Конфликтни теми | Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Проблясъци | Вяра

Проф. Владимир Чуков: Протестите в Иран трябва да се гледат с особено внимание заради ключовото значение на страната не само за региона


Сподели:
03 Януари 2018, Сряда

Ще станем ли свидетели на публично недоволство, подобно на това от 2009 г., подценява ли светът опасността, извираща от Иран и прозират ли опити за чужда намеса в протестите?
Интервю с арабиста проф. Владимир Чуков 


На фона на бурната и размирна година, която изпратихме, в последните дни на 2017 г. нова гореща точка на кипене беше създадена, като светът сега е в очакване дали и докъде има потенциал да се разрасне тя. На 28 декември в Иран стартираха серия от антиправителствени протести, повод за което стана влошената икономическа ситуация в страната. За съжаление, общественото недоволство взе и своите жертви. В нощта на 31 декември 10 души са били убити при демонстрации в различни градове. Властите, разбира се, изключват възможността полицията да е отговорна за смъртните случаи. Към момента жертвите са най-малко 12. Ще станем ли свидетели на публично недоволство, подобно на това от 2009 г., подценява ли светът опасността, извираща от Иран и прозират ли опити за чужда намеса в протестите? Тези и още въпроси коментираме с арабиста проф. Владимир Чуков


Водещ: Проф. Владимир Чуков, протестната форма за Европа е добре познато оръжие, но не и толкова лесно приложимо в ислямски републики като Иран. Това, което наблюдавахме сега, е бързо трансформиране от икономическо в политическо недоволство. Можем ли да прогнозираме докъде има потенциал общественото недоволство да ескалира и съответно да станем свидетели на реални промени в страната?

Твърде е рано да се прогнозира категорични. Това е петият ден на протестите, като те продължават. Виждаме, с течение на времето потенциалът на общественото недоволство се увеличава, като буквално в изминалата нощ в Техеран е било изключително горещо. Някои твърдят, че това е може би най-голямата демонстрация от 2009 г. в Техеран, когато имаше опит директно за свалянето на режима на Ахмадинежад. Така че докъде ще стигната нещата, не е много ясно. Това, което се вижда е, че това е едно икономическо недоволство, което е обхванало цялата страна. Протести се провеждат в 71 града , независимо дали става въпрос за персийски области, дали за тюркски, дали са азерски, няма значение. Става въпрос очевидно за недоволство от правителството. Както много коректно вие споменахте, че имаме смесени мотиви, а в началото бяха чисто икономически. Нека да кажем следното – защо всъщност избухнаха тези бунтове. Буквално десетина – петнадесет дни преди започването им правителството увеличи цената на яйцата с 40%. Дори някои от наблюдателите наричат тези бунтове „бунтове на яйцата“. А пилешкото месо е основното препитание за Иран. В момента, в който се вдигнат цените, всичко това възпламенява недоволството. Но нещо повече, за да може да свали цените, правителството направи много евтин внос, което пък възпламени и недоволството на фермерите. И ние в момента виждаме една много интересна смесица на улиците. Виждаме както хора, които са безработни – това е основната част от хората, които за недоволни, предимно младежи – съвсем нормално е това да бъде основната част. Но виждаме фермери, виждаме и работници. За разлика от 2009 г., когато имахме чисто политически мотиви, не толкова икономически, колкото политически, и там движещата сила бяха интелектуалците, бяха студентите, тоест, друга социална прослойка. Сега е много по-дълбочина, това са хората от нискостатусното население на Иран, което предвещава и много по-сериозен потенциал. Наистина много са аспектите, много са интересни процеси, които протичат. И много интересна е реакцията вътре на самите управляващи, но също така и в самия регион, както и на отделните международни фактори, които определено исторически имат влияние в тази държава.

Можем ли да търсим намеса на външни сили в протестите или те са плод от единствено на крайно несправедливо разпределение на ресурси и средства, от което, разбира се, страда само населението?

