Конфликтни теми | Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Проблясъци | Вяра

Шаши Тхарур: Уинстън Чърчил има по ръцете си толкова кръв, колкото най-лошите диктатори, извършвали геноцид


Сподели:
10 Април 2018, Вторник



Индийски политик постави Уинстън Чърчил в една категория заедно с някои от „най-лошите диктатори, извършвали геноцид“ през 20 век, заради съучастието му в Бенгалския глад. Доктор Шаши Тхарур, чиято нова книга „Позорната Империя“ документира зверствата на Британската империя, оспорва репутацията на бившия британски премиер като велик военновременен лидер и защитник на свободата, за какъвто погрешно е смятан, предвид ролята му в Бенгалския глад, при който 4 милиона бенгалци умират от глад. "Гласове" припомня интервюто с д-р Шаши Тахрур, публикувано преди година в "Индипендънт".


Това е човек, когото британците биха искали да почитаме като апостол на свободата и демокрацията, казва авторът.

Шаши Тхарур, чиято нова книга „Позорната Империя“ документира зверствата на Британската империя, оспорва репутацията на бившия британски премиер като велик военновременен лидер и защитник на свободата, за какъвто погрешно е смятан, предвид ролята му в Бенгалския глад, при който 4 милиона бенгалци умират от глад.

През 1943 повече от  4 милиона бенгалци умират от глад, когато Чърчил отклонява храна за британската армия и държави като Гърция, докато смъртоносен глад върлува в Бенгалия.

При своето изказване на Мелбърнския фестивал на писателите, излъчено по АВС, индийският депутат описа заповедите, които Чърчил е давал на австралийските кораби, превозващи пшеница към индийските докове.

„Това е човек, който британците биха искали да почитаме като апостол на свободата и демокрацията, когато той има по ръцете си толкова кръв, колкото най-лошите диктатори, извършвали геноцид през 20 век“, каза той по време на аплаузите.

Той добави: „Хората започнаха да измират, а Чърчил казваше „Вината за това, че се размножават като зайци, така или иначе си е изцяло тяхна.“ Той казваше още: „Мразя индийците. Те са животински народ, с животинска религия.“

Доктор Тхарур, бивш втори секретар на ООН, прави също обстойно описание на британската колониална експлоатация и анихилация на традиционните индийски индустрии като текстилната, докарани до емблема на бедността в третия свят по времето, когато британците напускат през 1947.

Той продължава: „Извинението, което защитниците (на Британската империя) искат да поднесат, е „Не сме виновни ние за това, че изпуснахте автобуса за индустриалната революция.“ Е, да, изпуснахме го, защото вие ни хвърлихте под гумите му.“

Д-р Тхарур доби популярност след прочувствената си реч пред Оксфорд Юнион по повод на икономическите такси, които Британските власти наложиха на Индия, през юли 2015 и взриви Ройтерс.

Това не е първият път, когато Тхарур изразява недоволството си от начина, по който Чърчил е описан в историческите книги. През март той отново оспорва приемането на Чърчил за един от най-ярките лидери, постигнал победа за Великобритания през Втората Световна Война.

„Това е човекът, за който британците настояват да бъде почитан като някакъв апостол на свободата и демокрацията“, казва авторът пред UK Asian на премиерата на книгата си. „Докато в моето съзнание той е действително един от най-злите управници на 20 век, за когото приляга единствено компанията на Хитлер, Мао и Сталин.“

Той добавя: „Чърчил има по ръцете си толкова кръв, колкото и Хитлер. Точно заради решенията, които той лично е подписал или е подкрепил, и заради които по време на Бенгалския мор  4,3 милиона души умират от глад.“

„Британците не само следват своята политика да не помагат на жертвите на този глад, който е породен от техните политически решения. Чърчил продължава да изнася зърно за Европа и то не за да храни самите войници, а за да увеличи буферните запаси, складирани с оглед на бъдещата инвазия в Гърция и Югославия.“

„Корабите, натоварени с жито, идващи от Австралия и акостиращи в Калкута, са били инструктирани от Чърчил да не разтоварват нищо, а да отплават за Европа“, добавя той. „И когато загрижени британски представители на властта пишат на Премиера в Лондон, посочвайки, че неговите решения водят до ненужни загуби на човешки живот, единственото, което той прави, е да напише заядлива бележка в полето на рапорта „Защо Ганди още не е умрял?“

Шаши Тхарур доби популярност след прочувствената си реч пред Оксфорд Юнион по повод на икономическите такси, които Британските власти наложиха на Индия, през юли 2015 и взриви Ройтерс.

Източник: https://www.independent.co.uk/news/world/world-history/winston-churchill-genocide-dictator-shashi-tharoor-melbourne-writers-festival-a7936141.html

Превод: Екатерина Грънчарова



В категории: Избрано от редактора

Сподели:





Коментари

0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 


АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
Норвегия финансира зелени иновации на малки фирми

Аналогова България на опашката на дигитална Европа

Дядо Иван: Който краде от божия храм, получава възмездие

Нено Димов: АЕЦ Белене не е опасен проект, има си екооценка

Европа е пред избор: Националният суверенитет срещу покоряването й

София прилича на бит пазар, недоволен главният архитект


НОВИНИТЕ
Арестуваха шефа на КАТ в Благоевград Арестуваха шефа на КАТ в Благоевград

Мтел вече е А1 Мтел вече е А1

Германия подготвя документите за екстрадиция на Пучдемон Германия подготвя документите за екстрадиция на Пучдемон

Втори протест пред Светия Синод Втори протест пред Светия Синод

Курортът Св. Св. Константин и Елена навърши 110 години Курортът Св. Св. Константин и Елена навърши 110 години




ЕВРОПА
Европа е пред избор: Националният суверенитет срещу покоряването й Европа е пред избор: Националният суверенитет срещу покоряването й

Мадрид блокира новия състав на каталунското правителство Мадрид блокира новия състав на каталунското правителство

Зукърбърг на открито изслушване в Европарламента Зукърбърг на открито изслушване в Европарламента

Деца станаха европейски лидери за един ден Деца станаха европейски лидери за един ден

Днес в София  се провежда едно от най-важните събития за минерално-суровинната индустрия в Европа Днес в София се провежда едно от най-важните събития за минерално-суровинната индустрия в Европа