Конфликтни теми | Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Проблясъци | Вяра

Пропагандната война срещу консервативна Полша


Сподели:
27 Март 2018, Вторник



Преди четиридесет години Полша запали искрaта, която щеше да сложи край на комунистическия тоталитаризъм в Централна и Източна Европа. Днес Европейската комисия стартира първата фаза от член 7 от Договора от Лисабон срещу Полша. Страната е обвинена, че не спазва европейските фундаментални ценности. Вярно ли е, че толкова скоро след завръщането си в „свободния свят“ Полша е на път да се превърне отново в диктатура?

За да разберем по-добре произхода на напрежението между Полша и Европейската комисия, е необходимо да се върнем към конфликта около Конституционния съд, който въодушевява полската политическа сцена в продължение на няколко години. Чрез Франс Тимерманс, който отговаря за върховенството на правото в ЕС и за „полското досие“, Европейската комисия разкритикува полското правителство, че не е спазило принципа на разделение на властите, тъй като е назначило „своите“ съдии в Конституционния съд. Последният представлява най-високата степен на юрисдикция в полската държава. Състои се от петнадесет съдии, в това число и председателя.

Според полската конституция, организацията и назначенията в Конституционния съд стават чрез закон на парламента. За целта полската конституция не изисква квалифицирано мнозинство, което дава на управляващата партия много възможности за маневриране. На теория, съдиите които заседават в това съдилище са аполитични. На практика обаче, съдиите се назначават от партията с мнозинство в парламента. Единственият човек, който може да се обърне към Конституционния съд в случай на съмнение относно конституционносъобразността на даден закон е президентът на Републиката.

Както е в много западни демокрации, така и полската политическа сцена е доминирана от две големи партии: либералната „Гражданска платформа” (Platforma Obywatelska) и консервативната партия „Право и справедливост“ (Prawo i Sprawiedliwosc). Преди да заеме престижната позиция на президент на Европейския съвет, Доналд Туск беше полски министър-председател от 2007 г. до 2014 г. Той беше безспорен лидер на ГП, която тогава имаше мнозинство в парламента. ПиС на Ярослав Качински беше в опозиция. През август 2014 г. Доналд Туск стана председател на Европейския съвет. По-малко от година по-късно, през май 2015 г., кандидатът на ПиС Анджей Дуда спечели президентските избори срещу кандидата за ГП – фаворитът според проучванията и дотогавашен президент Бронислав Коморовски.

Тогава ПО побърза да приеме закон, с който да позволи на все още действащия президент да назначи предварително петима съдии (вместо само трима), които да заменят онези с изтичащ мандат в края на годината. Президентът Коморовски подписа новия закон няколко дни преди Анджей Дуда да встъпи в длъжност. Тогава опозицията изръмжа. Демонстрациите се умножиха. Членовете на ПиС се обявиха срещу противоконституционната схема. Изненадващо, тогава Франс Тимерманс и Ги Верхофстад не се притесняваха, че демокрацията в Полша е заплашена.

Шест месеца по-късно ПиС спечели парламентарните избори с голяма преднина и Беата Шидло стана министър-председател. Резултатите от тези избори представляваха безпрецедентен шок за полската политическа сцена по поне две причини. Първо, за първи път след разпадането на комунистическия режим през 1989 г. левицата няма място в парламента. На второ място, консерваторите на PiS получават абсолютно мнозинство за първи път. Левицата и либералите трудно приеха това поражение. (1)

ПиС управлява сам със съюзниците си от листата на Обединената десница, оставяйки ГП в опозиция с партиите Kukiz’15 (консерватори), Nowoczesna (либерали) и PSL (земеделци).

Балансът на властта се промени диаметрално. ПиС вече са недосегаеми. Те имат не само мнозинство в парламента, но и един от техните лидери е президент на републиката. При тази нова ситуация, партията на Ярослав Качински реорганизира Конституционния съд. ПиС номинира пет съдии (вместо двама) и умножи реформите на Конституционния съд, като гласува цели шест закона за по-малко от година. Въпреки това, обществената мобилизация срещу правителството на Беата Шидло беше относителна. Например, най-голямата демонстрация на КОД (Комисия за защита на демокрацията), която се проведе на 7 май 2016 г. във Варшава,  събра между 30 000 и 45 000 души според данни на полицията (2).



Заглушените медии?

