Конфликтни теми | Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Проблясъци | Вяра

14 -ти март в историята


Сподели:
14 Март 2018, Сряда



На 14 март 1949 г. на процес в Струмица са осъдени 10 младежи по обвинение за създаване на младежка група от село Велюса. Групата е обвинена в стремеж за създаване на “самостоятелна македонска държава” и българска пропаганда. Ръководителят на групата Алекси Митев получава 20 години затвор. Костадин Грамбозов, член на групата, е осъден на 17 години затвор, но след това е убит. Останалите присъди са от 6 до 16 години строг затвор.

На 14 март 1992 г. България започва преговори с Европейския съюз за асоцииране. По света: 14 март през 1558 г., Фердинанд I, без съгласието на папата, се самопровъзгласява за император на Свещената римска империя.
През 1912 г. в Рим анархистът Д’Алба извършва неуспешен опит за убийство на краля на Италия Виктор Емануил III. Последният крал на Италия заема италианския престол от 1900 до 1946 г. Обявен е за император на Етиопия (1936-1941 г.) и крал на Албания (1939-1943 г.), но тези титли не получават пълно международно признание.
Датата 14 март се свързва с любопитни новини: През 1994 г. над Шефилд (Англия) се образува най-дългата дъга. Явлението се наблюдава от жителите на града в продължение на шест часа. През 1995 г. американски астронавт за първи път лети на космически кораб “Союз”. На борда има двама руски космонавти - Владимир Дежуров и Генадий Стрекалов, а американският астронавт е Норман Тагард. Учредени са музикалните награди “Грами” (1958). Наградите се присъждат от National Academy of Recording Arts and Sciences и се смятат за еквивалент на филмовата награда "Оскар". На същата дата през 1983 г. Джон Бон Джоуви, Ричи Самбора и Алек Джон Сач сформират рок-групата “Бон Джоуви”.
През 2000 г. Стивън Кинг става първият писател, публикувал свое произведение в Интернет (за един ден то е прочетено от 2 млн. души).
На 14 март са родени: композиторите Йохан Щраус и Куинси Джоунс, физикът Алберт Айнщайн, генерал Щерьо Атанасов, командващ Първа българска армия през Втората световна война, политикът Петър Берон, певицата Надка Караджова.
На 14 март умират: Карл Маркс и Клемент Готвалд, поетът Младен Исаев и др. 14 март е обявен за Световен ден на съня. Отбелязва се от 2002 г. по инициатива на Световната асоциация за профилактика на съня, на Световния фонд за психично здраве и на Световната здравна организация.

2015 г.

Египет обявява амбициозен план на стойност 45 милиарда долара за преместване на столицата на 45 километра източно от Кайро, където в пустинята ще се създаде и най-големият парк в света.
2014 г.

Естонският президент Томас Илвес дава мандат на министъра на социалната политика Таави Ройвас да състави новото правителство на Естония.
2014 г.

Си Дзинпин е новият председателя на КНР.
2013 г.

Европейската космическа агенция и Федералната космическа агенция на Русия подписват съглашение за съвместна работа по проекта ЕкзоМарс.
2012 г.

В Рим за първи път в международната практика се провежда съдебно дело срещу сомалийски пирати. Няма развита международна съдебна практика срещу углавни престъпления извършени от пирати.
2005 г.

Един милион ливанци излизат по улиците на Бейрут, за да демонстрират против военното присъствие на Сирия в Ливан и против правителството, сформирано след покушението над министър-председателя Рафик Харири.
2004 г.

История Владимир Путин е преизбран за президент на Русия.
Владимир Владимирович Путин е роден на 7 октомври 1952 г. в Ленинград (днес Санкт-Петербург). През 1975 г. завършва Юридическия факултет на Ленинградския държавен университет и е изпратен по разпределение на работа в органите на държавна сигурност. До 1990 г. служи в Първо главно управление на КГБ на СССР, дълго време работи в Германия. От 1990 г. е помощник на заместник-ректора на Ленинградския държавен университет по международните въпроси, а по-късно съветник на председателя на Ленинградския съвет. От месец юни 1991 г. председателства Комитета по международни връзки на кметство Санкт-Петербург. През 1994-1996 г. е първи заместник на председателя на правителството (кмета) на Санкт-Петербург и председател на Комитета по международни връзки. От началото на 1997 г. е заместник на управляващия дейността на Президента на Русия, след това е заместник-ръководител на Администрацията на Президента на Руската федерация - началник на Главното управление за контрол. От 25 май до юни 1998 г. е първи заместник-ръководител на Президентската администрация. От 25 юли 1998 г. до 9 август 1999 г. е директор на Федералната служба за сигурност на Руската федерация. От октомври 1998 г. е член на Съвета за сигурност на Руската федерация. От 29 март до 9 август 1999 г. е секретар на Съвета за сигурност на Руската федерация. На 9 август 1999 г. Президентът на Русия Борис Елцин назначава Владимир Путин за временно изпълняващ длъжността Председател на Правителството на Руската федерация. Едновременно с това в телевизионно обръщение към гражданите на страната Борис Елцин заявява, че би желал през 2000 г. да види Владимир Путин като свой приемник на поста Президент на Русия. От 16 август 1999 г. Владимир Путин е Председател на Правителството на Руската федерация (за неговото утвърждаване гласуват 233 депутати от Държавната Дума, 84 са против и 17 - въздържали се). От 31 декември 1999 г. Владимир Путин е изпълняващ длъжността Президент на Руската федерация. В този ден Президентът на Русия Борис Елцин доброволно прекратява изпълняването на президентските пълномощия и назначава Владимир Путин за временно изпълняващ длъжността Президент на Русия. На 6 януари 2000 г. Владимир Путин е издигнат за кандидат за Президент на Руската федерация. На 26 март е избран за Президент на Руската федерация още на първия тур на предсрочните избори. Според резултатите от изборите Владимир Путин събира 39 740 434 гласа или почти 53% от гласовете на избирателите, упражнили правото си на глас. Владимир Путин притежава военен чин полковник от запаса.
2002 г.

