Конфликтни теми | Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Проблясъци | Вяра

Михаил Константинов: Русия и САЩ да избегнат "горещата" война. На карта е поставена цивилизацията!


Сподели:
21 Март 2018, Сряда

Западните ръководители не са на нивото на изискванията, които в момента историята поставя пред тях. Те са несравними с хората, които навремето направиха прехода - Рейгън, Тачър, Митеран, Кол и т.н., твърди анализаторът

Проф. Михаил Константинов в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“.

Водещ: При 67% избирателна активност – за Русия тя е средна, нито ниска, нито висока – преизбирането за четвърти мандат на Владимир Путин поставя два исторически рекорда. Първият е за получените 76.65% от гласовете, а вторият – за абсолютен брой гласове – над 55 милиона, или над половината от всички регистрирани малко над 107 милиона избиратели. Предварителните заключения на мисията на наблюдателите от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа за тези избори са, че те са били белязани от отсъствие на реална алтернатива за избор. Резултатите неизбежно предизвикват въпроса: кого всъщност победи Путин?
Задавам го на политическия анализатор проф. Михаил Константинов. Проф. Константинов, какви са изводите след преизбирането на Путин: за Русия, за Запада, за Балканите и за България?
Михаил Константинов: Преизбирането на Путин не е изненада – то се очакваше с почти стопроцентова сигурност. Той просто качи с 10% от очакванията. Очакваше се да вземе 65–67, взе 76. Това е пряк резултат на нещата, които се случиха по света – руснаците се чувстват в състояние на война. Това е, което постигнаха западните сили и в някакъв смисъл утвърдиха победата. Особено жалък е резултатът на руската опозиция, за голямо съжаление, тъй като за опозиция можем да признаем само г-жа Собчак. Защото вторият и третият са представители на Комунистическата партия и на националистите, така че те не са така наречената „демократична опозиция“. Демократичната опозиция спечели процент и половина и даже ако добавим всички останали проценти на другите хора, виждаме, че става въпрос за резултат от порядъка на 2–3 процента.

Водещ: Не се ли получиха избори без избор? Кого всъщност победи Путин?
Михаил Константинов: И дори да бяха оставили Навални в състезанието, което според мен беше грешка на Кремъл, че го спряха от това участие. Но и да беше там, г-н Навални, неговият таван, по предварителни проучвания, беше 5–6%. Така че никаква особена разлика нямаше да има, но сега разбирате защо г-н Навални с пълно основание може да каже: „Мен ме спряха служебно от състезанието, служебно ме отстраниха и аз щях да имам много по-добър резултат“. Но изглежда, че просто тогава ръководството, руското, реши да се презастрахова, тъй като припознава Навални като основен противник. Той беше спрян поради това, че има присъда. Няма да обсъждам тая присъда, справедлива или не, но по руския закон, когато сте осъден, нямате право, там има известен период за реабилитацията, да участвате в избори. То е така, между другото, и в България.

Водещ: Проф. Константинов, какво означава за България преизбирането на Путин?
Михаил Константинов: След като знаехме, че Путин ще бъде преизбран, трябваше да сме го обмислили по-отдавна това нещо. Защото то означава, че през следващите 6 години ще има политика от типа „повече от същото“. Сега, което е ново в руската политика, там руският политически елит и по-специално самият Путин заявяват, че вече ще обърнат внимание на вътрешни въпроси, икономика и т.н. Крайно време е да видим произведен един свестен лек автомобил, руски и, да кажем, един свестен умен телефон. Защото това, което хората искат – това са потребителски стоки от висок клас. Русия има перфектна военна техника и спокойно се мери със Съединените щати и Китай, но в областта на гражданската индустрия, гражданките цели – там нещата не са блестящи. Руснаците карат чуждестранни автомобили, използват чуждестранни уреди, говорят по чуждестранни мобилни телефони и гледат телевизия по чуждестранни телевизори. Не може една държава, която претендира да е велика и да е империя, да е на това дередже. Те трябва да обърнат внимание на гражданския си сектор.

