Конфликтни теми | Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Проблясъци | Вяра

Проф. Пламен Павлов: Управлението на Иван Асен II символизира най-голямото териториално разширение на България през периода на Второто българско царство и превръщането на страната във велика сила


Сподели:
09 Март 2018, Петък

Историкът проф. Пламен Павлов в интервю за предаването „Царевград Търнов-славата и величието на България“


Водещ: Проф. Павлов, отбелязваме една паметна годишнина за българската история. На 9 март 1230 г. при Клокотница войските на цар Иван Асен II печелят една от най-славните победи в историята ни. Разгромени са бойците на Теодор Комнин. Нека, първо, припомним малко от хода на тогавашните събития и причините, довели до това сражение?
Пламен Павлов: Иван Асен II олицетворява най-бляскавия период на Второто българско царство и това е оценка, която се дава още от съвременните на онази епоха българи. Да речем Бориловият синодик, един много важен паметник на българската църква, но и на българската държавност. Някъде в края на 14 век, вероятно под редакцията на патриарх Евтимий е казано, че Иван Асен е най-великият от всички български царе. Разбира се, може да се спори дали най-великият от всички български царе е точно Иван Асен, тъй като между нашите владетели имаме славни личности, знаменити пълководци, държавници, като разбира се Аспарух, Тервел, Крум, Омуртаг, Борис-Михаил, Симеон, Самуил, Светите Петър и Асен, Калоян, които обновяват Българското царство. Но Иван Асен II несъмнено символизира най-голямото териториално разширение на България през периода на Второто българско царство, а също така и превръщането на България във велика сила от гледна точка на тогавашните европейски стандарти и така водеща сила на Балканите. Това го казва сам в своя надпис в църквата „Свети 40 мъченици“, че всички се подчиняват на неговата власт, включително франките, т.е. латинците в Цариград, „тъй като нямаха друг цар, освен мен“, т.е. той се схваща като продължител на делото на римските и на византийските императори, що се отнася до Балканите. Една доктрина, която нашите владетели имат още от времето на Симеон Велики. Иван Асен II има доста динамична младост. Той е роден, най-вероятно някъде около 1192 г., или някъде 1190-1192 г., т.е. когато загива цар Калоян, или е убит цар Калоян и идва на престола Борил. Иван Асен все още е непълнолетен и той заедно със своя брат Александър е отведен отначало при куманите, после в руската земя. Като в нашата историография има известни спорове коя е тази руска земя. Най-вероятно става дума за Киевското велико княжество, където престоява около 10 г. Това не се дължи непременно на враждебността на Борил към него и въобще към потомците на Петър и Асен, както излиза според романите на Фани Попова-Мутафова, а заради тази нестабилност, която цари в Българското царство веднага след смъртта на Калоян. Иван Асен II се завръща в един момент, не е ясно точно кога, някъде може би около 1216-1217 г. с група наемници. Това най-вероятно са така наречените „бродници“, предшествениците на по-късното украинско и руско казачество. И води една продължителна война с Борил, която според Акрополит, според един съвременен византийски историк е продължила минимум 7 месеца, но в крайна сметка повечето български области се присъединяват към Иван Асен II. Борил е принуден да се спасява с бягство, заловен е, ослепен е и така на престола идва Иван Асен. Това си е една типична борба за власт, тъй като в никакъв случай не можем да кажем, че Борил е чак толкова слаб владетел, както обикновено се твърди. Но така или иначе при Борил има загуба на територии, има други проблеми. Очевидно, че обществото търси промяна и я вижда именно в младия Иван Асен, Иван Асен II, както го наричаме ние. Сега, дали този негов опит в младостта му го прави много предпазлив и много внимателен като владетел? Той е един може би от най-малко авантюрните владетели в Средновековието, тъй като Средновековието е една епоха на героика, на патетика. Там жестовете на известни хазартни действия, такива прояви не са малко. Докато Иван Асен II е много трезвомислещ, много сериозно обмисля всичко. Но той е същевременно и волеви и решителен владетел. Има една представа не много ясна, не много точна, че той е бил добър владетел, че той не вдига ръка срещу своите поданици, защитава богомилите, едва ли не. Това не е съвсем така, тъй като в Житието на патриарх Йоаким I, българският патриарх и негов духовен наставник, виждаме че царят е изпадал и в някакви състояния на гняв. И че самият патриарх много хора бил спасил от гнева на царя. Тези мантри за миролюбивия и едва ли не хуманистично настроен цар Иван Асен II са твърде пресилени с оглед на Средновековната епоха. Но той води внимателна политика. Той постепенно изолира своите противници, успява да си върне и то без война Белградската област, която е била окупирана от Унгария, разбира се чрез неговите знаменити династични бракове. После той сключва мир и с Епирското деспотство или Солунската империя. Ние обикновено наричаме Теодор Комнин деспот Теодор Комнин, но в самата лексика на тогавашна България, отразена и в надписа в „Свети 40 мъченици“, той е наречен „Царят Теодор Комнин“. Т.е. Теодор Комнин превзема Солун, провъзгласява се за владетел, за император на Византия и това Иван Асен II в този момент го е признавал като легитимно действие. Разбира се, този мир между двете страни и съюз не е можел да продължи достатъчно дълго, тъй като има чисто геополитически интереси. Теодор Комнин се стреми да възстанови Византийската империя. Той разбира се, се опасява от България. От друга страна Латинската империя търси закрилник и единственият такъв покровител може да бъде единствено Иван Асен. Така че се стига до сблъсък, в който знаем Теодор Комнин вероломно нарушава съюзния договор. Тогава Иван Асен с елитни части, които като численост са били по-малко от Епирската армия, но очевидно с много добри части, с едно блестящо пълководческо изкуство, той при Клокотница в един изненадващ бой разгромява нахлулия в България Теодор Комнин, тъй като тук агресията е на Теодор Комнин, агресията е в териториалните предели на България. Иван Асен II явно е имал добро разузнаване, тъй като на практика той пресреща противника близо до границата и на практика унищожава армията му. Пленява голяма част от нея, пленява и самия Теодор Комнин с неговото семейство.