История Умира Ханс-Георг Гадамер - немски философ, ученик на Хайдегер, основоположник на философската херменевтика. От 1939 г. е професор в Лайпциг, през 1946-1947 г. е ректор на Лайпцигския университет. От 1949 г. е професор по философия в Хайделбергския университет. След II Световна война е президент на "Общото дружество за философия в Германия". Основния му труд е "Истина и метод" (1960 г.). В него Гадамер очертава т. нар. "херменевтична онтология" - истината не се постига чрез научни методи. За немския философ Гадамер херменевтиката е преди всичко практика. Тя се реализира като дейност по осмислянето на някакъв текст и взета извън тази дейност, губи своята специфика. През 1979 г. той получава "Хегелова награда" . Автор е на съчиненията "Платоновата диалектическа етика" (1931 г.), "Идеята за доброто между Платон и Аристотел" (1934 г.), "Народ и история в мисленето на Хайдегер" (1941 г.), "Гьоте и философията" (1947 г.), "Малки работи" (в 4 т., 1967-1972 г.), "Хегеловата диалектика" (1971 г.), "Разумът в епохата на науката" (1976 г.), "Диалог и диалектика" (1980 г.), "История и херменевтика" (1986 г.).
2001 г.

История Завършва преброяване на населението в България. Според предварителните резултати от преброяването от 2001 като българи са се самоопределили около 6 850 000 души (85,5 %), турци – около 745 000 (9,3 %), а роми – около 370 000 (4,65 %). Общо в България живеят 7 973 671 души (ок. 3 889 000 мъже и ок. 4 085 000 жени) или с над 500 000 по-малко от 1992 г. Отрицателният прираст за 2000 е 5,1 на хиляда. Жителите на градовете са 69 %, а на селата 31 %.
2001 г.

История Създава се Парламентарната група за диалог и партньорство. Тя е оглавена от бившия секретар на СДС Христо Бисеров и от монархиста Димитър Иванов.
2000 г.

История В Пловдив се провежда среща между ръководствата на СДС и ДПС. Целта е възстановят прекъснатите отношения между двете партии.
2000 г.

История Стивън Кинг става първият писател, публикувал свое произведение в Интернет (за един ден то е прочетено от 2 млн. души). Той е един от най-популярните съвременни американски романисти. Повече от романите му са адаптирани за киното. Автор е на книгите “Салемските призраци”, “Куджо”, “Живата факла”, “Мъртва зона”, “То”, “Кристин”, “Гробище за домашни любимци”, “Слабака”, “Маймуната”, “Мизъри” и др. “Писателят на ужаса” успява да изведе фантастичния жанр на челни позиции в американската проза през 70-те и 80-те години.
1997 г.

Умира Фред Зинеман - американски сценарист и режисьор от австрийски произход. Роден е на 29 април 1907 г. Съсценарист с Б. Уайлдър на "Хора в неделя" (1929 г.). Утвърждава се в документалното кино с "Мрежи" (1934 г.), "Вълната" (1936 г.), "Тази майка би могла да живее" (1938 г.), "Докато Америка спи" (1939 г.). В игралното кино дебютира през 1941 г. - "Историята на д-р Карвер". Снима "Очи в нощта" (1942 г.), "Седмият кръст" (1944 г.), "Белязаните ангели" (1946 г.), "Акт на насилие" (1948 г.), "Търсенето" (1948 г.). Майстор на напрегнатата психологическа драма от 50-те години: "Мъжете" (1950 г.), "Тереза" (1951 г.), "Точно по пладне" (1952 г.), "Сега и за вечни времена" (1953 г.), "Старецът и морето" (1955 г.), "Историята на една монахиня" (1959 г.), "Изпращачи на слънцето" (1960 г.), "Само пред опасността" (1963 г.), "Дойде денят на отмъщението" (1964 г.), "Човек на всички времена" (1966 г.), "Учител по …" (1970 г.), "Една следа в снега" (1975 г.). Прави успешен опит в трилъра - "Денят на Чакала" (1973 г.), в биографичния филм - "Джулия" (1977 г.), в антифашистката сага - "Пет дни от едно лято" (1982 г.), и в мюзикъла - "Оклахома" (1955 г.), "Шапка, пълна с дъжд" (1957 г.). Други филми: "Старецът и морето" (1958 г.), "Монахинята" (1959 г.), "Денят на Чакала" (1973 г.), "Джулия" (1977 г.), "Пет дни през лятото" (1982 г.).
1995 г.

Американски астронавт за първи път лети на космически кораб “Съюз”. Космическият кораб е изстрелян от космодрума в Байконур. На борда има двама руски космонавти - Владимир Дежуров и Генадий Стрекалов, и американския астронавт Норман Тагард.
1994 г.

История Над Шефилд (Англия) се образува най-дългата дъга. Явлението се наблюдава от жителите на града в продължение на шест часа.
Дъгата е природно явление, което представя седемте цвята на спектъра и се дължи на пречупването и отражението на слънчевите лъчи върху облаците. Седемте цвята на дъгата са наредени в следния ред: виолетов, индигов, син, зелен, жълт, оранжев, червен. Според Библията небесната дъга била залог за помирение, дадено от Бог на Ной след потопа. Древните гърци я смятали за пояс на богинята Ирида, вестителка на боговете.
1992 г.

