Конфликтни теми | Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Проблясъци | Вяра

Как Франция попадна в борбата за надмощие между Саудитска Арабия и Иран


Сподели:
24 Ноември 2017, Петък

Инициативата на президента Еманюел Макрон да доведе ливанския премиер Саад Харири в Париж поставя Франция в центъра на борбата за надмощие между сунитска Саудитска Арабия и шиитски Иран и ще бъде тест за политиката на неутралитет, която критиците се съмняват, че може да бъде следвана.

Въпреки че този ход смекчи регионалните напрежения, които се засилиха след оставката на Харири на 4 ноември, той също така разкри колко е трудна изразената от Макрон позиция да не заема страна в Близкия изток.

"Макрон рискува с Ливан", заяви европейски дипломат, пожелал да запази анонимност, говорейки за политиката на съюзник. "Това е нещо като неговият момент на истината."

Харири, съюзник на Саудитска Арабия, пристигна във Франция в събота - броени дни след като обяви оставката си от Рияд, обвинявайки Иран и неговия ливански съюзник Хизбула, че предизвикват конфликти. Мнозина ливанци смятат, че саудитците са го накарали да се оттегли.

Президентът Мишел Аун не прие оставката. Харири се върна в Бейрут и бе на парада по случай Деня на независимостта на Ливан след френското колониално управление през 1943 г. Той отложи влизането в сила на оставката си по молба на президента Аун.

Кой командва

Маневрата, която Макрон направи след посещение при саудитския престолонаследник принц Мохамед бин Салман и поредица телефонни разговори, изглежда бе изненадваща за френското министерство на външните работи - пример за неговата склонност да заобикаля държавните институции, за да покаже, че командва - до голяма степен като бившия лидер Никола Саркози.

"Досега това е символична победа за френската дипломация, която позволи напреженията да бъдат намалени", заяви Стефан Малзан, преподавател в Университета по политически науки в Париж. В същото време той добавя, че този ход е бил "рискован залог", който може да настрои враждебно всички страни.

Макрон изложи своите външнополитически цели в региона в първата си реч пред дипломатическия корпус през август. Той каза, че иска Франция да поддържа балансирана позиция.

"Ще постигнем нашата цел да се борим срещу тероризма само ако не допуснем грешката да изберем между шиитите и сунитите и, в известен смисъл, като се озовем твърдо в единия от лагерите", заяви той тогава.

Някои френски дипломати казват, че за Макрон обаче ще бъде трудно да се хареса на всички.

Деликатна ситуация

Ливан поддържа деликатен религиозен баланс, след като сунити, шиити, християни и друзи водиха гражданска война между 1975 и 1990 г. с фракции, често подкрепяни от регионални съперници.

Ливанският премиер е мюсюлманин сунит, а президентът Аун, политически съюзник на Хизбула - християнин. Правителството на Харири - формирана миналата година коалиция за подялба на властта, включва шиитската организация Хизбула.

"Това посредничество е встъпление към нова политическа роля на Франция в Ливан... (и) френски опит за намиране на опора в региона, като се започне от Ливан", заяви високопоставен представител на ливанските власти, пожелал анонимност. "В сянката на големите играчи в региона (САЩ, Русия, Иран, Саудитска Арабия), французите обаче ще имат трудности."

Откакто Харири обяви своята оставка, Саудитска Арабия обвинява Ливан, че й е обявил война, като споменава ролята на Хизбула в конфликтите в други арабски страни.

"Хегемонистичните изкушения" на Иран

Франция има дълга история на търговски, политически и социални връзки с Иран, дори аятолах Рухола Хомейни отиде в изгнание близо до Париж през 1979 г. В същото време тя бе може би най-взискателната от шестте сили, договорили през 2015 г. споразумението за иранската ядрена програма.

При президентите Саркози и Франсоа Оланд, които се съюзиха с Катар и Саудитска Арабия, курсът към Иран се втвърди.

След сключването на ядреното споразумение Париж бързо възстанови търговските си връзки с Техеран.

Самолетостроителната компания "Ербюс" (Еърбъс), петролният гигант "Тотал" и производителите на автомобили Пежо и Рено подписаха сделки. Това сближаване подразни Рияд, който се сближава със Съединените щати при президента Доналд Тръмп.

"Трябваше да успокоим саудитците... и да възстановим баланса. Принц Салман се впусна в прекалено амбициозен курс на дълбоки промени, който е опасен за всички, така че той има нужда от малко обич от наша страна", заяви френски дипломат, пожелал да не бъде назоваван.

Сега Техеран на свой ред се дразни от затоплянето на връзките на Франция със Саудитска Арабия и, както изглежда, добрите отношения с израелския премиер Бенямин Нетаняху, който е предвидено да посети Париж на 10 декември за втори път, откакто Макрон стана президент през май.

Реториката в последно време отразява тези напрежения.

Смесени сигнали

На пресконференция в петък Макрон заяви, че Иран трябва да разясни какво става с неговата програма за балистични ракети, която "изглежда неконтролирана". Това изказване последва пресконференция в Рияд ден по-рано, на която френският външен министър Жан-Ив Льо Дриан осъди "хегемонистичните изкушения" на Техеран.

В събота Али Акбар Велаяти, високопоставен съветник на иранския върховен лидер, призова Макрон да не се меси в работите на страната.

Льо Дриан отложи планирана визита в Техеран и приказките, че Макрон може да направи посещение догодина, станаха по-заглушени.

"Да се говори с всички страни е благородно, но тази политика в региона ще се провали, ако Льо Дриан и Макрон не отидат в Техеран. Нашият авторитет зависи от това", каза друг френски дипломат.

Някои твърдолинейни политици в Иран критикуват президента Хасан Рохани, че се опитва да засили връзките с Париж, като твърдят, че европейците няма да изложат на риск своите интереси, изправени пред натиска на САЩ.

Високопоставен представител на иранските власти заяви, че политиката на баланса, която води Макрон, в крайна сметка само е изпратила смесени сигнали.

"Той говори за обуздаване на отбранителната ракетна дейност на Иран и критикува регионалната му политика, и след това иска да изгради по-близки връзки?", попита риторично той.

"Франция трябва да обяви ясно чия страна заема... ние обичаме да разширяваме нашите отношения, но Париж изпраща смесени сигнали и не може да му се има доверие." /БТА/


Източник: dnevnik.bg

В категории: Анализи и коментари, Европа

Сподели:





Коментари

0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 


АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
Над 124 000 души са с оръжия без да са ловци

ООН: Иран изпълнява изцяло международното споразумение от 2015 г. за ядрената му програма

Борисов не трябва да дава оставка без консултиране с Обединени патриоти

Макрон се надява Тръмп да преосмисли Парижкото споразумение

Тристранката ще обсъди минималната заплата и финансите на общинските болници

25 страни от ЕС в проекта за европейска отбрана


НОВИНИТЕ
Всички майстори на занаятите празнуват днес Всички майстори на занаятите празнуват днес

ЦИК организира симулации на дистанционно електронно гласуване ЦИК организира симулации на дистанционно електронно гласуване

Предимно слънчев вторник Предимно слънчев вторник

Kатастрофа с автобус, има загинали. Kатастрофа с автобус, има загинали.

Белият дом защити имиграционната реформа на Тръмп след атентата Белият дом защити имиграционната реформа на Тръмп след атентата