Водещ: Както стана въпрос, Иван Асен II е известен и с добре премислените си и династически бракове. Можем ли приемем, че и подобен ход е и една от причините за въпросната битка при Клокотница, имайки предвид стремежите му да стане опекун на малолетния Балдуин II, като му даде за жена дъщеря си Елена?
Пламен Павлов: Точно така. Латинците търсят опекун. Балдуин II е малолетен. Въобще Латинската империя е изпаднала вече в едно доста жалко състояние. Но тук пък самите латински барони, част от тях се опасяват от такъв силен покровител и затова те задкулисно избират в крайна сметка за регент Жан дьо Бриен, бившия крал на Йерусалим. Това Иван Асен II със сигурност го е знаел. Много често се приема, че Иван Асен II едва ли не е бил в неведение на тези неща. Но той в случая действа много разумно. Той търси баланс, в който България да доминира на полуострова и го постига. След битката при Клокотница той пуска голяма част от ромейската армия, освобождава пленниците – нещо, което в духа на онези време на е нещо рядко срещано. Разбира се, той няма голям проблем да превземе голяма част от земите на Солунската византийска империя, тъй като в тях са включени огромни български области – Македония, Беломорието, някои други земи. Той намира добър баланс и със самата ромейска аристокрация, като да речем там, където има византийска аристокрация и население той оставя някакво местно самоуправление. Това са едни добре премерени ходове и той по-нататък в цялата му политика на практика крепи това статукво. Той е съюзник с Никейската империя в Мала Азия, после е съюзник отново с Латинската империя. Същевременно той много зорко следи събитията на изток, откъдето се задава една гибелна опасност. Това е татаро-монголската експанзия, експанзията на татарите, от които се страхува тогава цяла Европа. Така че на практика той създава една хармонична действителност в България. Той се грижи много и за търговията. При него са сечени първите оригинални български монети, както знаем. Дава привилегии на дубровнишките търговци, което е едно насърчение и на международната, и на вътрешната търговия. Той е известен и като покровител на църквата и на културата. Най-голямото събитие в църковния живот е възстановяването на легитимната православна Патриаршия с център Търново, като тя е в някои отношения по-добре защитена канонично дори от Патриаршията на Първото българско царство. Ако Патриаршията на Първото българско царство с център Преслав, Дръстър, после Охрид е само Константинопол, Иванасеновата политика води до признаване нашата автокефална Патриаршия от всички източни църкви, а като прибавим и признаването от Рим по времето на Калоян, на практика Българската православна църква в лицето на Търновската Патриаршия е една от най-легитимните църкви в тогавашния свят.
Водещ: От историята сме останали с убеждението, че след възкачването му на престола, вътрешните междуособици в страната, като че ли затихват. Действително ли е било така и всъщност с какви вътрешни проблеми е трябвало да се справя той?
Пламен Павлов: Междуособици няма. Това е съвършено ясно. Дори такива стари, закоравели сепаратисти като деспот Алексий Слав още от времето на Борил на практика признават властта на царя и за това деспот Слав е отбелязан в Бориловия синодик. Бориловият синодик, както ни показа, напусна ни точно преди 10 години, за съжаление, професор Йордан Андреев – един от най-добрите познавачи на историята на старото българско царство -Бориловият синодик е много интересен лакмус за това как държавата и църквата се отнасят към заслугите или греховете на определени личности. От друга страна, обаче, деспот Слав го има, което значи, че в крайна сметка той е признал легитимната властта на Иван Асен II и по тази причина е заслужил мястото си в най-официалния паметник на българската църква. Междуособици няма, но вътрешни проблеми и боричкане е имало. То това води до ослепяването на Теодор Комнин. Теодор Комнин живее в плен, заедно със семейството си, това е почетен плен, както е било и с Балдуин Фландърски. Никой не е връзвал такива пленници в някакви Балдуинови кули или други подобни неща. Това са възрожденски легенди. Те живеят в един вид като под домашен арест, участват в живота. Именно там Теодор Комнин очевидно, както преди това и Балдуин, съдбата на Балдуин я знаем. Явно Теодор Комнин се е заплитал в някакви вътрешни заговори. Плаща с висока цена. Ослепен е като изменник. Така че някакви вътрешни боричкания със сигурност е имало, но като цяло управлението на Иван Асен II е белязано от изключителна стабилност. Що се отнася до династичните бракове, той не е първият български цар, който има такива бракове. Такива има още Калоян, има и Борил, имало ги е, разбира се, и в Първото българско царство, но при него тази политика е доста масова. Това се дължи на многото му деца, на многото му дъщери и това всъщност е начин за прокарване на българското влияние и дори на българската хегемония, да речем, в една Сърбия. Сръбската кралица Белослава, извънбрачна дъщеря на Иван Асен II, тя е смятана за при едни вътрешни борби в Сърбия по-опасна от съпруга си Стефан Владислав. В смисъл, дъщерите на Иван Асен II са наследили неговия волеви характер. Същото важи и за Елена, която