Конфликтни теми | Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Проблясъци | Вяра

Проф. Младен Григоров: Най-големият теч в здравеопазването са клиничните пътеки


Сподели:
04 Декември 2017, Понеделник

Интервю на Росица Ангелова с проф. Младен Григоров, завеждащ Клиниката по кардиология във II МБАЛ – София

Водещ: Проф. Григоров, може ли мораториумът върху новите лрекарства и сключването на договори от болниците по нови клинични пътеки за 2018 да се окаже фатален за пациентите или подобно твърдение е твърде преувеличено?

Младен Григоров: Фатално няма да се окаже, защото базовите мощности по отношение на апаратура и базовите лекарства по отношение на терапевтично лечение съществуват. Така че някакъв особен пробив фатален няма да има, но е морално адски неиздържано и въобще не съответства на това, което препоръчва Световната здравна организация, а именно че всяко едно здравеопазване трябва да има два стълба – профилактика и иновации. Хайде, тук да кажем нещо общо с профилактиката кой знае колко няма, макар че има. Но за иновациите, а иновации преведено значи новости, в две посоки – като апаратура и като нови молекули, като нови лекарства. Така че в това отношение е абсолютно неиздържано и просто се излагаме, направо.

Водещ: Твърди се, че през последните години бюджетът за лекарства нараства неимоверно много, а тази мярка с мораториума ще гарантира по-ефикасно изразходване на бюджета?

Младен Григоров: Това са смешни неща. Бюджетът за лекарства нараства по редица причини, които са свързани с какво ли не, като започнем от студентската скамейка с недоброто обучение на студентите и тъпкане на болните с все повече и повече лекарства, защото тук отварям една скоба, един добър лекар не лекува с повече от 10-тина лекарства, най-много. Защото има така нареченият адитивен ефект, т.е. едното да усилва действието на другото, да не си противоречат. Аз навремето имах един професор по фармакология, който казваше, че след третото-четвъртото лекарство, никой не може да каже какви са взаимодействията между тях в човешкия организъм. Така че това е, как да кажа, това е някакво лицемерие в случая. Но другата причина, която е – мощното настъпление на фирмите. Съревнованието между генерични и оригинални фирми, несъобразяването с това, че действително генериката трябва да намира все по-голямо и по-голямо място, защото дори в САЩ, където са най-големите фармацевтични компании, 70% от лекарствата са генерични. А те са значително по-евтини, отколкото оригиналите. Там е работата обаче, което опира и до въпроса за мораториума, че за да стане едно генерично лекарство, да излезе на пазара, както се казва, трябва да минат поне 5 г., за да падне патентът на оригинала. И в рамките на тези 5 г. маса хора се нуждаят понякога и животоспасяващо от оригинала, нали, те не могат да чакат тези 5 г., това е много време.

Водещ: Това е голямото притеснение – дали мораториумът по някакъв начин застрашава живота на различни категории пациенти?

Младен Григоров: Чак животът не вярвам, но най-малкото няма нищо да допринесе за здравето им. Нищо. Ще се спестят някакви 26 милиона, които ще изтекат по останалите течове, които съществуват в здравната система, а те са многобройни. Мога да ви кажа някои от тях. Първото е, което каза самият министър на финансите, в официално интервю каза, че се краде. Но той не каза кой краде най-много. Най-много краде държавата. Ще попитате защо? Защото не плаща в пълен размер това, което трябва да плаща за пенсионерите и децата.

Водещ: Като здравни осигуровки имате предвид?

Младен Григоров: Да, плаща половината. Това не е ли крадене? При това държавата краде от една организация, имам предвид НЗОК, която де юре е обществена организация, а не държавна. Но тя лека-полека на практика си я национализира. Ето ви го първото. Вторият теч, който е съвсем ясен, това са вечните заклинания, че ще има демонополизация на Касата, за да се появи конкуренция, включително и в последната предизборна програма на управляващата сега партия това съществува и нито помен, когато се вземе властта. Защо няма демонополизация е излишно да обяснявам. Монополът е страшно удобен именно за крадене. Това е добре известно и не знам някъде някой монопол да е допринесъл за благополучието на хората, независимо дали е за здраве, за отопление, за осветление и т.н. Третият огромен теч, това е съотношението болнична-доболнична помощ, която е изцяло в полза на болничната. Това го няма никъде в ЕС в такъв размер, какъвто го има у нас. Т.е. една грамадна част от болестите, имам предвид хроничните болести, не острите състояния, разбира се, които могат да се лекуват спокойно доболнично, се лекуват болнично. Аз съм давал многократно един пример извън кардиологията с  гастроскопията, т.е. това директно изследване, което се прави при болни със смущения в храносмилателната система, което ако се направи доболнично, на мен лично ми е правено 4 пъти и веднага съм си отивал на работа, никакъв проблем. Никакъв героизъм. Ако се направи доболнично струвало доколкото знам 60 лв., ако се направи болнично струва 600 лв. Ето ви типичен пример за теч. Такива във всички области десетки мога да ви дам.