Водещ: Отношенията Русия – Запада какви ще бъдат?
Михаил Константинов: Отношенията Русия – Запада са в може би най-лошата си точка, която аз помня от разгара на Студената война. За голямо съжаление, така е. Много са причините за това нещо да се случи. Но факт е, че сме даже близо до някаква фаза на гореща война, особено в Сирия, където могат да се сблъскат пряко руски и американски военни, да не дава Господ. Крайно време е да се направи опит да се излезе от тази ситуация, защото това е голяма опасност. Тази опасност е реална и не бих казал недопустима. На карта е поставено оцеляването на цивилизацията. Един военен сблъсък тука би могъл да бъде край на нашата цивилизация.

Водещ: Когато руският президент излезе на сцената на площада до Кремъл, за да обяви победата си на вчерашните избори, той направи това на открит концерт, на който се празнуваше четвъртата годишнина от анексирането на Крим. Какво е посланието? Защо метафората е търсена? А тя е търсена.
Михаил Константинов: Тя е търсена, очевидно. Анексирането на Крим, което ние приемаме, че е такова, защото то е такова, за почти всички руснаци е нещо съвсем друго. Те никога не са смятали, че Крим е истински украински. Смята се, че той е бил даден по един, бих казал, смешен начин през 54-а година от тогавашния ръководител Хрушчов. Но Украйна – и те си го мислят Крим за свой. А освен това след, за голямо съжаление, след прецедента, наречен Косово, в Европа всичко е възможно. Ако си спомняте как беше отнето Косово от Югославия, по-скоро от Сърбия и Черна гора – те така се казваха тогава, ще видим, че този прецедент разруши европейските отношения. Говоря за въпросното Косово. Не знам дали знаете, испанският премиер отказва да дойде на срещата на Западните Балкани, поради това, че ще участва и Косово. Още 3 държави в Европа не признават Косово. Това са, освен Испания, Гърция, Кипър и Румъния. Това са държавите, които имат сериозни малцинства и в които се декларира нежелание за отцепване на големи групи хора. Така че въпросът там не е тривиален. И се вижда, че в един момент, когато Запада беше много силен, 1999 г., Русия – изключително слаба, беше направена стъпка, която изглеждаше много подходяща, защото тогава Русия беше буквално смачкана. А сега в момента, в който тя си върна силата, си взе Крим. Аз съм от хората, които смятат, че случката с Косово не трябваше да се случва. Но проблемът е налице. И трябва да се търси решение. Надявам се, това, макар и много трудно, да се случи. Трябва да се разговаря. Да се разговаря, трябва да се видят, кои са най-наболелите теми. Начинът, по който засега и двете страни говорят една с друга, не води до нищо добро. Трябва да свърши процеса с т. нар. Брекзит. Виждаме, че нито Великобритания, нито Европейският съюз се справят с Брекзит успешно. Те не знаят какво да направят и това пречи. Ако Брекзит се състои, и ЕС, и Великобритания ще знаят къде са и какво могат да правят. Пожелавам им искрено това да се случи.

Водещ: Прави впечатление, проф. Константинов, че към този час – 18 часа в понеделник – нито един лидер на западна държава не поздрави Владимир Владимирович с преизбирането му. Поздравиха го президентът и премиерът на Сърбия, президентът на Република Сръбска, председателят на Китай, президентите на Казахстан, Азербайджан, Молдова, Венецуела и България, председателят на Държавния съвет и на Съвета на министрите на Куба. Какви послания светът дава на Путин?
Михаил Константинов: Показва явно нежелание да разговаря с Русия. Може би има своето основание. Но ако някой си мисли на Запад, че ей така утре Крим ще се върне в Украйна, по какъв начин го виждат това? Ако наистина го виждат, ще ми бъде интересно да видя как ще стане. Аз не мисля, че има руски ръководител, който в близко време може да каже ей така: „Ето ви Крим, заповядайте. Направихме голяма грешка. Взимайте си го обратно“. Просто няма как да стане. Това е реалната политика. И въобще не обсъждаме въпроса, законно ли се получи това, незаконно ли е? Приемаме, че е напълно незаконно, анексия. Те обаче мислят по друг начин. А какво беше, пак ще повторя – какво беше Косово? То какво беше? И така. Не са прости нещата.

Водещ: България къде е?
Михаил Константинов: България къде е. България чрез своя външен министър заяви позиция. Но бих казал, че тая позиция би била по-убедителна, ако имаше решение на Министерския съвет.

Водещ: Е, да, но пък президентът поздрави г-н Путин. Западните лидери не го поздравиха.
Михаил Константинов: Ами виждате, че има разнобой.

