Конфликтни теми | Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Проблясъци | Вяра

За граф Игнатиев - извадки от собствените му записки


Сподели:
21 Февруари 2018, Сряда

Христоматия за русофили, русофоби и българи

Най-интересното за посланика на Руската империя в Османската империя  (от 1864 до 1877) генерал Николай Павлович Игнатиев можем да научим от собствените му записки и, като неразумни хора, разделени на русофили и русофоби, да „разтълкуваме“ – всеки по своему. Те са публикувани под заглавие „Сан Стефано. Записки графа Н. П. Игнатьева“, Исторический вестник,  Санкт-Петербург, 1914 г., том 139, № 1-4, т. 140, , № 4-6, т. 141, , № 7-9, т. 142. , № 10-11.

Забележителното за граф Игнатиев преди Константинополския период е свършеното от него по време на командировката му в Китай от 1859 до 1860 г., където подготвя и подписва от името на Руската империя Пекинския договор през ноември 1860 г. Този договор присъединява към Русия земите по десния бряг на р. Амур (китайската река Хейлундзян) от устието на р. Усури до брега на Тихния океан (днес това са териториите на Приморския край и южната част на Хабаровския край), с което Русия окончателно става световна империя.

За имперската политика на Русия, Япония, Великобритания, Франция, германия и САЩ и Пекинския договор – в публикацията ми „Моята прогноза за близкото бъдеще на света“ – част 1)

1. (стр. 51-53)

„На Русия й е тясно в Черно море и тя трябва да владее изхода му, т.е. Проливите, пряко и косвено, и то не само заради осигуряването на безопасността и благосъстоянието на своя Юг, колкото поради политически и икономически съображения. Русия е принудена да бъде господар на Константинопол по един от двата начина: или да подчини владетеля на града и Проливите, обезпечавайки своето изключително влияние над съществуващата там власт, или пък при противодействие на Европа и неподатливост на местното правителство да завладее този пункт. За трайно опазване на руските интереси и за разрешаване на Източния въпрос заедно с европейските сили друг изход няма. Това може да стане мирно, без опасни сътресения и европейски усложнения, ако ни се удаде да установим изгодни за Русия отношения с турското парвителство, подобни на онези, които императорското правителство започна да постига от 1871 до 1875 г.

Нашето влияние пред Портата следва да бъде най-значително. Живеейки в дружба със султана и разпореждайки се с министрите му, бихме могли да подготвим автономията на единоверните ни и задължените нам християни, да обезвредим Турция и придобивайки правото да се разпореждаме на Проливите, да оставим султаните в Константинопол да доизживеят дните си, докато може да се мине без тях, като намерим такова радикално разрешение на Източния въпрос, което да остави в наше безспорно владение Проливите и съответно – влиянието ни върху българите, гърците, сърбите и арменците. Това би изглеждало най-малко вредно за интересите на Англия, Франция, Италия, Австро-Унгария и Германия. Ако Австрия поиска да се разшири на юг, а английските и въобще европейските интриги да ни отдалечават от султана, продължавайки да превръщат Портата във враждебно оръдие с цел да засилят с турските въоръжени сили броя на нашите европейски врагове, то Русия е длъжна да ги сломи и като не позволява никому да господства над изходите на Средиземно море, да овладее окончателно Цариград и Проливите. За да бъде властта ни здрава и да не изисква постоянно извънредно напрежение от наша страна, е необходимо да държим в нравстено подчинение съседните области и да превърнем българското и гръцкото население, от една страна, и арменското, от друга, в послушно оръдие на руската политика и в постоянни съюзници, като унищожим всякаква възможност за преминаването им във враждебен лагер.

Расовата особеност на славяните за разлика от германците се състои в стремежа на всяко племе, на всеки клон от едно и също семейство да запази своята самостоятелност и разновидност, като не се подчиняват едно на друго.