Иран е ключова държава в региона, дори и в света. А част от външната политика на Иран е обект на недоволството на тези хора. Очакваше се Иран да има чувствително по-висок жизнен стандарт. Оказа се, че просто не е така. Иран при 80 милионно население има 3 200 000 безработни, 10 % инфлация и огромен икономически ангажимент извън своята територия, подпомагащи отделни терористични формирования като „Хизбула“. Само за миналата година, стана ясно, че Иран е дал 800 милиона на „Хизбула“. Не говорим за хутите, които са не само обучавани, въоръжавани, но и финансирани от Иран. Огромни са икономическите ангажименти на Иран със Сирия. Там, нека да припомня, до средата на миналата година бяха убити шестима ирански генерала. Тоест, това са пари, които очевидно много силно се забелязват от населението. За сметка на стандарта на населението ние виждаме недоволството. Именно така могат да бъдат дешифрирани някои от лозунгите – „Смърт на диктатора!“, които са директно насочени към Хасан Рухани. И някои от лозунгите, които са издигнати, са в полза на шаха. Както и желание за предотвратяване на иранската намеса в Сирия, в Ирак. Естествено, трябва да кажем, че реакциите са поляризирани. Трудно е да бъдат доказани тези обвинения, които направи, например, Али Шамхани. Това е секретарят на Съвета за национална сигурност на Иран, който директно обвини Съединените американски щати и Израел и Саудитска Арабия. Много силно поставя акцента върху Саудитска Арабия, че седят зад тези бунтове. Организацията на тези бунтове се случва чрез интернет и младото население на Иран. Това обаче не означава, че директно по интернет се дават указания. Иранските власти обвиняват един определен сайт – Аmat.news, че направлява бунтовниците, дава им указания. Видяхме какви са настроенията, какви са оценките на отделните външни играчи. Американският президент Доналд Тръмп в унисон с всичко онова, което е заявил досега, счита, че дошло е времето за промяна на режима в Иран. Министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху вчера имаше едно обширно пространно изказване, в което казва, че рано или късно този режим ще си отиде. От Саудитска Арабия естествено съвсем логично е да няма нищо като коментар. Но това, което ми направи впечатление, е пестеливите официални коментари на руските власти. Поне имаме засега една официална позиция, която казва, че това, което става в Иран, е вътрешна, иранска работа. И те се надяват всичко това да не прерасне в насилие. В същото време обаче, виждаме обилните коментари на различни руски ориенталисти и арабисти, които очевидно напълно в унисон с тази продукция, която се даваше до този момент, и винаги се е давала от Института от местоповедение, се опитват да обяснят събитията с политика. Поставя се акцент върху някакво тайно споразумение между Щатите и Израел за свалянето на иранския режим. От всички тези неща се вижда много силното безпокойство на Москва от евентуално падане на режима. Като основните акценти са, че това, което става в Иран – това не е революция, а това е външен заговор. Съвсем нормално при обяснение на такава драматична ситуация, каквато е в Иран, и то в една държава, която играе ключова роля в коалицията, която е под лидерството на Русия. Също така западната държава, която е, бих казал, ресорната за Иран, това е Германия- излезе с една позиция, в която се казва, че иранските власти трябва да зачитат правата на протестиращите. Вижда се едно безпокойство върху това, което ще стане, като най-вече се изразява на една позиция, която казва, че Германия винаги е седяла близо до Иран. Неслучайно сделката беше във формата „5+1“, тоест, тази единица беше на Германия. Наистина е много динамична ситуацията с Иран. Не е много ясно докъде, по какъв начин, как ще се ситуират нещата. Поне с днешна дата ние виждаме нападение основно върху две цели. Това са, първо, базите на басиджите. Това са иранските и ислямски доброволци, които са помощна армия на Корпуса на ислямските гвардейци. И второ, много силно са съсредоточени ударите срещу религиозните училища, което е символът на режима. Тоест, виждате, че освен икономически, има и чисто политически удари.

Проф. Чуков, вие очертахте настроенията, които се усещат от съюзници и врагове на страната. Има ли обаче някой от „големите на деня“ интерес и възможност реално да се намеси в ситуацията, извличайки позитиви? И всъщност например заявената подкрепа от страна на Съединените щати по-скоро пречи или подпомага процесите, случващи се в Иран?