История България започва преговори с ЕС за асоцииране. България установява дипломатически отношения с Европейската икономическа общност през 1988 г. Подава молба за членство в ЕС на 16 декември 1995 г. Започва преговори за присъединяване през февруари 2000 г. Споразумението с ЕС регламентира асоциирането на България чрез установяване на редовен политически диалог и сътрудничество, изграждане на зона за свободна търговия в течение на преходен период (около 10 г.), сближаване на законодателствата. На 25 април 2005 г. на тържествена церемония в Люксембург България и Румъния подписват Договори за присъединяване към Европейския съюз от 1 януари 2007 г. От българска страна Договорът за присъединяване е подписан от президента Георги Първанов, министър-председателя Симеон Сакскобургготски, министърът на външните работи Соломон Паси и министърът по европейските въпроси Меглена Кунева.
Европейският съюз е създаден въз основа на Римски договор подписан на 25 март 1957 г. и на договора от Маастрихт (подписан през 1992 г., влиза в сила на 1 октомври1993 г.). Първите страни членки (от 1957 г.) са: Белгия, Германия, Италия, Люксембург и Холандия; от 1973 г. - Великобритания, Дания и Ирландия; от 1981 г. - Гърция; от 1986 г. - Испания и Португалия; от 1995 г. - Австрия, Финландия и Швеция. Норвегия отхвърля присъединяването си чрез национален референдум (1994 г. ). Молби за членство в ЕС подават Турция и Кипър и 10-те асоциирани страни - България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария и Чехия. Европейският съюз има 3 компонента – европейска общност, обща политика в областта на външните отношения и сигурността (CFSP), правосъдие и вътрешни работи. Основните институции на ЕС са Европейска комисия (изпълнителен орган), Съвет на министрите (орган за вземане на решения), Европейски парламент (към 2002 г. - 626 чл.; законодателен орган), Съд на ЕС и Сметна палата, Икономически и социален комитет и Комитет на регионите. Името "Европейския съюз" е формулировка от 1 януари 1994 г. България и Румъния се присъединяват към ЕС на 1 януари 2007 г.
1991 г.

История Умира Младен Исаев - български поет и писател. Роден е на 7 юни 1907 г. Участва в Септемврийския селски бунт през 1923 г. Емигрира в Югославия през 1926 г. Завръща се в София през 1929 г. Отговорен редактор е на в. "Ехо" и на сп. "Наша мисъл". Политически затворник (1932 г.). От 1933 г. до 1942 г. работи в Съюза на българските писатели. След 9 септември 1944 г. е секретар на СБП (1944-1947 г., 1956-1958 г.), заместник-председател е на СБП (1962-1966 г.), редактор е в сп. "Изкуство" (1946-1948 г.), заместник-главен редактор е на в. "Литературен фронт" (1958-1960 г.), редактор е в сп. "Български воин" (от 1960 г.). Първите му стихосбирки - "Пожари" (1932 г.) и "Жертви" (1934 г.), го нареждат между имената на "септемврийските писатели". Книги: "Младост" – 1949 г., "Звезда на мира" – 1950 г., "Обич" – 1954 г. Автор е на произведения за деца, превежда поети от руската литература, издава книги с очерци и есета, мемоари ("Незабравимото" – 1976 г.).
1989 г.

Провежда се Четвърти конгрес на научните работници. По време на конгреса академик Любомир Илиев изнася доклад, който е силно критичен. Делегатите искат по-добра защита на интересите си, техните знания да се използват при вземане на управленски решения и по-широко участие в международни научни форуми. Гласувано е предложение председателят да се избира направо от конгреса, но след намесата на ЦК на БКП то е прегласувано.
1989 г.

Започва Четвърти конгрес на Съюза на българските филмови дейци (с председател Георги Стоянов). По време на него се изказват критики към властта.
1988 г.

Учредителите на Обществен комитет за екологична защита на град Русе са извикани за обяснения в ЦК на БКП, тъй като не са искали съгласието на БКП за създаването му. Така се ражда първата дисидентска организация в България.
На 8 март същата година в София, в Дома на киното, след прожекцията на филма на Юри Жиров "Дишай", посветен на тежкото положение на жителите на гр. Русе, обгазяван от химическия комбинат в румънския град Гюргево, е създаден Обществен комитет за екологична защита на Русе. В ръководството му от общо 33-ма души 20 са членове на БКП, сред които има "активни борци" (Венета Цветанова), деца на "активни борци" (Виолет Цеков, Христо Смоленов), членове на ЦК на БКП (Светлин Русев) и депутати (Св. Русев и Нешка Робева). Председател на комитета е писателят Георги Мишев. На 11 и 14 март неговите учредители са извикани за обяснения в ЦК на БКП, тъй като не са искали съгласието на БКП за създаването му.
1983 г.

История Джон Бон Джоуви, Ричи Самбора и Алек Джон Сач сформират рок-групата “Bon Jovi”.
Лидер на формацията е Джон Бон Джови (композитор, вокалист и китарист). През 1982 г. той написва първата си песен - "Runaway", която става радиохит в Ню Йорк. Дебютният албум на групата наречен “Бон Джови” излиза на 21 януари 1984 г. През 1985 г. излиза вторият албум - "7800° Fahrenheit". Следват турнета, а през 80-те години излизат албумите "Slippery When Wet" (1986 г., песента "Livin’On A Player" се задържа в класациите 13 седмици, а албумът достига първо място в "Billboard") и "New Jersey" (1988 г.). През 1984 г. "Бон Джови" участват в "Moscow Music Peace Festival" и започват голямо световно турне. След него Джон Бон Джови издава соловия албум "Blaze of Glory", инспириран от филма "Young Guns II" ("Млади стрелци II"). През 1990-1991 г. групата е на кратко турне в Япония. Следват албумите "Keep The Faith", който остава встрани от музикалната концепция на дебютния "Бон Джови", и сборният "Gross Road", продаден в 10 млн. копия из цял свят. Групата участва в благотворителния проект "A Very Special Christmas 2”. През 1995 г. басистът Алек Джон Съч напуска групата и е заменен от Хюи Макдоналд. Същата година излиза албумът "This Anin’t A Love Song". През 2000 г. групата отново се събира и издава албума "Crush". През 2002 г. излиза албумът "Bounge".
1969 г.