Друга повтаряща се критика към полското консервативно правителство е насочена към предполагаемото присвояване на медии от негова страна. Полската национална телевизия (ТВП) редовно се нарича „ТВПиС“ от опозицията. Вярно,  добронамереността на ТВП към властта е несъмнена. Толкова е очевидно на моменти, че направо напомня на осемте години, в които либералите бяха на власт и когато същата национална телевизия отразяваше положинтелно ОП. Подиграването с Качински тогава беше нещо обичайно. В това упражнение някои журналисти (като известния телевизионен водещ и главен редактор на полската версия на списание „Нюзуик“, Томаш Лис) флиртуват не само с границата на добрия вкус, но и с тази на журналистическата етика.

Затова, случващото се в полското радио и телевизионно излъчване е нещо сравнително банално. Както става в много западноевропейски държави, секторът на обществените медии се моделира така че да се приспособи по-добре към новата власт. Освен в случая на TVP, редакционните редове на повечето аудиовизуални групи и водещите заглавия в пресата не са се променили. Те също са много разнообразни. Будките предлагат списания и вестници от всички полически цветове. Така че няма нужда да се тревожим за свободата на словото в Полша.

Затова пък, много поляци се опасяват, че почти 75% от пресата на страната принадлежи на германски собственици (3). Има петиция, която циркулира в интернет, за ограничаване на процента на тази германска собственост на полския медиен пазар. Тя вече е събрала повече от 240 000 подписа. (4)

Главният редактор на полската версия на списание „Нюзуик“ Томаш Лис беше заснет да крещи антиправителствени лозунги на протест на КОД. Германско-швейцарската група Ringier Axel Springer, която е собственик на списанието, не предрие никакви мерки спрямо своя служител. Полското общество разтълкува тази липса на реакция като зелена светлина за Томаш Лис да изостави журналистическата неутралност и да се впусне в бунт срещу правителството.



Полша сама срещу Туск

Една от ключовите фигури в нарастващите страхове на Европейската комисия свързани с Полша е настоящият президент на Европейския съвет Доналд Туск.

На 9 май 2017 г. Доналд Туск бе назначен за втори мандат от две години и половина като председател на Европейския съвет. Този избор беше почти единодушен между 28-те държави-членки на ЕС. Единствената страна, която му се противопостави беше … Полша. Освен това, от неговият избор няма ни най-малка документална следа (снимка, видео, запис, …). Полският външен министър Витолд Вашчиковски тогава не се поколеба да оспори законността на тази процедура от гледна точка на европейското право. Причините полското правителство да не пожелае да даде зелена светлина на бившия министър-председател бяха много.

Първо, правителството на ПиС предложи най-напред свой кандидат – Яцек Сариуш-Волски, член на ЕП и на ПО – да наследи Доналд Туск като председател на Европейския съвет. Той дори не получи изслушване. (5) Второ, почтеността на бившия полски министър-председател е под въпрос. Осемгодишното му управление бе изпъстрено с множество корупционни скандали (6) и пренебрегване на държавническите му отговорности (7). Трето, полското правителство обвинява Доналд Туск, че не е спазил задължението си да бъде неутрален по време на своя мандат като председател на Европейския съвет. На 18 декември 2016 г. той изнесе реч, в която прикани полския народ да излезе да протестира срещу властта (8).

Мандатът на Доналд Туск като председател на Европейския съвет изтича през юли 2019 г. Няма съмнение, че ако Франс Тимерманс успее да дискредитира сегашната полска власт, Доналд Туск ще бъде първия печеливш от това на полската политическа сцена.



Член 7 – загуба на време?

Наказателната  процедура, инициирана от Европейската комисия срещу Полша, изглежда обречена на неуспех. Нейното влизане в сила изисква единодушното одобрение на страните-членки на ЕС, с изключение на засегнатата държава. Унгарският премиер Виктор Орбан вече заяви, че страната му ще се противопостави на тази процедура, която може да лиши Полша от правото й на глас в Европейския съвет. Възможно е полското правителство да получи подкрепа и от други страни, като Чехия или Словакия. През последните години страните от Вишеградската група (Полша, Чехия, Словакия и Унгария) или „V4” станаха значително по-близки. Те споделят едни и същи приоритети в борбата си срещу незаконната имиграция и квотите за мигранти, наложени от Брюксел.

