Конфликтни теми | Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Проблясъци | Вяра

Неда Антонова: "Чрез паролата „Левски” нашите бъдещи потомци, пръснати из гънките на света


Сподели:
22 Февруари 2018, Четвъртък

 Неда Антонова e автор на романа „Любовта и смъртта на първия след Бога“



Неда Антонова е автор на романа „Любовта и смъртта на първия след Бога“. Издадената от Румен Леонидов книга има вече четири тиража и се посреща с голям интерес. Тя опровергава няколко наложени през годините легенди и най-вече тази, че Левски е убиец. Авторката доказва, че от фалшиви писма тръгва този слух и дори твърди, че истинският убиец сред българските поборници е пишман-революционерът Димитър Общи, натрапен като помощник на Левски от покровителя си Каравелов. Неда Антонова за първи път повдига завесата и научаваме повече за жените около очарователния революционер. Дори ставаме свидетели на неговия годеж с красивата Евгения. До къде е истината и от къде започна художествената измислица:

- Госпожо Антонова, в романа „Любовта и смъртта на първия след Бога“ вие разказвате за брака на Васил Левски с Евгения. Никога досега, поне в това, което сме учили, животът на Апостола не е бил свързван с нежния пол. Има ли документални факти, за това Левски да е имал любов с жена и ако е така, коя е тя и каква е нейната съдба? Има ли прототип Евгения?
- Сред огромната маса от хора, подпомагали Васил Левски в неговата свещена мисия, е имало и много жени, принадлежащи към различни слоеве на обществото и различни по възраст, обществено и материално положение или образованост: ученичка от богословския клас на белградската класическа гимназия, актриса от театъра на Добри Войников, съпруга на виден търговец, дъщеря на известен член на БРЦК в Букурещ, учителки в българските градове, монахини и стотици обикновени селски жени. Една от тях – Йова от карловското село Войнягово, - е била годеница на Левски, в годините, когато той е учителствал в селото. Според съвременници между двамата наистина е съществувало силно чувство, но въпреки годежа, до сватба не се стигнало: след връщането си от Втората легия Левски една вечер отива във Войнягово, заедно със селския свещеник посещава дома на годеницата си, целува ръка на родителите й, а на нея дава изин – разрешение да се омъжи за когото пожелае. Причините за това са изяснени в книгата. Йова се омъжва, ражда й се син, живее дълго – до 1937 година. И когато цяла България чества стогодишнината от рождението на Апостола, на 19 февруари, деня на неговата гибел, рано сутринта, при първия звън на черковната камбана, някогашната му годеница и първа любов издъхва. Казват, че издъхналите на една дата после се срещат Там…Дано. А образът на Евгения –главната героиня в романа - е сборен: тя е едновременно всички българки, допринесли с помощта си за пребъдване на святото дело. А колкото до венчавката, която самият Дякон извършва в подземието на софийската казарма – това е авторска фикция. Историческата истина гласи, че в деня преди обесването е било разрешено на граждани да посетят смъртника, но няма сведения някой да е пожелал да се възползва от това разрешение.

- В романа си нито веднъж не споменавате името на поп Кръстьо. Защо? Предател ли е той или невинно обвинен?
- Мисля, че все още е трудно да се назове с окончателна категоричност името на предателя на Левски, още повече, че все по-често се чуват гласове, допускащи че залавянето на Апостола е резултат от гибелно стечение на редица житейско-битови обстоятелства. Дори самото предположение за такава възможност вече ни забранява да стоварваме вината върху един отделен човек, па бил той и набеденият поп Кръстьо.

