Конфликтни теми | Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Проблясъци | Вяра

Социологът Първан Симеонов: Обществото гласува доверие на идеята за доброволна военна служба, но темата не бива да изпада в руслото на масовото всезнаене и осмиване


Сподели:
09 Февруари 2018, Петък

​Въвеждане на доброволна военна служба. Това е идеята, които продължава да циркулира в общественото пространство, въпросителните около нея обаче са много.

На фона на това, според изследване на „Галъп интернешанъл“ от края на миналата година, доверието в българската армия значително се е повишило. Как гледа обществото на подобна идея, какви са настроенията на българите към състоянието на родната армия и необходимостта от кадровото й обезпечаване? Темата ще коментира с политолога Първан Симеонов в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“. 



Водещ: Г-н Симеонов, бих искала да започнем с любопитно изследване на Галъп от края на миналата година, според което значително се повишава доверието в българската армия. Какви са конкретните данни, произлезли от изследването и на какво се дължи положителната тенденция?

Първан Симеонов: Това е нашата редовна изследователска програма, известна като „Икономическия и политически индекс“ на „Галъп интернешанъл“, съществува от началото на 90-те години. Това е независим начин за проверка на общественото мнение по редица индикатори. Месец, след месец или на няколко месеца показват дългосрочните тенденции. Ако се погледнат именно те ще се види, че през 2014 година има повишаване на доверието в армията. То обикновено се е движело на нива от около 40% и сходни нива на недоверие. През месеците на 2016 година обаче то достига нива на доверие от около 60%, а недоверието спада на 30%. Това се дължи най-вече на стъпването в длъжност на президента Румен Радев, който е свързан с армията биографично, разбира се това са хипотезите. Втора хипотеза- това се дължи на общата мобилизация на различните електорати в управляващия формат, които има по-голяма периферия. Тази мобилизация се дължи да скандалите в българското общество, ясния двуполюсен модел, който държи и двете страни стегнати. И управляващи, и опозиция са по-стегнати, просто управляващите има по-сериозна периферия. Както знаете, това довежда до малко по-стабилни данни за доверието в ред институции, дори полицията и парламента. Тепърва трябва да се разбере дали и доколко армията ще запази тези нива на доверие или това ще се окаже конюнктурен ефект. Разбира се, ще проследим и следващите данни. Ние усещаме колебанието им, но ще видим каква посока ще вземат процесите. Дали нивата ще останат близки до 50% или ще има нормализация на около 40%. Но каквото каквото и да се случи, едно е сигурно-армията остава една от институциите с най-високо доверие в публичната среда. Това се дължи на нейната деполитизация, на факта че се свърза с патриотични ценности, нещо, което по принцип се харесва, а напоследък е и своеобразна мода в целия Западен свят с тази консервативна вълна, която наблюдаваме. Все пак трябва да отбележим, че доверието в армията е свързано с доверието в съответното политическо ръководство. Министър Красимир Каракачанов е един от министрите с най-високо доверие в този кабинет- сред около ¼ от българите, което е около 25% се запазва, а доверието в него се и показва през последните години във връзка с новата роля, която има и заради участието му в президентските избори, където събра около 570 хиляди гласа.

Водещ: Обикновено, българинът в свикнал да вижда конкретни резултати, такива обаче в случая не може да се каже, че има. Споменахте, че влияние имат фигури като Румен Радев и Красимир Каракачанов. Оказва ли някакво влияние несигурната международна обстановка и заплахите, произтичащи от различни места, за необходимостта от някаква сигурност- в лицето на армията ни в случая?

