единствено за евентуални прогнози и очаквания от тази ситуация. Нека обаче да поговорим за конкретните факти, разяснявайки при един евентуален действителен сблъсък САЩ-Русия, кой би имал по-голямото предимство, имайки предвид авиационната и бойна мощ на отделните страните?

Димитър Йончев: Самата схватка ще има победители на моменти ту единият, ту другият. Като цяло, ако се включат арсеналите, и двете страни ще получат много сериозно изтощение. Но забравяме нещо много важно – накрая на 50-те години когато осъзнахме, че ядрените опити замърсяват атмосферата, постепенно предприехме един процес в света, много разумен – ограничихме ги първо във въздуха, после във водата, после под земята, защото ставаше непоносимо. Никой от сегашните поколения не си дава сметка, че размяната на ядрени удари поставя под въпрос въобще съществуването ни на планетата. Тези глупости, които слушам напоследък – едни храни колко години издържат и колко време ще се живее в бомбоубежища – това е абсурд. Човечеството не е на тази земя, за да се самоубие по този начин. Така че тази победа е пирова, защото войната се води в една единствена атмосфера. Това е грамадният проблем на сегашния ни прогрес, че мрежите, технологиите ни вкараха в един свят, който е взаимнозависим, а ние не можем да живеем заедно, бидейки различни – различни култури, различни интереси. Младо човечество сме за тези играчки, които си създадохме. Така че, дайте да не го обсъждаме кой ще спечели битката, тъй като това е битка, от която ще изгубим всички. И тези, които не участваме – ние с вас нямаме ядрени ракети, но ще се чудим как да живеем. И без това е трудно.

Водещ: Добър финал. Да се надяваме, че подобни сценарии ще останат само в рамките на прогнозите.

Димитър Йончев: Дано.

Виктория МЕСРОБОВИЧ


Източник: focus-news.net

В категории: Интервюта

Сподели:





Коментари

0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 


АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
Радев скочи срещу анономни политици, водели война с българската държавност

Европейската банка и задъхващата се еврозона

Борисов: България е в тройката на отличниците по нисък външен дълг в Европа

Михаил Константинов: Или сме тотално против Русия, или не

Адвокат Екимджиев: Шумният арест на Иванчева е индикация за паралелни цели

Има ли турската "Желязна лейди" шанс срещу Ердоган?