Умира Николай Тодоров Фол - български белетрист и режисьор. Роден е на 13 януари 1898 г. в Берковица. Завършва гимназия в София, учи режисура в Берлин. Сътрудничи в литературните седмичници “Развигор”, “Литературни новини”, “Литературен глас”. Основател (София, 1932 г.) е на Детската театрална школа. Автор е на сборник разкази: “Незначителни събития” (1922 г.), “Червеният фенер” (1925 г.), на романите за деца “Мешко и приятелите му”, “Таралежко” (1930 г.), “Пътуването на Татунчо и Татунка до Луната” и др.
1959 г.

Умира Недялка Димитрова Симеонова - български цигулар и музикален педагог. На 12 години след няколко концертни обиколки в България заминава с баща си за САЩ, където изнася много концерти. През 1914 г. посещава летните курсове за цигулари виртуози в Дрезден, ръководени от проф. Л. Ацер (консерваторията в Санкт Петербург). В Дрезден учи при А. Раполди (1914 г.) и Г. Хавеман (1916-1920 г.). През 1921-1923 г. продължава заниманията си при Л. Ацер в Ню Йорк. През тези години започва усилена концертна дейност в Европа и Америка. Лектор е по цигулка в Държавна музикална академия (дн. БДК), (1937-1939 г.). През 1940 г. свири в Белградския симфоничен оркестър, през 1941 – 1944 г. и в Дрезденска филхармония От 1942 до 1944 г. е концертиращ музикант в Германия . След 1944 г. намира признание в България. Професор е по цигулка в Държавна музикална академия (1946 г.). Продължава активната си концертна дейност в страната и в чужбина. Първи концертмайстор е на новосъздадения през 1948 г. Симфоничен оркестър на Българска тв и радио. Репертоарът й включва всички значителни творби за цигулка от различни епохи и стилове.
1958 г.

История Асоциацията на звукозаписните компании в САЩ учредява наградата “Грами”, за постижения в областта на музикалното изкуство. Присъжда се от National Academy of Recording Arts and Sciences и се смята за еквивалент на филмовата награда "Оскар". Обхваща музиката, която е записана и издадена на грамофонни плочи. Наградите не са точно определени и броят им се променя от година на година. Някои от категориите са: албум на годината, песен на годината, изпълнител на годината. Отделни награди се присъждат за класическа музика, поп, рок, джаз, соул, кънтри и всички останали стилове и направления, както и за звукозапис, аранжимент, нов певец, певица или група и т. н.
1953 г.

История Умира Клемент Готвалд - чехословашки държавник, комунист. Един от основателите на Комунистическата партия на Чехословакия. През 1922-1925 г. е редактор на комунистическите вестници "Правда худоби" ("Pravda chudoby") и "Глас лиду" ("Hlas lidu"). От 1925 г. е член на ЦК и на Политбюро на КП. На V конгрес на КПЧ , проведен през 1929 г. е избран за генерален секретар на ЦК, а през 1945 г. - за председател на КПЧ. От 1928 г. е член на ИККИ. През 1943 г. става секретар на ИККИ. През 1938 г. пристига в Москва, където оглавява Задграничното ръководство на КПЧ. Влиза в състава на първото правителство на Националния фронт в Кошице (4 април 1945 г.) като заместник-председател. През 1946 г. оглавява Коалиционното правителство на Чехословакия. След Февруарските събития 1948 г. съставя ново правителство (комунистическо). От 14 юни 1948 г. е президент на Чехословашката република. Провежда политика на сближаване със СССР.
1953 г.

История За генерален секретар на ЦК КПСС е избран Никита Хрушчов.
1949 г.

Създава се Висша атестационна комисия (ВАК) при Комитета за наука, изкуство и култура. Тя присъжда научните степени и звания.
1945 г.

История България и СССР подписват търговска спогодба за взаимни доставки на стоки. В сила е за първото полугодие на 1946 г. Благодарение на този акт България получава от СССР желязо, чугун, петролни продукти, лен, селскостопански и други машини, необходими за индустрията и селското и стопанство. Общата стойност на извършения по договора внос и износ възлиза на около 30 млрд. лв. (по тогавашния курс).
1940 г.

История Роден е Петър Берон. Завършва “Биолого-геолого-географския факултет” на СУ "Св. Климент Охридски". От 1963 г. до 1969 г. работи като биолог в Института по зоология към Българската академия на науките. От 1969 г. до 1978 г. е научен сътрудник в Института по зоология към БАН. През 1978 г. става старши научен сътрудник в същия институт и завеждащ секция "Зоология" в Националния природонаучен музей при БАН. В продължение на 3 години работи като управител на резерват за лъвове в Нигерия. Доктор е на биологическите науки от 1990 г. От 1990 г. е заместник-председател на Българския туристически съюз. От 1993 г. е директор на Националния природонаучен музей към БАН. Председател е на Българската федерация по спелеология. Председател е на Асоциацията "Приятели на Африка". Член е на Centre International de Myriapodologie, Paris (Франция). Участва в ръководството на множество международни организации. Преподава акарология в София и Пловдив. В политиката влиза като един от основателите на Независимо сдружение "Екогласност". Секретар е на Съюза на демократичните сили от 7 декември 1989 г. до август 1990 г. Председател е на Националния координационен съвет на СДС от август до декември 1990 г. Участник е в Националната кръгла маса за преход на България към демокрация през 1990 г. През юни 1990 г. е избран за народен представител от СДС в VII Велико народно събрание. Подписва новата Конституция на Република България. На 2 декември 1990 г. е обявен за сътрудник на Бившата държавна сигурност. На 4 декември 1990 г. по искане на Петко Симеонов НКС на СДС гласува оставката му от председателския пост. Напуска СДС през 1991 г. На президентските избори през януари 1992 г. е кандидат за вицепрезидент. Кандидат за президент е от партия “Съюз България” на 11 ноември 2001 г. Заместник-председател е на Съюза на патриотичните сили и военните от запаса “Защита”. Депутат е от София-окръг в XL Народно събрание (Парламентарна група на Коалиция "Атака"). Избран e за заместник-председател на XL Народно събрание. Говори руски, английски и френски език. Публикации: множество научни и публицистични трудове.
1937 г.