Водещ: И тук ми е добре, и там ми е добре?
Михаил Константинов: България е в разкрачено положение и няма как да бъде другояче. Ние сме в положение, което навремето много сполучливо го описа цар Борис Трети: „Министрите ми са англофили, буржоазията – франкофили, генералите – германофили, моят народ е русофилски, само аз останах българофил“. Това са думите на цар Борис III, който е един от големите български държавници. Нуждаем се от единство. България в частност, ЕС се нуждае от единство и то с разумни действия. И светът – в крайна сметка. Ние сме стигнали до вратата на ада, даже леко сме я открехнали. Ако това, което виждаме там, ни харесва, да продължим. Но аз не мисля, че някой би искал това да му е последният ден и последната нощ на този свят. Така че повече разум и дай, Боже, да се оправим.

Водещ: Как звучи днес въпросът на Гогол от романа „Мъртви души“: "Русь, куда ж несёшься ты?" И какъв е неговият отговор?
Михаил Константинов: Трудно е да се каже точно какъв е отговорът.



Водещ: Той, и Гогол, не го дава. Дава го с романа – „Мъртви души“.
Михаил Константинов: Да, той го дава с романа си, така е. Той е казал и нещо подобно, че Русия не може да бъде разбрана с разум. Тя може да бъде усетена. Но е факт, че Запада не разбира Русия. По-скоро тези, които разбират Русия, нямат достъп, нямат изход към висшата власт, която управлява ЕС – Европа и Америка и т.н. Факт е това нещо. Западните ръководители не са на нивото на изискванията, които в момента историята поставя пред тях. Те са несравними с хората, които навремето направиха прехода в Европа. А именно с Рейгън, с Тачър, с Митеран, с Кол и т.н.

Водещ: А руското ръководство на какво ниво е?
Михаил Константинов: Руското ръководство се олицетворява от Путин. Ние не знаме след него дали няма да се случат някои други неприятности. В момента, то вижте, животът е показал, че не може един човек, на плещите на един човек да легне всичко. Така че те там, ако не започнат с подготовка за смяната на властта, която е очевидна по биологични причини, Путин не може да изкара още един мандат, макар че ще бъде само на 70 години тогава. Даже по Конституция в момента той не може повече да бъде президент след този мандат. Сега, ако се опита там да прави врътки с Медведев и т.н., ще стане малко смешно. То е много далеч това нещо, след 6 години какво ще бъде, никой не знае. Но трябва да се търси промяна. Путин, както знаете, направи доста голяма чистка на ниво областни и там без много приказки едно старо поколение си отиде, тотално изметено и дойдоха много млади хора. Така че ето това е един от начините. Аз бих препоръчал това нещо да го видим и на Запад, защото като изключим г-н Макрон, президента на Франция, те там също имат проблем с това да дойде следващото поколение, младите политици, които да дадат перспектива. И ще кажа нещо, което звучи жестоко, но то е факт. Аз очаквам Западна Европа, т.е. Европа да бъде управлявана от политици, които имат деца. Които имат лична биологична перспектива. За голямо съжаление хората, които в момента управляват Европа, го нямат това нещо. Помислете, колко от големите европейски лидери имат деца. Това, че човек няма деца, някак си чувства, че светът изчезва след него. И то е така биологично. Ако имате деца, мислите по друг начин.

Водещ: Г-н Путин всъщност управлява толкова дълго, че малко повече от него е управлявал страната само Сталин. А всички знаем от историята какво се случва след смъртта на Сталин.
Михаил Константинов: Сега, има и други с продължително управление. Нека не забравяме, че канцлерът Бисмарк в изключително труден за Германия момент, бих казал в момент, когато Германия се създаваше, той управляваше точно 20 години. А на самата госпожа Меркел ѝ се очертава също доста дълго управление. Разбира се, може би няма да достигне това, което е достигнал Бисмарк, но ще бие рекорда на г-н Кол. Така че има и други такива примери на политическо дълголетие. Разбира се, не говоря за Китай, където системата е по-различна, но виждате, че след промяна там сегашният китайски премиер остава вечен. А дългото стоене във властта е опасно. Това е добре известно. Така че тези опасности са видни. Затова са измислили мандатите. А между впрочем помислете си, г-н Рузвелт колко дълго управляваше САЩ. До Рузвелт не е имало мандатност в САЩ. А идеята за това, че президентът на САЩ има два мандата, идва чак след смъртта на Рузвелт. Преди това е било естествено да има смяна на президентите. После се видя, че президентът може да е вечен. Така че има нужда от това нещо. Ако помните, и френският президент имаше седемгодишен мандат, после го намалиха на пет, защото седем години наистина е много. Трябва да има мандатност, в управлението се изхабяват хората. Още повече, че за политика като българската, например, е абсолютно противопоказно дългото стоене във властта – там, като влязат, все едно са влезли в сокоизстисквачка. На третата години вече не са същите хора, на нищо не приличат. Да си пожелаем, че новото поколение ще дойде, ще дойдат хората с деца, които ще мислят за тези деца, и нещата, дай, Боже, да се оправят.