Това, което може да се извлече е, че водеща не е толкова намесата на САЩ. Имаше едно много старо правило за Близкия Изток. Сравнение между Иран и Саудитска Арабия – в Иран елитът, ръководството на държавата, е антиамерикански, но народът е проамерикански, тъй като си спомнят Дните на шаха. В Саудитска Арабия е точно обратното. В Саудитска Арабия елитът е проамерикански, докато обществото е антиамериканско. Тоест, всичко е с известна роля. Не толкова САЩ, не толкова Западът, колкото акцентът в изказването на Али Шамхани, е много силно фаворизиране на саудитския фактор, тоест използват се антисаудитските настроения в обществото като конкурент. Те самите го казват, че не толкова Америка, колкото Саудитска Арабия е опасната в дадения случай. Естествено, веднага се влиза в обръщението на Мохамед бин Салман, което очевидно със своите действия уплаши не само Саудитска Арабия, уплаши и целия регион. Поне на този етап мисля, че се усеща коя е основната заплаха. Това е опасността или по-скоро страхът от това да не загубят конкуренцията със Саудитска Арабия, който е регионалният фактор, а не толкова опасност от намеса на външните сили.

Както и вие споменахте по-рано, във фокуса на обществения гняв попадна и президентът на страната, който, припомням, само че беше и преизбран на поста си тази година. Можем ли да търсим грешки в неговите действия?

Определено. Това, което се очакваше да се вдигне като жизнен стандарт в страната след сключването на сделката, което наистина беше голяма победа за иранската дипломация, лично за президента Рухани, за неговия външен министър, не се сбъдна. Очакваше се една огромна сума от 120 млрд. долара свежи пари да дойдат в икономиката на Иран. Това бяха замразените авоари в отделни части по света. Уви, не се оказа такава голяма сумата, тъй като САЩ продължават да налагат санкции срещу Иран. Въпреки опозицията на Европа по отношение на новирането на това споразумение с Иран, там също не бихме могли да кажем, че едва ли не, че всичко се е деблокирало между Европа и между Иран. И още нещо- огромната част от тези пари отидоха за военни разходи в отделни части на Близкия Изток. Споменах Ирак, Ливан, Сирия, Йемен. Нека да спомена, че в една от демонстрациите, която е била правена, демонстрантите са издигали протеста на командващи иранските сили в Близкия Изток. Това е човекът, който всъщност иска военна подкрепа, който осигурява тази военна подкрепа с иранските средства, с ирански военнослужещи. Точно той беше човекът, който убеди Москва да направи военната интервенция в Сирия на 30 септември 2015 г. Ако направим една малка сметка, отчетът, който направиха османците за финансовите разходи, ще видим, че Русия е изразходвала на ден около 1 млн. долара- нещо, което е много под реалната стойност за присъствието на руските войски в Сирия. Тоест, една от договорките е било именно Иран да плати основната тежест, да плати чека от руската военна интервенция. Ето това е обяснението защо част от демонстрантите ненавиждат този човек, който не само реализира силово военна външна политика на Иран, но също така и разполага с огромни средства, които идват директно от бюджета на държавата, а се вижда от тези млади безработни хора, че стандартът на живот е изключително нисък.

На фона на всичко това, колко предпазливи и притеснени трябва да сме, следейки случващото се в Иран?

Съвсем нормално е да има притеснение, Иран е голяма държава. Това е държава с 80 милионно население, държава с огромни икономически възможности, държава, която има невероятни енергоресурси в своите недра. И всяка една много рязка смяна на режима няма как да не предизвика някакви сътресения. Иран е част от много силно очерталата се коалиция между два основни лагера. Така че, ние трябва много внимателно да следим процесите и трябва да сме наясно каква е конфигурацията. И във всички случаи България трябва да заеме една позиция на наблюдение.





Автор: Виктория Месробович
Източник: http://focus-radio.net

В категории: Интервюта

Сподели:





Коментари

0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 


АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
Радев е проблем. Сидеров е още по-голям проблем

Ново изследване на храните у нас и в Западна Европа: Двойни стандарти за качество и цена

Съветът на Европа: Българите имат отрицателно отношение към мигранти и бежанци

Украйна бяга от Руската църква, иска автокефалия от Вселенския патриарх

Марин Марковски по делото на Иванчева: Малко им е тъмна елхата на прокурорите!

Неочаквано! Лидерът на „Атака“ обяви: Предстои България да отмени санкциите срещу Русия