е проектоимепратрица на Латинската, после действаща императрица на Никейската империя. Тя очевидно е с много силен характер. В един момент дори се противопоставя на баща си. Всъщност той дори я заплашва, че ще я убие, когато се разтрогва временно българо-никейският договор. Общо взето тези бракове от наша гледна точка са нещо много странно, но това е един от стандартите на онази епоха и това също е един канал за развитие на българско политическо влияние в съседни държави. И примерно в една Сърбия се помни тази кралица, както виждаме. Дори една българска, може би някаква племенница или някаква роднина на Иван Асен II, която става владетелка на син на Ополе в Полша. Това най-вероятно е по време на така наречения Пети кръстоносен поход. А самият брак на Иван Асен с унгарката Анна-Мария Арпа го прави роднина с френския крал с някои от най-влиятелните владетели в тогавашна Европа, тъй че в тези бракове има една много премерена дипломация и търсене на имидж в международен план.
Водещ: Безспорно, да. На фона на всички останали бележити владетели през онази епоха, като колко добри можем да оценим неговите дипломатически ходове?
Пламен Павлов: Те несъмнено са блестящи ходове, макар че има и критики към него. В нашата наука постепенно се преодолява този подход царете да се делят на добри и на лоши. Иван Асен II също не е безгрешен. Например, неговият съюз с Никейската империя през 1235 година води дотам, че никейците стъпват на Балканите. А това в перспектива означава, че те ще вземат Константинопол и ще възстановят легитимната Византийска империя и това в действителност става и то съвсем скоро, след смъртта на Иван Асен II, 20 години след смъртта му – 1261 г. Засилването на Никея над Балканите е още от 1246 г. нататък, но на нас ни е лесно да гледаме от дистанцията на 800 години, а и когато внимателно преценим ходовете на самия Иван Асен, той е виждал тази заплаха и затова се жени за Ирина Комнина. Тогавашните автори обясняват, че той е бил влюбен в нея, както Антони в Клеопатра и вероятно такива силни чувства е имало, но все пак това си е един политически брак. Той се е опитвал по този начин да възроди Солунската империя с Теодор Комнин, макар и осуетен, като противовес на Никейската империя. Това, разбира се, за съжаление, не става, но така или иначе във времето на живота на Иван Асен и неговия син Калиман Асен България е най-голямата държава на Балканите и с нея се съобразяват всички. Този упадък, в който настъпва и кризата по-късно – след 1241 г., респективно 46-та – се държи на вътрешни проблеми, така и на тежката международна ситуация -татарска експанзия, която наистина руши балансите в целия Европейски континент. Така че трябва да помним този владетел. Ние малко сме се отдалечили от средновековието, повече сме акцентирали в по-близката си си история, има и защо, разбира се, но нека да не забравяме, че за един Васил Левски, примерно, нашата славна държава Средновековна България трябва да бъде възстановена в пълния й обем. Същото го мислят и Каравелов, и Раковски. Тоест един от източниците на вдъхновение са нашите възрожденски българи – интелигенция, водачи, революционери, духовни водачи, национални революционери – е именно величието на Средновековна България неслучайно нашето Възраждане започва с „История славянобългарска“ на Св. Паисий Хилендарски, където основният патос е да се покаже колко е била велика Средновековна България. Един от най-ярките символи на тази България е точно Иван Асен II.
Водещ: Казвате трябва да помним Средновековна България. Приложими ли са, обаче, историческите уроци от онова време сега?
Пламен Павлов: Разбира се. Нашата епоха е съвсем друга, в смисъл много по-различна е, но геополитическите вектори са си същите с малки или по-големи изключения. Ние трябва да помним тези времена, не само от едно самодостатъчно патриотично чувство и не бива да следваме и някои лоши модели на наши съседи да си измисляме несъществуващи неща. Ние поне нямаме причина да правим подобно нещо, но да речем с оглед на актуалната ситуация с Българската и Македонската църква при Иван Асен II, а и При Калоян преди това и при Борил в България и имало две автокефални църкви – Търновската патриаршия и Охридската архиепископия. И те са съжителствали точно като майка и дъщеря и това се вижда и от Бориловия синодик, вижда се и от много други факти. И затова още по-абсурдно е днешните водачи на православието, включително наскоро гостувалия у нас руски патриарх Кирил да сочат Сръбската църква като майка на Охридската, когато е точно обратното. Не може съвременното православие да иска хармония, мир братство, на фона на несправедливите решения след Първата световна война и на насилието, което беше приложено в Македония. Ето, Иван-Асеновата епоха ни показва, че в България, в тогавашното Велико царство България има две автокефални църкви – Търновската патриаршия и Охридската архиепископия , така че това, към което ние в момента да речем можем да се стремим е точно това положение. И може само да съжаляваме, че водачите на останалите православни църкви се правят, че не го знаят това. Много добре го знаят. Ако не го знаят, толкова пък това показва за една недостатъчно богата историческа култура – нещо, в което не бих искал да обвинявам особено Руската църква, която е получила толкова много вдъхновение и наследство от българската. Още повече – отново съжалявам, че се връщаме на този случай, но ето, чухме, че си отивал огорчен Негово Светейшество патриарх Кирил. Нека той да се замисли, когато идват турските войски в 1877-1878 година земите на днешна Македония в коя църква са? Те са в Българската екзархия. Те не са в Сръбската църква. Така че уроците на историята не трябва да се следват избирателно и, както на някого му харесва и му върши работа, а наистина с оглед на обективната истина