- Можело ли е Левски да бъде спасен?
- Ако имате предвид онези 4-5 дни, през които той е конвоиран по пътя от Ловеч до Търново, а от там до София, изглежда е можело да се направи нещо, но при тогавашните комуникативни възможности, осъществяване на връзка между революционните комитети от села и градове и организирането на добре въоръжена и подготвена група, която евентуално би могла да нападне конвоя и да освободи задържания, се е оказало невъзможно. Направен е бил бегъл опит в Търново, но той останал без резултат. А що се отнася до спасяването на вече осъдения Левски, там наистина са съществували няколко – според историка изследовател Янко Гочев осем - добре организирани опита. Тъй като се е очаквало изпълнението на смъртната присъда да бъде осъществено в Истанбул и, съгласно тогавашната практика - Левски да бъде обесен на Цариградския мост, неговите съратници са предвидили две възможности за придвижването на конвоя с осъдения – или от София до Лом с каруца, от там до Русе с кораб, после до Варна с влак и пак с кораб до Истанбул, или по южния маршрут София - Пловдив с каруца, от там с влак до столицата. Съставени са били групи, както за това свидетелства и поп Минчо Кънчев в книгата си „Видрица”, готови да нападнат влака, имало и хора, подготвени да нанесат техническа повреда, препятстваща по-нататъшното придвижване на трена…Но заповедта на великия везир е предрешила всичките тези усилия: Левски е обесен в София. Това, че не е могъл да бъде спасен приживе, може някак си да бъде оправдано, но фактът, че след обесването му никой българин от нашата църковна община в София не е поискал да вземе тялото – за което е имало разрешение на властите - и да го погребе по християнски, е клеймо върху челото ни, което времето няма да изтрие. Защото най-великият българин е бил положен в позорните гробища в края на града, там където в безименни гробове са били заравяни престъпници, самоубийци, майки, убили децата си, заразно болни и чужденци. Там, край град София…

- Вие доста убедително доказвате, че Левски не е бил убиец, истинският убиец според вас е Димитър Общи. Въобще вие в твърде негативна светлина описвате Общи, като човек прахосник, мошеник, гуляйджия. Това ваше лично отношение ли е, или така сочат документите?
- Дори да е лично отношение, то не е произволно. Васил Левски и Димитър Общи са двете лица на нашата национална революция: кристалният мислител и брилянтен тактик на освободителното дело срещу неграмотния гуляйджия и убиец! Достатъчно е да погледнем писмата, адресирани до Левски от тайните революционни комитети в селата от Тетевенско, където Димитър Общи е пребивавал, уж да подготвя въстание, и ще стане ясно че съратникът, когото Левски не е искал, но който му е бил натрапен насила от Каравелов, е имал делото на революцията единствено като източник на пари, които безотчетно да пилее за свое удоволствие. Той ходи от село на село, заедно със своя секретар – такъв му е бил назначен, защото поради неграмотността си Общи не е можел да контактува писмено с Левски и БРЦК в Букурещ – „яде и пие, той и секретарят му, и после иска комитетът да плати разноските…“ Това е най-често повтарящото се оплакване срещу помощника на Апостола, и най-невинното. Защото спомените на негови другари от хайдушките му години свидетелстват за убийства и предателства, някои от тях известни на патрона му Каравелов… Левски се оплаква от помощника си, пише до Букурещ, че Общи събира пари от „своите” села уж за оръжие, но отказва да ги отчете на Левски, но БРЦК остава безмълвен…Докато се стига до гибелната за вътрешната организация самоволна акция на Общи – пак за пари! – обирът на турската поща в прохода Арабаконак, после процесът срещу обирджиите, които до един издават ролята на Апостола за изграждане на тайната революционна организация и последвалата заповед на правителството за усилено дирене на баш комитата… И става така, че неграмотният гуляйджия и пишман революционер Димитър Общи проваля святото българско дело на Дякона Левски! 

- Какво ново, непознато за вас и, повечето българи, научихте, докато събирахте материалите са за книгата си. Има ли неизследвани документи свързани с Апостола. Кои са въпросите, пак свързани с него, на които нямате и още търсите отговор. Има ли легенди, свързани с Левски, които смятате, че е важно, да бъдат опровергани? Влизате ли в спор с историците?
- Никой писател не влиза в спор с историците, защото става дума за два различни подхода към едно и също явление. Както е казал Толстой: „ За историка има герои, за художника трябва да има хора”. Новото, което открих, не е било законспирирано или скрито в здрачните тайни на фактологията. Напротив: за него говори неподкупният историк Николай Генчев: писмо, написано собственоръчно от Левски и изпратено до Каравелов, в което Дяконът твърди, че е жив и здрав, не е заловен и продължава своята работа. Дотук – нищо особено. “ Но като прибавим факта,че същото това писмо е написано и изпратено на 6 януари 1873 година, деня,в който следствието в София провежда третия разпит на Левски, а той обитава денонощно подземието на софийската казарма ранен, отпаднал, отказващ храна, бълнуващ от високата температура и възпалената рана… Нищо в писмото обаче - ни красивият почерк на Левски, ни характерният му подпис - не е усъмнило Каравелов. Той го е приел за поредното известие от Апостола и само се учудил: от България му пишат, че Дяконът е заловен, а самият Дякон най-спокойно твърди обратното…  Откъде се е взело това писмо и с каква цел е било написано и изпратено? И възниква не съмнение, а увереност, че е съществувал майстор фалшификатор, който е можел да имитира – разпространена практика в онези години – почерка на Левски. Това твърдение налага извода, че и онова по-предишно писмо, в което Левски уж прави самопризнание ,че е убил момчето, и на което самопризнание поколения историци градят своята теза, че Левски е убиец, е също фалшификат. Още повече, че то не е намерено в чувала с всички останали документи и писма на Левски до Каравелов, уличаващи Апостола в революционна дейност и предоставени на участниците в разследващия процес, а е предложено на националния исторически архив доста години след Освобождението от наследниците на Кирияк Цанков... Защо точно от него, е друга тема, не по-малко важна.