Първан Симеонов: Боя се, че оценките на българското общество в този смисъл, биха били свързани по-скоро с надежда и с очаквани, отколкото с някакви трайно положително оценки. Ако погледнете всичките индикатори за страхове, всички индикатори за отношение към случаите на тероризъм, тези за потенциална външна заплаха и намеса, всичко това, което сме измервали през последните няколко толкова бурни в международен план години и всичко това е отбелязано в книгата на „Галъп“, която пиша за пета поредна година и вече е в книжарниците, ще видите, че обществото ни споделя сериозно безпокойство. В такава ситуация то се хваща за сигурното- идентичността, нацията, семейството, армията. Това в Европа обикновено наричат консервативна или популистка вълна, в България е може би търсене на авторитети. Сред всеобщото рухване на авторитети в цялата публична среда, армията запазва непокътнат авторитет. Бързам да отбележа обаче, в годините назад във времето, ако погледнете дългосрочните трендове, ще видите, че има разколебаване на доверието в армията. Едната хипотеза е, че се дължи на новите съюзнически ангажименти, които се разглеждат противоречиво в българското общество. Знаете, в ЕС се разглеждат с подчертано доверие, но доста по нюансирана е картината, когато става дума за НАТО. Знаете, че в българското общество понякога има ясно подчертани източни сантименти. Освен това намалява броят на военнослужещите, респективно тежестта на армията в обществото и съвсем конкретно в извадките. Не на последно място несгодите, които армията изпитва назад в годините, правят така че нейният авторитет и популярност спадат. Този спад е постепенен, но траен, усещаше се отдавна. Сега през последните няколко години нивата на доверие в армията са се установили някъде около 40 на 100, а в последните месеци достигнаха и равнища от около 50 на 100. Предстои да разберем дали това ще се окаже трайно или конюнктурно.

Водещ: Насочвам вниманието ви и към идеята на министъра на отбраната за въвеждането на доброволна военна служба. Как се гледа на нея и кое в случая би натежала сред формирането на общественото мнение- военна служба или по-скоро нейният доброволен аспект?

Първан Симеонов: Още преди години имахме възможност да коментираме най-различни идеи в това отношение. Някои от които нарочно звучаха крайно, за да видим нивата на екстремни желание в българското общество. Например повече от 80% одобряват идея за създаването на еквивалент на някогашните строителни войски. Повече от 70% одобряваха идеята за казарма за младежите, разбира се най-колебливи бяха самите младежи. 80% одобряваха идеята и за някаква форма на трудова повинности, за онези, които няма как иначе да бъдат полезни. Широко е одобрението за идеи, които са свързани с повече военна подготовка за младите, повече сигурност, ред дисциплина и повече патриотизъм. Всякакви такива идеи са почти автоматично приемани от българското общество. Може би във връзка с това са и данните, които наскоро успяхме да получих. Близо 60% от българите споделят, че идеята за доброволна военна служба би сработила. На тази идея се гледа с надежда. Това е напълно закономерно на фона на следните няколко факта. Първо, в годините назад, като че ли военното образование, онова обучение, което дава възможност да знаем какво да правим в извънредна ситуация, такава на бедствия и аварии, до ри във военна ситуация- това обучение е занемарено и обществото би приело всяко усилие з възстановяването на неговата ефективност. Второ- при новите глобални заплахи, при все по-непредвидимия свят, при проблемите, които има Западния свят, при все по-ясната терористична заплаха, която се превръща в ежедневие, ясно е, че хората търсят форма на сигурност. Те го разглеждат и като лична, и като национална сигурност, и като елементарно ниво на знание за това какво да правим. Те го разглеждат като свое право. Правото на безопасност. Не на последно място хората със сигурност биха одобрили правото да бъдем полезни на страната си, защото доброволната военна служба съдържа точно това. Правото да бъдеш полезен на себе си и на страната си, ако разбира се избереш това поприще.

Водещ: Споменахте колебание, основно сред младите. Да разбираме ли, че има противопоставяне на мненията на по-младите и на по-възрастните граждани, които и реално имат досег с армия и военно обучение?

Първан Симеонов: Не бих казал противопоставяне, по-скоро нюанс, но иначе общият тон е одобрение, Естествено има нюанс, по-боязливи са младите хора, които вероятно ще подлежат на подобни мерки, малко по-страсти са възрастните хора, които гледат и с известна носталгия. Това не е изненадващо. По-важното тук е да се разбере, че обществото одобрява такива идеи, поради проста причина, че то не е доволно от ситуацията, до която беше доведена армията и въоръжените сили през последните десетилетия.

Водещ: Министърът обясни, че след като се види колко доброволци би събрала една такава идея, тогава ще се говори за финансови разчети и отпускането на средства. Колко склонно обаче би било обществото да се разходват пари за този сектор, на фона на всички останали проблеми, ангажирали обществото?