Виктория МЕСРОБОВИЧ


Източник: focus-news.bg

В категории: Интервюта

Сподели:





Коментари

0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 


АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
50 г. от съпротивата на Пражката пролет от трима български студенти

Огнян Минчев: Българският национален интерес изисква да водим балансирана политика спрямо Унгария

Екоминистърът: Отговорността за чистия въздух е основно на общините

Руснаците подготвяли таен план да помогнат на Асандж да напусне Острова

Плащаме за здраве повече, получаваме по-малко

МВР синдикатите не дават 100 дни толеранс на Маринов


НОВИНИТЕ
Гърция прехвърля мигранти от претъпкани лагери Гърция прехвърля мигранти от претъпкани лагери

От „Инерком“ отново настояват пред КЗК за покупка на ЧЕЗ От „Инерком“ отново настояват пред КЗК за покупка на ЧЕЗ

Британците бесни от пренебрежителното отношение на Меркел към Тереза Мей Британците бесни от пренебрежителното отношение на Меркел към Тереза Мей

136 души са загинали при инцидента с потъналия ферибот в Танзания 136 души са загинали при инцидента с потъналия ферибот в Танзания

Туристическият портал на България ще има версия и на китайски език Туристическият портал на България ще има версия и на китайски език




ЕВРОПА
Британците бесни от пренебрежителното отношение на Меркел към Тереза Мей Британците бесни от пренебрежителното отношение на Меркел към Тереза Мей

Черна гора връща доброволната военна служба Черна гора връща доброволната военна служба

ЕК: Фронтекс да охранява граници и без съгласието на съответната страна ЕК: Фронтекс да охранява граници и без съгласието на съответната страна

Защо въпросът за ирландската граница е толкова важен за Brexit Защо въпросът за ирландската граница е толкова важен за Brexit

Мей: Втори референдум за Брекзит няма да има Мей: Втори референдум за Брекзит няма да има