Конфликтни теми | Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Проблясъци | Вяра

788 години от Битката при Клокотница


Сподели:
09 Март 2018, Петък

На 9 март 1230 г. българската армия, предвождана от цар Иван Асен ІІ, побеждава епирския владетел Теодор Комнин в битката при Клокотница (край днешния град Хасково).

Войската му е разбита, а той и цялото му семейство са пленени. Епирското деспотство се разпада. След победата цар Иван Асен II продължава военната кампания и за кратко време завладява целия Балкански юг "от Одрин до Драч".


Причината за поредната българо-византийска битка е, че епирският владетел нарушава мирния договор с България от 1218 г. и нахлува с войските си в нейните предели. Като една от причините за този поход, византийските хронисти посочват - стремежът на българите да сключат съюз с Латинската империя и така да попречат на Комнин да влезе в Константинопол и да се провъзгласи за император. Надявайки се на изненадата, Теодор Комнин навлиза по р. Марица в българските територии, "търсейки да завърже сражение с българите". Уведомен своевременно за неговите намерения, цар Иван Асен II (1218-1241 г.) го пресреща недалеч от границите на своята държава.

Разкази във византийските извори съобщават, че цар Иван Асен ІІ "се понесъл смело към сражението". На царското му знаме е закачен договорът с писмената клетва за мир с подписа на епирския владетел. Най-напред разгромява тежката му конница, а след това и останалата част от войската му, като пленява и деспот Теодор Комнин със семейството му. Обикновените войници са освободени и се завръщат по родните си места. В резултат на сражението Епирското деспотство на практика престава да съществува, а България за много кратко време получава нови териториални придобивки - Беломорската област на Галиполския полуостров, Македония и Албания (целият Балкански юг "от Одрин до Драч"), и се превръща в най-могъщата държава на Балканския полуостров.

В крепостите са поставени български гарнизони, а в градовете част от ромейската администрация запазва позициите си, но са изпратени български чиновници и свещеници. Действията на българския владетел предизвикват възхищение във всички, защото той "не употребявал оръжие срещу своите и не се опетнявал с убийства на ромеи". Само в една битка и с една победа цар Иван Асен ІІ прекроява картата на Балканите.

За увековечаване на своята победа българският владетел нарежда да се постави мемориален надпис в търновската черква "Св. Четиридесет мъченици". Текстът на този надпис е най-точният документ за битката и за нейните резултати: "В лето 6738-то (1230 г.), индикт ІІІ, аз Иван Асен, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария Асен, издигнах из основи и с живопис украсих докрай пречестната тази църква в името на светите четиридесет мъченици, с помощта на които в дванадесетата година на царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на война в Романия и разбих гръцката войска, а самия цар кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин та до Драч, гръцка и още арбанашка и сръбска; а пък градовете, които се намират около Цариград, и самия Цариград владееха фрънзите, но и те се покоряваха под ръката на моето царство, понеже нямаха друг цар и благодарение на мен прекарваха дните си, тъй като Бог така заповяда, понеже без него нито дело, нито слово не се извършва. Нему слава во веки, амин."

Станимашкият надпис на цар Иван Асен ІІ съобщава, че след битката при Клокотница по негово нареждане започва изграждане на крепостта при Станимака (днес Асеновград) - Асеновата крепост и в нея е изпратен български гарнизон начело с Алекси Севаст. Първите сведения за тази крепост са от 1081 г. През 1230-1231 г. тя е реконструирана от цар Иван Асен II. Построена е на много стръмен и лесен за отбрана терен. От юг е издигната вътрешна крепостна стена. Има запазена мазилка от ХІІ век. След героична защита е превзета и разрушена от османската армия през 1386 г.


Източник: glas.bg

В категории: Избрано от редактора

Сподели:





Коментари

0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 


АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
Цацаров иска ред, а не реформа в затворите

Хора, опомнете се, разделят ви по нацистки, за да ви убият по-лесно!

Европа да благодари на Гърция за спасяването

22 юни 1941 г германската армия напада СССР. Втората световна война започва не на 22 юни 1941, а на 1 септември 1939 година!

Трябва ли да пратим ООН на бунището на историята

Ивайло Калфин: Българската държава не ме подкрепи за шеф на ОЛАФ


НОВИНИТЕ
Оперната прима Александрина Пендачанска ще открие 92-рото издание на Международния музикален фестивал „Варненско лято" Оперната прима Александрина Пендачанска ще открие 92-рото издание на Международния музикален фестивал „Варненско лято"

Потоп в Белград, проливни дъждове в цяла Сърбия Потоп в Белград, проливни дъждове в цяла Сърбия

Южна Корея и Русия с преговори за свободна търговия Южна Корея и Русия с преговори за свободна търговия

Държавата също да охранява затворниците, които работят, препоръча правосъдният министър Държавата също да охранява затворниците, които работят, препоръча правосъдният министър

Светослав Малинов: Зелените в EП ме подкрепят в битката срещу рестарта на АЕЦ „Белене“ Светослав Малинов: Зелените в EП ме подкрепят в битката срещу рестарта на АЕЦ „Белене“




ЕВРОПА
Европа да благодари на Гърция за спасяването Европа да благодари на Гърция за спасяването

Светослав Малинов: Зелените в EП ме подкрепят в битката срещу рестарта на АЕЦ „Белене“ Светослав Малинов: Зелените в EП ме подкрепят в битката срещу рестарта на АЕЦ „Белене“

Орбан: Не е работа на ЕК да организира каквато и да било среща на високо равнище на ниво премиери! Орбан: Не е работа на ЕК да организира каквато и да било среща на високо равнище на ниво премиери!

Ивайло Калфин: Българската държава не ме подкрепи за шеф на ОЛАФ Ивайло Калфин: Българската държава не ме подкрепи за шеф на ОЛАФ

Дългите преговори за Brexit са опасни, смята шефът на МВФ Дългите преговори за Brexit са опасни, смята шефът на МВФ