Първан Симеонов: Проверявали сме и това. Такъв тип данни даже фигурират в нашия годишник, книгата която пиша и, в която се оглежда общественото мнение за 2017-та година. Там ясно ще видите, че обществото е склонно да дава пари за модернизация на въоръжените сили. Разбира добре необходимостта от този разход и трудно противопоставя разходването на пари за един сектор и за друг. Модно е често да се казва „защо вместо това не дадем пари за друго нещо“. Подобни провокативни въпроси сме задавали много и ако може да се направи един обобщен извод той е, че обществото ни намира финансирането за недостатъчно къде ли не. Едно от тези места е армията. Смятам, че обществото би погледнало на това с „добро око“. Не просто го смятам на база политологичен анализ, а и на база данни, но във всеки случай ще се искат и конкретни резултати. Това е и всъщност по-голямото предизвикателство.

Водещ: Ще се намери ли обаче реализация на конкретни данни, ще има ли реален израз на въвеждането на доброволната военна служба или просто ще бъде една добра идея?

Първан Симеонов: Предстои да разберем. Първо трябва да се види какъв е интересът, после трябва да стане ясно какви са обществените преференции, които тези хора ще ползват, защото доброволната служба трябва да бъде възнаградена от същото това общество. Трябва да бъдат намерени ефективни механизми. После трябва да се заредим с търпение, защото всяка една нова подобна идея обикновено изисква срок на приобщаване, обучаване, дори на няколко начални грешни стъпки. Винаги е така. Ние като общество трябва да сме търпели, че бързи решения няма. Много често сме правили грешката да търсим бързи решения в какви ли не сектори и бързите решения и бързо да недоволстваме. Такива обаче няма особено в ситуация, която е доведена до много тежки параметри, каквато е ситуацията с въоръжените сили. В този смисъл доброволната военна служба може да бъде важен лакмус за обществената чувствителност по този въпрос. Да се види дали и доколко обществото ни е склонно да предприеме някаква активизация. Защото патосът през последните десетилетия беше намаляване и пак намаляване ролята на въоръжените сили и в ежедневието, и къде ли не. Сега трябва да се види дали обществото е склонно да приеме поне малко увеличаване на периметъра. Мисля, че е склонно. Въпросът тук е дали ще има конкретния интерес към тази идея. Дали и доколко тя ще се сподели от младежи, които ще посегнат към нея. Тук е и основната работа, която предстои пред институциите. Пак казвам, обществото дава кредит на доверие. Най-важното за една такава идея е тя да не изпадне в руслото на традиционното обществено всезнаене и осмиване. Много често ние сме склонни да неглижираме подобни идеи- защото ни звучат екзотично, защото нямаме особено доверие в самите себе си, защото се подценяваме като обществото, и защото е намалява мотивиращата сила на колективните идентичности. Тук ние по-скоро се държим като западните, консуматорски общества, а не толкова като съседните си. Ако попитаме хората „бихте ли се били за родината“ и други въпроси, свързани с колективните идентичности като нация, релия, те са по-силни при нашите съседи, отколкото при нас. Имаме склонността да сме смеем предварително на доста сериозни неща. Повярвайте ми, военното образование, обучение и възможността за придобиване на знания какво да се прави във военновременна ситуация, това е доста сериозна тема.

Виктория МЕСРОБОВИЧ


Източник: focus-news.bg

В категории: Интервюта

Сподели:





Коментари

0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 


АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
Кеворк Кеворкян: Запушете си устите! Отворете си ушите! Чухте ли, какво каза Орбан?

Делян Добрев успокои: Спокойно можем да заменим Сидеров с Марешки!

Сова Харис: Около 3/4 от българите са против ратификацията на Истанбулската конвенция

Собственикът на “Енерго про” за продажбата на ЧЕЗ в България: Повече от 20 години съм работил в Източна Европа, никога не съм срещал нещо такова

Екокоалиция: Държавата разменя с "Юлен" "кон за кокошка"

Два разказа за "необходимото и неизбежно правосъдие"




ЕВРОПА
Юнкер призна за конфликт между ЕК и Полша Юнкер призна за конфликт между ЕК и Полша

Орбан: ЕС да ни възстанови над 1 милиард евро, похарчени за охрана на границите Орбан: ЕС да ни възстанови над 1 милиард евро, похарчени за охрана на границите

Емил Радев се обяви против признаване на регистрираните партньорства Емил Радев се обяви против признаване на регистрираните партньорства

Брюксел въвежда безплатен транспорт заради мръсния въздух Брюксел въвежда безплатен транспорт заради мръсния въздух

Манфред Вебер сочи Румъния за забавянето на България в Шенген Манфред Вебер сочи Румъния за забавянето на България в Шенген