История Родена е Надка Иванова Караджова – българска народна певица. Песните й са от Пазарджишко. От 1953 г. пее в Държавен ансамбъл за народни песни и танци в София. Носителка е на много награди (златни медали на световните младежки фестивали във Варшава (1955 г.), София (1968 г.) и др.).
1934 г.

История Роден е Юджийн Сернан – американски астронавт, капитан III ранг от ВМФ. Завършва университета “Пердю” (Лафайет, щата Индиана) през 1956 г., получава степен бакалавър на науките в областта на електронната техника. Завършва Военноморското училище в Монтерей (Калифорния) и получава степен магистър на науките по авиационна техника. От 1963 г. е в групата на астронавтите към НАСА. От 3 до 6 юни 1966 г. заедно с Т. Стафърд лети в Космоса на борда на кораба “Джемини-9” като втори пилот. За 72 ч и 21 мин корабът извършва 45 обиколки около Земята, като изминава около 1,8 млн. км. По време на полета Юджийн Сернан излиза в открития Космос за около 2 ч и 5 мин. За първи път е извършена среща с ракета мишена. Лети в Космоса за втори път заедно с Дж. Янг от 18 до 26 май 1969 г. и обикаля около Луната като пилот на лунната капсула на космическия кораб “Аполо-10”. Отделилата се от космическия кораб лунна капсула със Сернан и Стафърд достига на 15 км от повърхността на Луната. От 7 до 19 декември 1972 г. заедно с Х. Шмит и Р. Евънс извършва полет до Луната като командир на космическия кораб “Аполо-17”. Лунната капсула със Юджийн Сернан и Шмит се прилунява на 11 декември 1972 г. и пребивава на Луната 75 ч. Астронавтите излизат 3 пъти на нейната повърхност, където прекарват общо 23 ч и 12 мин.
1933 г.

Роден е Куинси (Дилайт) Джоунс - един от най-известните композитори, аранжьори и продуценти, тромпетист и пианист. Голяма е заслугата му за развитието на джаза и стиловете ритъм енд блус, соул, диско, фънк и др. Автор е на музиката на повече от 35 филма. Номиниран е за наградата "Грами" 55 пъти, получава я 11 пъти. Връх в продуцентската му кариера са албумите на Майкъл Джексън. От 1964 г. е вицепрезидент на фирмата "Меркюри Рекърдс".
1930 г.

Роден е Петър Алипиев (псевд. на П. А. Пашанков) - български поет. Печата за пръв път в ученическите вестници "Емос" и "Средношколско единство". Редактор е в издателство "Георги Бакалов" - Варна.
1928 г.

История Роден е Франк Борман – американски астронавт. През 1977 г. завършва Калифорнийския технологичен институт, от 1957 г. до 1960 г. е преподавател във Военната академия. През 1960 г. завършва Училището за летци и астронавти при НАСА. Лети в Космоса заедно с Дж. Ловъл като командир на космическия кораб "Джемини - 7", изведен в орбита на 4 декември 1965 г. Полетът продължава 14 денонощия (330 ч). Корабът прави 206 обиколки около Земята. За втори път лети на кораба "Аполо-8" заедно с У. Андерсън и Дж. Ловъл. Корабът е изведен в орбита на 21 декември 1968 г. (завръща се на Земята на 27 декември 1968 г.) и извършва 10 обиколки около Луната.
1927 г.

В Букурещ е създаден Висш съвет на българите в Добруджа. Той работи за подобряването на положението им. На 4 април е избран Изпълнителен комитет в състав: Светослав Поменов (български посланик в Букурещ) - председател, Тодор Бъчваров, К. Манолов и И. Атанасов.
1925 г.

Роден е Джон Уейн - английски писател. Уейн завършва Оксфордския университет. През 1947-1955 г. той е преподавател по английска литература в Редингския университет. Най-известният му роман е “Обърни се с гняв назад” (1953 г.). В романите “Съперници” (1958 г.) и “Убий бащата” (1962 г.) гротескно-сатиричното възприемане на действителността се сменя с реалистично изображение на нрави и характери. Издава романите: “Млади гости” (1965 г.), “По-малки от небето” (1967 г.), “Зима в планината” (1970 г.) и др. Автор на поетични сборници, историческа поема “Фенг” (1975 г.), кн. “Животът и светът на Шекспир” (1964 г.).
1913 г.

История Извършен е първият опит да се достигне Цариград от летците Ернест Бюри със самолет “Фарман” и Симеон Петров със самолет “Блерио”. Опитът е неуспешен поради късния час на излитането – 16,25 ч.
1912 г.

История В Рим анархистът Д’Алба извършва неуспешен опит за убийство на краля на Италия Виктор Емануил III. Той е последния крал на Италия. Заема италианския престол от 1900 до 1946 г. Обявен е за император на Етиопия (1936-1941 г.) и крал на Албания (1939-1943 г.), но тези титли не получават пълно международно признание. Виктор Емануил е единствено дете на краля на Италия Умберто I и принцеса Маргарита Савойска. През 1896 г. той се жени за Елена Петрович Негош, дъщеря на краля на Черна гора Никола I, и двамата имат пет деца. С подкрепата си за фашисткия режим на Бенито Мусолини крал Виктор Емануил III компрометира монархията в Италия и през 1946 г. е принуден да абдикира в полза на сина си. Въпреки това малко по-късно страната е обявена за република. Виктор Емануил умира в изгнание в Египет през 1947.
1909 г.