И накрая – възможно ли е един журналист да бъде убит, заради критиките си срещу правителството? Да. Това се случи, но в Малта. Могат ли демонстранти да бъдат насилствено задържани и политици да бъдат арестувани от полицията? Също да. Това се случи, но в Испания. Полша би ли могла да наруши Маастрихтските критерии заради рекордния си дълг? Не, но точно това е случаят с Франция. Тези няколко примера илюстрират факта, че други държави-членки на ЕС в момента изпадат в ситуации, които не са безпроблемни от гледна точка на европейското право. И все пак, само Полша попада в окото на бурята.

В момента Европа е засегната от различни кризи (миграционна криза, тероризъм, Брекзит …). Въпреки това „полското досие“ е един от приоритетите на Европейската комисия. Задействането на член 7 срещу Полша, както беше разяснено по-горе, има малък шанс да успее и само рискува да задълбочи съществуващите разделения в рамките на ЕС.

Бележки:

(1) На 18 ноември 2015 г. бе създаден „Комитет за защита на демокрацията“ или KOD (Komitet Obrony Demokracji). Това движение обединява политиците от ОП, либералната/либертарианска партия Nowoczesna, селската партия PSL и радикалната лява партия (SLD). В месеците след парламентарните избори през ноември 2015 г. КОД организира множество антиправителствени демонстрации в цялата страна. Това движение се финансира от фондаците „Отворено общество“ на американския милиардер Джордж Сорос.

(2) Цифрата раздухвана от кмета на Варшава (избран от ОП) беше 240 000 демонстранти и събитието се представяше като „най-голямата гражданска демонстрация след падането на комунизма“. Именно тези цифри и този израз бяха после веднага подети от международните информационни агенции.

(3) Според статия, публикувана на интернет страницата на списание „Do Rzeczy“, публикувана на 30 ноември 2016 г.

(4) https://petitiongo.org/pl/petition/petycja-o-ograniczenie-kapitalu-niemieckiego-w-pol-8

(5) Яцек Сариуш-Волски беше изгонен от ГП и следователно от ЕНП в същия ден, в който Доналд Туск бе преизбран за президент на Европейския съвет.

(6) Сред тях са „скандалът със записа“, „скандалът с корабостроителницата в Гданск“, „скандалът с хазарта“ и „скандалът Амбър голд“.

(7) На 10 април 2010 г. полският президент Лех Качински, неговата съпруга и 94 високопоставени лица загинаха в самолетна катастрофа в Смоленск, Русия. Осем години по-късно, Полша все още не си е възстановила останките на самолета. Що се отнася до телата на жертвите, те са предмет на нова аутопсия. Дори тя да не доведе до някакви нови изводи за причините за тази трагедия, във всеки случай показва неуважението с което са били третирани останките на жертвите (някои ковчези съдържаха тленни останки от различни хора).

(8) Речта е произнесена на 17 декември 2016 г. в град Вроцлав, който е европейска столица на културата.


Автор: Себастиен Моуисон, Visegrad post
Източник: https://5corners.eu/

В категории: Европа, Избрано от редактора

Сподели:





Коментари

0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 


АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
Приемственост обеща Марияна Николова

Походът на „калинките“ във властта е в своя апогей

Как БАН „роди” 1 млн. нови българи до 2040 г., за да докаже, че АЕЦ Белене е необходима

Емануил Йорданов: Прокуратурата върши безобразия, а съдът ги толерира

Иран се подиграва на Тръмп за подкрепата му за принца на Саудитска Арабия

Проф. Константинов: "Това, което става в малката коалиция, е проява на кристална политическа глупост"


НОВИНИТЕ
Прокуратурата иска затвор за ЧСИ в Шумен, откраднал над 320 000 лева Прокуратурата иска затвор за ЧСИ в Шумен, откраднал над 320 000 лева

Борисов провежда среща със синдикати и работодатели в Министерски съвет Борисов провежда среща със синдикати и работодатели в Министерски съвет

Отпускат по още 100 лева енергийна помощ Отпускат по още 100 лева енергийна помощ

Два нови перона облекчават преминаването на тирове през "Капитан Андреево" Два нови перона облекчават преминаването на тирове през "Капитан Андреево"

Съдия Мазгалов: За пръв път ЕК изтъква влошената медийна среда в България Съдия Мазгалов: За пръв път ЕК изтъква влошената медийна среда в България