Водещ: В рамките на шегата, г-н Макрон не е най-точният пример, макар че се очертава за момента като най-успешния европейски лидер.
Михаил Константинов: Да, аз го давам, макар да е от групата на хората без деца, от него няма биологично продължение. Но съпругата му има доста деца и внуци. От тази гледна точка той чувства някаква лична отговорност към бъдещето.

Водещ: Изкушавам се да ви попитам, как оценявате лидерството на Европа?
Михаил Константинов: В момента лидерството на Европа не е на ниво, на което самите европейци биха искали да видят. Вече го казах. Не е на това ниво. Вие виждате освен това отчаяното вкопчване във властта на сегашната германска канцлерка. Тя би трябвало да осъзнава, че нейното стоене на власт с пълен мандат още четири години може би ще се отрази тежко и на Германия, и на Европа. Затова там се говори, че ще се направи пълно преразглеждане на политиката на втората година, тоест след година и половина. Не е добро това, което се случва в Германия. Но вижте, то е естествено. След едно свръхсилно политическо поколение, поколението на Рейгън, Тачър, Митеран, Кол и т.н., дойде по-слабо поколение. Не могат всички поколения да са велики.

Водещ: Природа отдыхает. Върви ни в този разговор да цитираме руски класици.
Михаил Константинов: Точно така. Природата си почива.


Цоня Събчева, Агенция "Фокус"



В категории: Интервюта

Сподели:





Коментари

0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 


АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
Мария Габриел: Варна се превръща в хъб за цифрово предприемачество в Централна и Източна Европа

Откриха признаци за глобална катастрофа

Брекзит е сред най-големите безумия на това десетилетие според Андрей Ковачев

Валери Симеонов за майките на деца с увреждания: Шепа кресливи жени с уж болни деца

Защо войната Китай-САЩ тепърва започва

Последни в ЕС по умения за четене, далеч от нуждите на пазара: как Еврокомисията оцени българското образование


НОВИНИТЕ
На 27 октомври в Истанбул ще се състои четиристранна среща на върха за Сирия На 27 октомври в Истанбул ще се състои четиристранна среща на върха за Сирия

Хирургът акад. Дамян Дамянов е лекар на годината Хирургът акад. Дамян Дамянов е лекар на годината

Кремъл: Няма специални отношения между Путин и Тръмп Кремъл: Няма специални отношения между Путин и Тръмп

Заловиха пиян шофьор на ученически автобус в Бургас Заловиха пиян шофьор на ученически автобус в Бургас

Натискат Вучич Сърбия да окупира Косово, ако Прищина се сдобие с армия Натискат Вучич Сърбия да окупира Косово, ако Прищина се сдобие с армия




ЕВРОПА
Съдът на ЕС нареди на Полша: Спрете съдебната реформа Съдът на ЕС нареди на Полша: Спрете съдебната реформа

Брекзит е сред най-големите безумия на това десетилетие според Андрей Ковачев Брекзит е сред най-големите безумия на това десетилетие според Андрей Ковачев

Испания: Постигнато е споразумение за статута на Гибралтар след Брекзит Испания: Постигнато е споразумение за статута на Гибралтар след Брекзит

Последни в ЕС по умения за четене, далеч от нуждите на пазара: как Еврокомисията оцени българското образование Последни в ЕС по умения за четене, далеч от нуждите на пазара: как Еврокомисията оцени българското образование

Македония пред исторически избор Македония пред исторически избор