История Обявена е амнистия на отклонилите се от военна служба до обявяването на независимостта на 22 септември 1908 г.
1908 г.

История Роден е Морис Мерло – Понти - френски философ, един от най-видните представители на феноменологията. Философските му възгледи се формират в резултат на осмислянето на феноменологията на Хусерл, на нейната еволюция към идеите на “жизнения свят” и на по-нататъшната £ интерпретация в ученията на Хайдегер и Capтp. В неговите философски търсения централен е проблемът за обосноваването на уникалния начин на битие на човешката субективност и на отношението й към света. В творчеството на Морис Мерло–Понти се разграничават 3 етапа. Основното му съчинение от първия период е “Феноменология на възприятието”. В него той критикува натуралистичните и тясно гносеологичните трактовки на съзнанието във философията и психологията, задълбочаването на феноменологичната редукция и интенсионалния анализ на Хусерл. В съчинението си “Хуманизъм и насилие” (1947 г.) и “Приключенията на диалектиката” (1955 г.) прави опит да анализира епохата от позициите на феноменалистичната концепция за историята. В “Прозата на света” (1969 г.) предприема опит за онтологичен психоанализ на литературата и езика, разглеждайки ги като форми на саморазкриване на първоначалното, на “дивото Битие”.
1903 г.

История Роден е Ото Фридрих Болнов - немски философ. Развива философията на екзистенциализма и като оперира с неговите най-важни категории, придава на своята концепция оптимистичен и жизнеутвърждаващ характер. Тълкува екзистенциализма като продължение на "философията на живота" на Ницше и Дилтай. Целта му е разбирането на човешкия живот, тръгвайки от самия него, като се елиминират всички външни връзки и отношения.
1902 г.

Роден е Щерьо Атанасов - политически и военен деец, генерал-лейтенант. Участва в Юнското въстание през 1923 г. Един от организаторите е на четническото движение в хасковския край (1924–1925 г.). От 1925 г. емигрира в СССР. Участва в Испанската гражданска война 1936–1939 г. След нападението на хитлеристка Германия над СССР разгръща дейност за организиране на партизанско движение на територията на Молдовска СССР. От септември 1943 г. е прехвърлен в щаба на Югославската народноосвободителна армия, където създава партизански единици от български части. По време на участието на България в окончателния разгром на хитлеристка Германия 1944–1945 г. е помощник-командир на Първа армия. След войната заема ръководни длъжности в Българската народна армия. Автор е на съчинения с военна и историческа проблематика.
1901 г.

История Умира Илия Хаджитомакев Цанов - български общественик и политик. До Освобождението 1878 г. е председател на Търговския съд в София и защитник на въстаниците, заловени след поражението на Априлското въстание и разгрома на Ботевата чета. По време на Временното руско управление е помощник-градоначалник на София, а след това е председател на Видинския окръжен съд. Член е на Либералната партия на П. Каравелов. Депутат е в Учредителното Народно събрание (1879 г.). Главен секретар е на Министерството на правосъдието, управлява българско дипломатическо агентство в Цариград (1881-1884 г.) и министерство на външните работи и на изповеданията на Княжество България (1884- 1886 г.). В началото на 1886 г. е изпратен в Цариград за водене на преговори за признаване на извършеното обединение. Участва в изработването на Топханенския акт (1886 г.). Автор е на спомени.
1899 г.

Роден е Владимир Йосифов Тричков - политически деец, генерал-лейтенант (посмъртно). Учи във Военното училище в София. Член е на БКП. Владимир Тричков се включва активно в подготовката на Септемврийското въстание 1923 г. , заради което получава смъртна присъда. Впоследствие присъдата му е заменена с дългогодишен затвор. Освободен е през 1936 г. и заминава за СССР, където учи в Международната ленинска школа. През 1937 г. отива като интербригадист в Испания. След завръщането си в България многократно е интерниран в Ксантийско и Асеновградско заради своята революционна дейност. Като командир на I ВОЗ, член на Главния щаб на НОВА, а по-късно и командващ НОВА полага големи усилия за масовизиране и ръководене на партизанското движение. През май 1944 г. взема участие в похода на Втора софийска народоосвободителна бригада. Загива в сражение край с. Горно Камарци, Софийско.
1883 г.

История Умира Карл Маркс - германски философ-материалист. Създател е на т. нар. диалектически и исторически материализъм. През 1835 г. завършва гимназия и учи последователно в Бонския и Берлинския университети. В началото е последовател на младохегелианците, но постепенно преминава на радикални позиции. През лятото на 1844 г. в Париж Маркс се запознава с Фридрих Енгелс. В съвместния си труд “Немска идеология” (1845-1846 г.) те критикуват младохегелианците, материализма на Фойербах и формулират основните принципи на новата философска система, която Маркс нарича “диалектически материализъм”. В “Светото семейство” (1845 г.) създават теорията и тактиката на борбата на пролетариата, като официално обявяват средствата на тази борба - въоръжено насилие, терор и унищожаване на всички класови врагове на пролетариата. В “Нищета на философията” (1847 г. ) Маркс критикува радикалните схващания на Прудон за общественото преустройство и формулира принципите на историческия материализъм и пролетарската политическа икономия. През 1845 г. по настояване на пруското правителство Маркс е изгонен в Белгия, през 1848 г. белгийското правителство също го изгонва. Известно време живее в Кьолн, където издава “Нов Рейнски вестник”, след това в Париж, а от 1849 г. до смъртта си - в Лондон. Философската система на Маркс представлява еклектика от диалектиката на Хегел, материализма на Л. Фойербах и социализма на някои социалисти-утописти, живеещи по това време във Франция и Англия. В развитието на идеите си стига постепенно и до т. нар. “исторически материализъм”. От т. нар. материалистически позиции Маркс проповядва класовата борба, която според него е единственото средство за достигане на политическо съвършенство в обществото. Според него пролетариатът като най-многобройна класа, лишена от собственост върху производствените средства, е единствено достойната и способна да управлява обществото класа. Това ще се постигне чрез т. нар. класова борба. Основното му икономическо произведение е “Капиталът” (I т. – 1867 г., II и III т. – 1884 г., под редакция на Фридрих Енгелс). Чрез подробни изследвания на икономиката на Англия, Франция и Германия Маркс открива източника на капитала - принадената стойност, създавана в процеса на разширеното капиталистическо производство и присвояване от собствениците.
1879 г.

