Конфликтни теми | Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Проблясъци | Вяра

Владимир Костов: България има горчив опит за последиците от разрушаването на семейството


Сподели:
12 Януари 2018, Петък

Тази голяма загриженост и внимание към положението в България, не беше ли удобен ход, за да не се говори за начина и за проблемите, с които ЕС влиза в поредния период на ново председателство?

Така е. Докато бъде официално открит периода на председателство на ЕС от България, и ето - в неделя, 14 януари - изтича 1/13-а от броените дни. Всеки знае от опит, че и останалите "ще се изнижат" по същия начин. Ще се успее ли в кабинетите и в заседателните зали, и - най-вече - извън тях, в обществото, да се види и досегне най-важното?


Преди да започнат да се отброяват дните на българското председателство, някои европейски медии отделиха внимание на оценките, че между страните в ЕС България била най-бедната и най-корумпираната. Едва ли не с очудване, че "такава страна", поема председателството на ЕС. Ръководителите на ЕС, и преди, не само на тържествените церемонии в София, се дистанцираха от тези не съвсем ясни по целите си внушения.


Но останаха някои недоизказани неща. Сравнителните оценки в една или друга област са ли основание за някакво категоризиране и съответно за дискриминиращо отношение към една страна членка на съюза?

Било то и само като усилие за формиране на определено обществено мнение и настроение? Съществуват ли някакви, макар и негласни критерии, коя страна може да председателства, например?


Има, разбира се, и друг възможен прочит на проявения подчертан интерес към "бедността и корумпираността" на България. Тази голяма загриженост и внимание към положението в България, не беше ли удобен ход, за да не се говори за начина и за проблемите, с които ЕС влиза в поредния период на ново председателство?


Напредъкът на популистките партии в редица страни членки на ЕС, кризата в отношенията с Великобритания, разногласията по политиката спрямо мигрантите, кризата в националния идентитет, която не се ограничава до това, което става в Каталония, почти безизходицата в отношенията с Русия, проблемите в тези със САЩ при президентството на Тръмп и т.н. и т.н.

При състоянието на съвременния свят, никак не е чудно, че ЕС е пред сложни проблеми. Въпросът е как да се намира път с някакъв шанс за успех и да се избегват решения, които скоро биха се оказали погрешни.


Не подценявам ни най-малко усилията, които се правят от българска страна, в дневния ред на председателството да намерят място и евентуално решение въпроси, отнасящи се до западните Балкани и въобще Югоизточна Европа, включително отношенията с Турция. Струва ми се, че в това отношение българските пожелания срещат разбиране в Брюксел и това е положително.


​Струва ми се обаче, че ще бъде добре, ако в една или друга форма, се намерят начини и изразят български становища и по някои от основните направления на политиката на ЕС. Защото може България да е в едно или друго отношение "най-такава" и "най-онакава" в ЕС, но това не означава, че нейният исторически път е излишен като поука и пример за съюза. /Както и този на всяка от страните членки/.


Очевидни са рисковете, които носи за ЕС прекомерната бюрократизация. С всяка година те се увеличават. България, заедно с другите източно европейски страни, има преживян горчив опит от бюрократизацията в рамките на така наричания "съветски блок". Фатална заблуда е мнението, че бюрократизацията при съветския режим е била нещо лошо и пагубно, но в ЕС, облечена по европейски, тя се превръща в нещо благородно и ефикасно. И в единия и в другия случай, тя руши обществото и го отдалечава от същността на демокрацията.

В последните две-три десетилетия, ЕС /и не само той/ живее под все по-силен натиск за промяна, по същество - разрушаване, на традиционното семейство и на ролята му като опора на обществото и на личността.