Водещ: Може би сега хубавата новина е, че в този бюджет има 27 милиона лева за извънболнична помощ, която в някаква степен вероятно отговаря на това, което вие казвате – част от дейностите…

Младен Григоров: Това е добре, но това е капка в морето. 26 милиона, те толкова милиарди, за които говорим, това е капка в морето. Самите пак управляващи с техни цифри предвиждат тази година 2 милиона и 300 хиляди хоспитализации, нали сте го чели, ако не сте го чели, вижте го. Е, това за какво говори? Като имате предвид, че пак според СЗО, аз рядко си позволявам да давам по такива кардинални въпроси лично мое мнение, според СЗО два са основните стълба на едно здравеопазване има ли реформа в него или няма – смъртността, т.е. да започне да намалява  и броят на хоспитализациите. При нас и едното, и другото расте. За каква реформа говорим, тогава?

Водещ: Още една мярка, несключване на договори за нови медицински дейности. Това как ще се отрази на общинските и държавни болници, които са извън столицата?

Младен Григоров: Ще повлияе на здравето на хората. Финансовото състояние, то е настройка. Базата, в крайна сметка, е здравословното състояние на хората. Колкото по-малко иновации има, нали ви казах още в началото на нашия разговор, и колкото по-малко профилактика има, а тя също е свързана с иновациите, толкова по-зле за хората. И като им забраниш да въвеждат иновациите, какво правим? Една болница, която има примерно възможност, тя или трябва да е болница, или не. След като си разрешил тя да съществува, ти нямаш абсолютно никакво право да спираш иновациите в нейната дейност. Защото ти я обезсмисляш като здравно заведение.

Водещ: От всичко това, което ни се казва, оставаме с убеждението, че всъщност идеята е да се спечели време, да се направят промени в нормативната база, която да даде възможност за един по-качествен контрол върху средствата. Но всъщност това не е ли признание, че държавата не може да контролира разхода на средства, а пък прехвърля проблема от „болната на здравата глава“, както се казва, потърпевши стават самите пациенти?

Младен Григоров: Точно така. Вижте какво, в здравеопазването също процентите са нещо много важно. Но всеки един индивид сам по себе си е Господ за себе си. Нали, това е известно. Знаете вица за Иванчо, като го попитали каква е смъртността от апендицит и му казали примерно един процент, а той казал, да, но ако съм аз, веднага стават 100%. Така че, да, има много мъдрост в този виц, така че всеки един индивид е сам за себе си Господ в пълния смисъл на думата и това също трябва да се отчита, тъй като здравеопазването е особено чувствителна сфера в живота на страната. И още, ако ми разрешите една дума, понеже го пропуснахме. Най-големият теч – това са клиничните пътеки. Там са такива лъжи от нас самите, но принудени от самата система да ги правим, защото всички доктори го правят в България това нещо – раздуване на диагнози, измисляне на диагнози и т.н. Това пък може би е най-големият теч след първият, който споменах, именно това че държавата плаща само половината от задълженията си към пенсионерите и към децата, които са вероятно поне една четвърт от населението на страната. Това е.

Водещ: Както казахме и в началото, очаква се, че тази мярка за новите лекарства, т.е. мораториумът, ще спести около 25 милиона лева, но аз пак се връщам на това, с което и вие започнахте, а именно профилактиката, колкото и на пръв поглед да няма пряка връзка. Няма ли след една година да се окаже, че лечението на същите тези пациенти, което е било замразено в някаква степен,  ще бъде много по-скъпо?