Те биха могли да се обединят бавно при общ литературен език и само под формата на отбранителен съюз, който би обединил военните им сили против общия враг и би ги подчинил на една обща дипломатическа и икономическа насока. Главната спънка за разрешаване на славянския въпрос в руски смисъл и с цел бъдещото съществуване на славяните в качеството им на естествени наши съюзници са поляците с техния католически фанатизъм, западничество и латинска ненавист към православните. Ако Австрия би могла да престане да бъде оръдие на латинската пропаганда и на германската политика на понемчване и обезличаване на славянските народи; ако във Виена начело не стояха маджари, а сред славяните – поляците, тогава щеше да ни бъде лесно да се споразумеем и да се сближим с правителството на страната, в която численото превъзходство е на страната на еднокръвни ни народи. Старата Австрия – централистична, стремяща се да запази своето предишно положение в Германия и Италия, лесно би могла да стане наша съюзница. Но дуалистична Австрия, стремяща се към Егейско море, кум създаване на източна империя на Хабсбургите и към заробване на славянските народи с предоставяне на първо място сред тях на маджарите и поляците, е наш естествен съперник и враг, с когото рано или късно ще ни се наложи да се сразим на смърт заради първенството и цялостта на Русия, заради възможността за запазване  и развитие на историческото положение, придобито с вековни усилия и предназначено от всевишния за Русия – представителка на православието и на най-многобройното и могъщо славянско племе.

Австрийските и турските славяни трябва да бъдат наши съюзници и оръдия на нашата политика срещу германците. Само за постигането на тази цел Русия може да принася жертви в тяхна полза и да се грижи за тяхното освобождаване и засилване. Да се жертват изключително руските интереси, погрешно вземайки средствата за цел, т.е. имайки предвид само освобождаването на славяните, предоставяйки им възможност да служат на враждебна за нас политика и удовлетворявайки се със собствения си хуманитарен успех – е безрасъдно и осъдително.

2. (стр. 57)

Тъй като верността на Михаил Сръбски към нас и недоверието му към Австрия неможеха да бъдат подложени на съмнение,  а българите представляваха засега само суров материал, без достатъчно кадри за образуване на самостоятелно княжество, то се предполагаше всички сръбско-български земи, които се удадеше да освободим от турско иго, да се съединят отново в границите на сръбско-българска държава под властта на княз Михаил. Херцеговина се предназначаваше за Черна гора, а а Босна, ако обстоятелствата позволят, искахме да присъединим към Сърбия.

3. (стр. 58)

Ако въстаналите срещу турците народи не бъдат под наше, а попаднат под западно влияние, тогава неизбежно нещата на Балканския полуостров така ще се променят, че ще бъдат несравнимо по-вредни за Русия, отколкото сегашното, в края на 1866 г., положение на Турция.

4. (ст. 60-61)

Идеите на прогреса, забравянето на бащините предания и всеобщият стремеж към равенство на хората проникват в масите и променят предишния тип хора. Истинско народно и здраво развитие може да има само при образуването под ръководството на Русия на самостоятелни и единоверни области. Дотогава е невъзможно да се промени и насочи образованието на младежите, слабо приспособено към действителните нужди на православните народи. Умовете на младежите сега са насочени не към нас, а към Запада. Това, което става вече в Румъния, ще се случи и в Сърбия, и в България. Всичко, което ни е враждебно в Европа, се старае  да въздейства в този смисъл на християнските населения на Балканския полуостров и да ги отблъсне от Русия – религиозната, католическата пропаганда, монашеските ордени и корпорации, полските емигранти, масонските ложи, твърде разпространени в последно време, и революционните комитети.

В Сърбия можем да разчитаме напълно на предаността на княз Михаил, който ни дава изключителни гаранции. Неговият приемник може да се отнася враждебно към нас или да няма оня авторитет в очите на своя народ и славяните, както сегашният владетел.

5. (стр. 63)

С всички средства трябва да се съпротивяваме на осъществяване на прокарваната с цел да ни създават затруднения в Азия мисъл от англичаните за споразумение между мюсюлманските държави и религиозно сближение на сунитите с шиитите. Съветвах също така да се обърне внимание на кюрдите и на планинските арменци в древна Киликия, които беше лесно да поставим под наше влияние и да подбудим срещу турците.

6. (стр. 72-73)

В периода от 1871 г. до 1875 г. установихме такива отношения с Портата, по-добри от които не можеха и да се желаят и които бях предмет на завистта на другите европейски народи и източник на нашето преобладаващо влияние върху всички балкански народи. Султанът имаше пълно доверие в руския посланик и този път можехме да постигнем мирно и постепенно отстраняването на вредните за нас влияния на Запада, а също и подготвянето на възраждане на нашите съплеменници и единоерци за времето, когато на Русия ще й бъде изгодно да повдигне Източния въпрос.