История Роден е Алберт Айнщайн - германски физик теоретик и математик, един от създателите на съвременната физика. Роден е в Германия, живее в Швейцария, където завършва училището в Аарау при проф. Вебер, след което през 1900 г. се дипломира като преподавател по физика в Цюрихската политехника. През 1902 г. започва работа във федералното Бюро за патенти в Берн като експерт. Жени се за Милеве Марич, негова състудентка и отново се връща в Германия, а през 1933 г. емигрира в САЩ. През 1905 г. Айнщайн създава частната, а през 1907-1916 г. и общата Теория на относителността. Автор е на основни трудове по квантова теория на светлината. Той въвежда термина "фотон" през 1905 г., открива Закона за фотоефекта, основния закон на фотохимията, наречен Закон на Айнщайн и доказва теоретично индуцираното излъчване през 1917 г. Развива статистическата теория на Брауновото движение, като полага основите на теорията за флуктуацията и създава квантовата статистика на Бозе-А. От 1933 г. Айнщайн работи върху космологията и единната теория на полето. Инициатор е за създаването на Йерусалимския университет през 1925 г. През 30-те години на ХХ век той се обявява срещу фашизма, а през 40-те - срещу използването на ядрено оръжие. През 1940 г. пише писмо до американския президент за опасността от създаването на ядрено оръжие в Германия, с което стимулира ядрените изследвания в САЩ. Айнщайн е един от инициаторите за създаването на държавата Израел. През 1921 г. получава Нобелова награда за трудовете по теоретична физика и по-точно за закона за фотоефекта.
1877 г.

Роден е Алексей Алексеевич Игнатиев – руски дипломат, генерал-майор (1917 г.), генерал-лейтенант от Съветската армия (1943 г.), писател. Племенник е на граф Н. П. Игнатиев. Участва в Руско-японската война (1904-1905 г.). Военен аташе е в Дания, Швеция, Норвегия (1908-1912 г.) и Франция (1912-1917 г.). До 1937 г. е съветски търговски представител в Париж. След завръщането си в СССР служи на отговорни длъжности в Министерство на отбраната, във висшите военни учебни заведения и във военното издателство. Напуска армията през 1947 г. и се занимава с литературна дейност. Пише спомените "Петдесет години в строя" в 2 тома (1959 г.), които съдържат интересни сведения за живота в руската армия и военно-дипломатическите кръгове на Русия и други европейски страни.
1874 г.

Роден е Софроний Ников (духовно име Филарет, мирско име Христо Стоянов Ников) - - български теософ. Завършва Военното училище в София. Напуска офицерската кариера и заминава за Америка, където се запознава с теософията. В Индия престоява 2 години. Приема монашески сан и следва в Петербургската духовна семинария. Председател е на Теософското общество в България. Умира през 1953 г. в София.
1854 г.

История Роден е Паул Ерлих – германски лекар, бактериолог и биохимик. Учи в университетите Бреслау (дн. Вроцлав, Полша), Страсбург и Лайпциг. От 1890 г. е професор в Берлинския университет, едновременно работи в Института "Кох". От 1896 г. е директор на Института в Щеглиц. През 1899 г. започва работа в Института за експериментална терапия в Франкфурт на Майн и от 1906 г. е негов директор (дн. Институтът носи неговото име - "Paul Ehrlich-Institut"). Изследванията му са от различни области на биохимията, химията, експерименталната патология и терапията. Още като студент започва да изучава факторите, определящи разпределението на химическите вещества в организма. Чрез използването на различни оцветители и методи за оцветяване, Ерлих установява наличието на различни форми на левкоцити в кръвта, показва значението на костния мозък за образуването на гранулоцити, моноцити и установява ролята на линфоидните органи в образуването на линфоцити. Той диференцира определени форми на левкемията и създава двуалистичната теория за кръвообразуването, обяснява значението на метамофразията. Способства за развитието на хистологията на нервната система. Разработва метод за откриването на туберкулозния бацил чрез фоксин. За изследванията му в областта на имунологията заедно с И. И. Мечников получава Нобелова награда по физиология и медицина за 1908 г. През 1909 г. заедно с японски учен С. Хата създава препарата Салварсан. От 1901 г. Ерлих отделя голямо внимание на проблемите на злокачествените тумори. В областта на химията предлага редица реакции с голямо теоретично и практическо значение, за което му е присъден медал "Либих" и званието почетен член на Немското химическо дружество.
1848 г.

Роден е Младен Павлов – български революционер. Учи в родния си град, в Белградската духовна семинария и в габровската Априловска гимназия. През 1874-1876 г. е учител в Оряховско, участва в подготовката на Априлското въстание. При слизането на Ботевата чета до Козлодуй на 17 май 1876 г., той се включва в нея. След разбиването на четата е заловен, но успява да избяга в Румъния. Участва в Руско-турската война (1877-1878 г.) като преводач. Автор е на мемоари.
1837 г.