- Знаете ли къде е гробът на Левски и важно ли е той да бъде намерен?
- Гробът на Левски е вдълбан в българската национална памет. И докато има на света българи, този гроб ще бъде знаен и почитан! И чрез паролата „Левски” нашите бъдещи потомци, пръснати из гънките на света, ще се разпознават един друг.

- Кои са най-често задаваните въпроси на срещите ви с читателите и как им отговаряте? Огорчена ли сте, че книгата ви досега, остава незабелязана от „безпристрастната“ критика и не е получила нито една награда. Може би ви радва оценката на читателите. Каква е тя?
- Журитата мълчат, читателите пишат в социалните мрежи. От излизането на книгата през м. юни до днес, на читателски интерес се радват четири тиража, а с издателя и редактор Румен Леонидов - „Факел” - до днес сме участвали в 21 срещи с читатели. През февруари и март ни предстоят още осем, а през април - предвеликденски срещи за Апостола като за българския Исус.. Най-често задаваните въпроси са същите, които и вие ми зададохте: гробът на Левски, неговото тефтерче, разривът между него и Общи, годеницата му , а също и любимите песни на Апостола. Народът ги знае и ги пее. 

- Предстои второто издание на романа ви: „Войната свърши в четвъртък“. Ще се различава ли то по нещо от първото. 
- Изданието не е ни допълнено, ни преработено. Предполагам, че може да възникнат различия в оценката на изложените събития и в отношението на читателите към войната, а и към личностите на двамата велики мъже и пълководци: младия генерал Скобелев и Гаази Осман паша.

Интервю на Исак Гозес






Източник: blitz.bg

В категории: Интервюта

Сподели:





Коментари

0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 


АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
50 г. от съпротивата на Пражката пролет от трима български студенти

Огнян Минчев: Българският национален интерес изисква да водим балансирана политика спрямо Унгария

Екоминистърът: Отговорността за чистия въздух е основно на общините

Руснаците подготвяли таен план да помогнат на Асандж да напусне Острова

Плащаме за здраве повече, получаваме по-малко

МВР синдикатите не дават 100 дни толеранс на Маринов


НОВИНИТЕ
Гърция прехвърля мигранти от претъпкани лагери Гърция прехвърля мигранти от претъпкани лагери

От „Инерком“ отново настояват пред КЗК за покупка на ЧЕЗ От „Инерком“ отново настояват пред КЗК за покупка на ЧЕЗ

Британците бесни от пренебрежителното отношение на Меркел към Тереза Мей Британците бесни от пренебрежителното отношение на Меркел към Тереза Мей

136 души са загинали при инцидента с потъналия ферибот в Танзания 136 души са загинали при инцидента с потъналия ферибот в Танзания

Туристическият портал на България ще има версия и на китайски език Туристическият портал на България ще има версия и на китайски език




ЕВРОПА
Британците бесни от пренебрежителното отношение на Меркел към Тереза Мей Британците бесни от пренебрежителното отношение на Меркел към Тереза Мей

Черна гора връща доброволната военна служба Черна гора връща доброволната военна служба

ЕК: Фронтекс да охранява граници и без съгласието на съответната страна ЕК: Фронтекс да охранява граници и без съгласието на съответната страна

Защо въпросът за ирландската граница е толкова важен за Brexit Защо въпросът за ирландската граница е толкова важен за Brexit

Мей: Втори референдум за Брекзит няма да има Мей: Втори референдум за Брекзит няма да има