7. (стр. 76-77)

За своите самостоятелни възгледи аз минавах по това време в Министерството на външните работи за туркофил, нещо, за което ме обвиняваха не само в Петербург и Москва, но даже и във Виена.

8. (стр. 817-818)

За успеха на нашата политика не само на Изток, но и въобще в Европа, най-важното е да си изясним и поставим целта, към която ние трябва неизменно и единодушно да се стремим, придържайки се неотклонно към определен начин на действие и оставайки равнодушни към европейските събития, които нямат отношение към нашите преки интереси.

По-голямата част от европейските държави не случайно, а обосновано е враждебна на Русия по различни причини. Следователно за нас Европа е безопасна само тогава, когато политическото равновесие и съгласие между западноевропейските държави е нарушено.

Ясно осъзната цел и правилната оценка на делото от руска гледна точка ще ни позволи да се възползваме от всички случайни обстоятелства в Европа, за да постигнем убедително желания резултат. Отсъствието на корист в политиката всъщност не е нещо друго, а доброволно отказване от поверените ни общонародни, действителни интереси (които трябва да бъдат святи за дипломатите) заради лекомисленото ни щестлавие или страх, недостойни за един велик народ.

Русия е проиграла много благоприятни случаи при опазване на интересите си на Изток, много време е изгубила и е понесла напразни жертви, но ако имаме умна политика и твърдо ръководство, то ние ще имаме успехи в бъдеще.

За свой съюзник и приятел в Европа можем да смятаме само този, чиито главни интереси не противоречат на нашите, който може в даден случай да ни помогне съзнателно или даже неволно да се доближи до решаването на нашата историческа задача: завладяването на Проливите, установяване на присъствие в Цариград, освобождаване и обединяване на славяните под ръководството на Русия върху развалините на Турция и Австрия.

--------------
„Записки“, мемоари, изд. Отечествен фронт, София, 1986 г. 845, стр. формат 205/185, корици твърди. Превод от руски Велислава Димитрова


Подбрал Илия Ганчев


Източник: fakel.bg

В категории: Избрано от редактора

Сподели:





Коментари

0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 


АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
Търговската война може да навреди на стабилността и на растежа в световен план, предупреди СТО

Белгия: Засега процесът за присъединяване на Турция към ЕС не е реалистичен

Младен Маринов: Все още не е обсъждано конкретно име за главен секретар на МВР

След Брекзит гражданите на ЕС ще бъдат обект на същите имиграционни закони като тези от останалия свят

Емил Радев: Европа трябва да бъде лидер в цифровата революция

Бисер Петков: Отпадането на тавана на всички пенсии е въпрос на справедливост


НОВИНИТЕ
Израел ще продължи ударите срещу Иран в Сирия Израел ще продължи ударите срещу Иран в Сирия

Лекоатлети ще мерят сили по повод 110-та годишнина на курорта „Св. Св. Константин и Елена“ Лекоатлети ще мерят сили по повод 110-та годишнина на курорта „Св. Св. Константин и Елена“

Обновяване на политиките за трудовия пазар препоръча Световната банка Обновяване на политиките за трудовия пазар препоръча Световната банка

Русия провежда мащабни военни учения в Черно море Русия провежда мащабни военни учения в Черно море

Отбелязват Европейския ден на езиците и във Варна Отбелязват Европейския ден на езиците и във Варна




ЕВРОПА
Емил Радев: Европа трябва да бъде лидер в цифровата революция Емил Радев: Европа трябва да бъде лидер в цифровата революция

Италианското правителство прие мерки, ограничаващи получаването на убежище Италианското правителство прие мерки, ограничаващи получаването на убежище

ЕК предава Полша на Европейския съд ЕК предава Полша на Европейския съд

Вебер: Eвроизборите догодина ще са решаващи за бъдещето на Европа Вебер: Eвроизборите догодина ще са решаващи за бъдещето на Европа

Македонският президент бойкотира референдума на 30 септември Македонският президент бойкотира референдума на 30 септември