История Роден е Марко Димитриев Балабанов - български книжовник, общественик, политик, професор (от 1888 г.). Той е преподавател по римско, византийско и каноническо право. Преподава гръцки език и гръцка литература. Член е на БАН. Завършва богословско училище в Цариград и право в Атина и Париж. През 1870-1871 г. редактира сп. "Читалище" , от 1874 г. до 1876 г. е редактор в. "Век" и др. Автор е на много трудове в "Периодическо списание", "Сборник за народни умотворения" и др. (печатани под името Димитров). Член е на Народно-църковния събор през 1871 г. По време на турските кланета в България (1876 г.) е натоварен да моли за намесата на Великите сили. Член е на Учредителното събрание. Министър е на външните работи в първия българския кабинет. Философските и социологическите му съчинения са издадени в сборник през 1986 г. Автор е на трудовете "Страници от политическото ни възраждане" (1904 г.), "Гаврил Кръстевич" (1914 г.).
1835 г.

Роден е Джовани Вирджинио Скиапарели - италиански астроном. От 1862 г. до 1900 г. е директор на обсерваторията в Брера (Милано). Пръв доказва, че метеорите имат космически произход и метеорните потоци са резултат от разпаднали се комети. През 1877 г. забелязва върху повърхнината на Марс мрежа от тесни прави линии, които нарича “канали”. Установява, че периодът на околоосното въртене на Меркурий е равен на периода на обиколката му около Слънцето. Умира на 4 юли 1910 г.
1822 г.

История В Киевския театър се състои първият спектакъл на украински език.
1804 г.

История Роден е Йохан Щраус - австрийски композитор, цигулар и диригент. Участник в квартета на Й. Ланер (от 1819 г.) и помощник-диригент на оркестъра на Ланер (от 1824 г.). През 1925 г. създава свой оркестър, с който извършва концертна обиколка из Европа (от 1833 г.). Един от най-популярните майстори на танцова музика. Създава характерни танцови цикли, състоящи се от няколко валса, придружени с встъпление и заключение. Автор е на повече от 250 произведения, сред които 152 валса. Най-популярни са валсовете му: “Дунавски песни”, “Лорелай”, “Габриела”, “Радецки марш”, “Талиони” и др
1803 г.

История Умира Фридрих Готлиб Клопщок - германски поет. Автор е на религиозната епическа поема в хекзаметър “Месиада” (т. 1-4, 1751-1773 г.). Създава трагедии върху библейски сюжети (“Смъртта на Адам”, 1757 г., “Соломон”, 1764 г., “Давид”, 1772 г.). Автор е на трилогията за героичното минало на Германия (“Битката на Херман”, 1769 г., “Херман и князете”, 1784 г., “Смъртта на Херман”, 1787 г.).
1801 г.

История Умира Игнаций Красицки - полски поет, представител на полското Просвещение. Назначен е за вармински княз-епископ през 1766 г., от 1795 г. е гнезненски архиепископ. Застава начело на полското просветителско движение. През 1775 г. издава поемата “Мишеида”, а през 1778 г. - антиклерикалната поема “Монахомахия”. Наричан е от съвременниците си “Полския Волтер”. Автор е на повестите “Приключенията на Николай Дошвятчински”, “Пан Подстолий”, епопеята “Хотинската война” и др. Превежда “Песни на Осман”, съчиненията на Лукиан и Плутарх. Издава в. “Еженеделник”. През 1781 г. създава първия в Полша енциклопедичен речник .
1709 г.

История Роден е Габриел Боно дьо Мабли - френски социалист-утопист. Брат на Е. Б. дьо Кондияк. Предлага програма за премахване на имущественото неравенство между хората, за ограничаване на потребностите, за пресичане на разкоша. Идеите си излага в съчинението “За правата и задълженията на гражданите”. Умира на 23 април 1785 г. в Париж.
1558 г.

Фердинанд I без съгласието на римския папа се самопровъзгласява за император на Свещената римска империя.
Свещената римска империя е създадена от германския крал Отон I, който завладява Северна и Средна Италия, включително Рим. В нея влизат и Чехия, Бургундия, Холандия, дн. Швейцария и др. Воюва с племената в Южна Италия и славяните от поречието на р. Елба. Постепенно властта на императора става номинална, а Вестфалския мир през 1648 г. утвърждава превръщането на империята в конгломерат от независими държави. Тя съществува до 14 декември 1805 г. , когато е сключен т. нар. Пресбургски договор.
1492 г.

Испанската кралица заповядва да бъдат заточени 150 000 евреи в случай, че не приемат католическата вяра.

Информационна агенция "Фокус"



В категории: Други теми

Сподели:





Коментари

0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 


АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
Баща и син Сорос: С нов балкански съюз Европа ще се стабилизира

Синът на Главчев усвоява бюджетни и евросредства с асоциация за хора с увреждания

Домбровскис: Ниските доходи не пречат България да се присъедини към "чакалнята" на еврозоната

Антон Кутев: Трябва да спрем безхаберието в МВР!

За Чехия затварянето на гранциите в ЕС е неприемливо

Великобритания и ЕС с разногласия по Брекзит


НОВИНИТЕ
Лидерите на 8 страни от ЕС, включително България, на извънредна среща за миграцията Лидерите на 8 страни от ЕС, включително България, на извънредна среща за миграцията

Три нови „паяка“ ще репатрират неправилно паркирали автомобили във Варна Три нови „паяка“ ще репатрират неправилно паркирали автомобили във Варна

В 24 училища има свободни места за трето класиране на първокласниците В 24 училища има свободни места за трето класиране на първокласниците

Симеонов защити подалата оставка зам.-министърка Симеонов защити подалата оставка зам.-министърка

Започват летни ремонти в 12 училища Започват летни ремонти в 12 училища