Младен Григоров: Разбира се. Най-скъпият болен, госпожо, е недолекуваният болен. Най-скъпият, извън хуманната страна на въпроса, чисто финансово. Аз ще ви дам пак, ако разрешите един пример. Ние като приемем един болен по клинична пътека, примерно сърдечна недостатъчност, в моята област, масово заболяване, 10% от хората след 65 годишна възраст в целия свят го имат, а у нас може би и повече от 10%, вие знаете какъв огромен контингент са хората над 65 г. Клиничната пътека е 3 дни. Вие без да сте лекар, можете ли да си представите, без да сте лекар, че може да бъде излекувана и дори стабилизирана една истинска сериозна сърдечна недостатъчност за 3 дни? На четвъртия ден или болницата плаща престоя, или пациентът. Няма друг изход. 3 дни плаща Касата. Това не е ли малоумие, извинявайте за острия израз? И какво става? Ние като го изпишем на третия или на четвъртия ден, защото толкова е срокът, на 30-ия ден постъпва отново. И така отново, и отново, и отново. И това е с още десетки заболявания така. Да не говорим, че пак според СЗО, всеки един индивид след 65 г. има между 3 и 6 болести. Вие по клиничната пътека го приемате по една, а останалите? Нали има едно правило от Хипократ – „няма болест, има болни хора“. Те са си в него. А една част от тези болести са свързани с основното заболяване, за което ти го приемаш. Как да няма течове? Ето ви един грамаден теч.

Водещ: Толкова ли, професоре, е сложно да бъде въведен механизъм, който да урегулира всички тези несъвършенства на здравната ни система или по-скоро просто няма желание това да се случи?

Младен Григоров: Естествено, че няма желание. Няма желание, заради това, с което започнахме и което самият Горанов го каза. Това е ясно. Просто има интерес от крадене. Това е повече от ясно. Всичките тези неща, които ги изброихме, пряко или косвено са свързани именно с това – и клиничните пътеки, всичките неща, да не ги изброявам и да ви губя времето отново, втори път.

Водещ: Тъй като многократно вече се каза, че бюджетът на Здравната каса за следващата година предвижда над 400 милиона лева повече, от които 360 милиона за болниците, с които ще бъдат увеличени цените на някои недофинансирани клинични пътеки. Това добра новина ли е?

Младен Григоров: Какво му е доброто, след като вие самата казвате от 400-те милиона  за доболничната помощ отиват 60, а останалите отиват пак в болниците, точно където са най-големите течове, по причините, които досега споменахме. Т.е. като вливане на пари, естествено на пръв поглед е добро. Но когато някакви пари се вливат някъде, те трябва да се използват ефективно. Опираме отново до въпроса, който коментирахме – съотношението доболнична-болнична помощ. 60 доболнична и еди колко си там, 340 за болнична. При това забраняваш  в тази година тези пари да ги използваш за нови лекарства и за нови методики, на всичкото отгоре. Е, и? Сам им казваш „кради“.

Водещ: Т.е., проф. Григоров, ако трябва да обобщим, най-лесно голяма част от проблемите биха могли да се решат чрез прецизиране на болнична и доболнична помощ?

Младен Григоров: Първото, нещо което трябва да се направи е да се демонополизира Касата, за да се появи някаква конкуренция и тогава от само себе си един куп от тези неща ще започнат да се оправят. Първото нещо, за да се появи факторът конкуренция. Защото този прословут контрол, за който непрекъснато се говори – окей, да, действително, контролът не е лошо нещо. Но най-хубавият контрол, доказано от финикийско време, си е конкуренцията. Когато аз и вие се конкурираме, в хубавия смисъл на думата ние се дебнем кой ще направи и кой няма да направи грешка. По-добър контрол от този измислен няма. Как ще стане това с една Каса?

Водещ: И което още веднъж доказва, че когато държавата само и единствено трябва да контролира, а пък в немалко случаи се оказва, че тя трябва да контролира и себе си, естествено е, че този контрол е неефективен.

Младен Григоров: Нали видяхте, как контролира себе си – като плаща половината от вноските и то официално. Най-елементарният пример. Това е.





Източник: http://focus-radio.net

В категории: Интервюта, Държавна власт, Здраве

Сподели:





Коментари

0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 


АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
Над 124 000 души са с оръжия без да са ловци

ООН: Иран изпълнява изцяло международното споразумение от 2015 г. за ядрената му програма

Борисов не трябва да дава оставка без консултиране с Обединени патриоти

Макрон се надява Тръмп да преосмисли Парижкото споразумение

Тристранката ще обсъди минималната заплата и финансите на общинските болници

25 страни от ЕС в проекта за европейска отбрана