Споровете около Истанбулската конвенция са само един момент от много по-всеобхватен процес в тази област. България е, една от европейските страни, а дали не и единствената, която има в историческия си път пример за последиците от разрушаването, в значими размери и за дълго време, на семейството в неговата обществена роля. Имам предвид развилото се в продължение на няколко века богомилско движение или богомилска ерес. Колкото и романтични да изглеждат в някои отношения богомилите, разрушавайки традиционното семейство, богомилството отслабва непоправимо българската средновековна държава и обективно улеснява, наред с другото, и падането й под ударите на Османската империя. Не е ли споменът за този горчив исторически опит на България нещо, което може да бъде полезно за ЕС днес? Кой друг би могъл да го напомни на европейската общественост, ако не България?


В периода на българското председателство на ЕС, на България ще се случи да отбележи 140 години от 3 март 1878 година.

140 години през които България е непрестанно обект на борби за влияние между великите сили. Малко са моментите, в които едни или други български политици успяват да наложат разбиране и съобразяване с българския национален интерес. Някои от страните, с които сме днес заедно в ЕС, са играли през тези десетилетия активна роля на Балканите, с оглед, като правило, своите собствени интереси.

Ще бъде плюс за българското председателство, ако не се задоволи с протоколно отбелязване на годишнината, а намери начин да изрази мнението на страна и общество, били обект на съперничествата между големите и благодарение и на това, способни да формулират гледища и предложения за нова политика в нашия район и на нашия континент. Защото нека не се заблуждаваме, Балканите и с това и България, са и днес не по-малко обект на съперничества и противостояния.


Особено когато дните са броени, както е с нашето председателство на ЕС, няма по-важно от това да знаем какво искаме да направим и да кажем и да не пропускаме нито ден без дума и стъпка в избраното направление. Дано поелите отговорността да говорят и действат от името на България го направят!


Източник: epicenter.bg

В категории: Анализи и коментари, Европа

Сподели:





Коментари

0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 


АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
Саудитска Арабия обмисля да признае, че е убила журналиста Кашоги?

Волен Сидеров спря сам партийната си телевизия „Алфа“

Цацаров: Беше задействан "сценарий", според който в България се убиват журналисти

Сотир Цацаров: Политически рейтинг не се прави върху трупове

Атлантическият съвет: „Радиомълчанието“ е техника на руската военна доктрина

Залогът в последната фаза на преговорите за Брекзит: четири ключови въпроса


НОВИНИТЕ
Тръмп иска ТВ рекламите на лекарства да показват цените им Тръмп иска ТВ рекламите на лекарства да показват цените им

Порошенко: Разривът на Русия с Константинопол означава, че Украйна е на прав път Порошенко: Разривът на Русия с Константинопол означава, че Украйна е на прав път

НАП пусна още 8 електронни услуги НАП пусна още 8 електронни услуги

Два съвета в Брюксел ще обсъдят Брекзит, Полша, Унгария и многогодишната финансова рамка Два съвета в Брюксел ще обсъдят Брекзит, Полша, Унгария и многогодишната финансова рамка

САЩ включиха „Хизбула“ в черния списък на престъпните организации САЩ включиха „Хизбула“ в черния списък на престъпните организации




ЕВРОПА
Два съвета в Брюксел ще обсъдят Брекзит, Полша, Унгария и многогодишната финансова рамка Два съвета в Брюксел ще обсъдят Брекзит, Полша, Унгария и многогодишната финансова рамка

Залогът в последната фаза на преговорите за Брекзит: четири ключови въпроса Залогът в последната фаза на преговорите за Брекзит: четири ключови въпроса

Петър Клисаров: Бъдещето на ЕС Петър Клисаров: Бъдещето на ЕС

ЕС вече може да налага санкции за разработването и използването на химическо оръжие навсякъде по света ЕС вече може да налага санкции за разработването и използването на химическо оръжие навсякъде по света

Никой от съюзниците ни не се отнася към САЩ толкова враждебно, колкото ЕС, заяви Тръмп Никой от съюзниците ни не се отнася към САЩ толкова враждебно, колкото ЕС, заяви Тръмп