Конфликтни теми | Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Проблясъци | Вяра

България след 9 септември: възходът на необразованите


Сподели:
06 Ноември 2017, Понеделник

9 септември 1944 - някъде там е отговорът на един въпрос, който мнозина в България си задават и днес: как се стигна до това нашествие на безхаберието и неграмотността? Татяна Ваксберг цитира едни позабравени документи.

Не си виждал пергел, но преподаваш геометрия? Навремето това е било не само възможно, но и напълно законно. В седмиците след 9 септември 1944 се премахват изискванията за образователен ценз за две ключови професии: тази на учителя и тази на полицая. Нормативните актове, с които е извършено това узаконяване, са официално публикувани. Но изглеждат твърде маловажни на фона на терора, обхванал страната през онази година.
50 години по-късно историята се повтаря. Подходът към тези документи е същият - фактите са публикувани, но интересът към тях разбираемо отстъпва на заден план на фона на разкритията за много по-тежки престъпления в миналото. И така до 2017 година, когато всеки политически скандал рано или късно опира до реторичния въпрос: Как стигнахме дотук?
Текстът на Заповед № 3123

Заповед № 3123
На 6 ноември 1944 година министърът на вътрешните работи Антон Югов издава Заповед №3123. С нея се “премахват изискванията за образователен и служебен ценз” за практически всички ръководни длъжности в системата на МВР. Документът влиза в сила със задна дата - от 9 септември 1944 година. Защото още в първите часове на новата власт в министерството са уволнени повече от 30 000 души, а на тяхно място са назначени служители, които не са непременно образовани, но пък са лоялни към ОФ. Така заповедта на Югов де факто узаконява липсата на грамотност и подмяната на професионална подготовка с политическа лоялност. Но тази наредба не успява да се справи с по-тежката задача: да осигури такава смяна на състава, която да е поне количествено равностойна. През първите две години комунизъм МВР не успява да запълни нито щата на традиционната полиция, вече преименувана на “милиция”, нито щата на Държавна сигурност. Междувременно годишните бюджети на правителството предвиждат за тази институция все по-обемен щат, а това насърчава още по-произволния прием на още по-необразовани служители. Очакванията, че стихийният набор на хора с времето ще отстъпи място на по-обмислена селекция, така и не се оправдават. През 1947 година сред “разузнавачите” на ДС, които са натоварени със задачата да следят най-големия противник на комунистическата партия - БЗНС, се откроява само един човек със завършен 8-и клас (по днешната терминология). Останалите са учили до 6-и клас, някои дори само до 4-и. През 1949 година министърът признава, че хората му не успяват да вербуват достатъчно доносници - включително и поради факта, че потенциалните доносници се оказват по-образовани от вербовчиците.
Решението е намерено по начин, който оттук нататък се възпроизвежда на различни нива и на различни места: вместо да се изисква по-добро образование, се подменя самият критерий за образованост. Подмяната не е само в това, че изискването за грамотност се заменя с изискването за преданост. Подмяната е и в това, че школите на МВР, в които преподаватели без образование започват да преподават несъществуващи науки, вече се приравняват към представите за традиционна образованост.

Наредбата от 12 декември 1944
На 12 декември 1944 е приета Наредба-закон, която практически обездвижва българското образование за години напред. От тази дата нататък гимназиалните учители не са длъжни да покриват доскорошните строги изисквания. Вече могат да преподават без да са положили държавния си изпит, без да са изкарали задължителния стаж, дори без изобщо да са гимназиални учители - достатъчно е да са преподавали в прогимназия (за което се изисква двегодишно обучение в учителски институт) и да са препоръчани от директора. А по-късно въпросната препоръка е заместена от политическо решение на партийните комитети.
Нещата се влошават допълнително, когато няколко месеца по-късно тригодишното обучение в чужбина започва да се признава за висше образование. Решението узаконява дипломи от СССР, където тригодишният курс на обучение е елемент от висшето образование.
Както пише историчката Весела Чичовска, занижените изисквания произтичат от липсата на кадри, а липсата на кадри - от мобилизирането на учители за фронта и от политическата чистка, предприета веднага след 9 септември. Впрочем, Министерството на просветата е единствената правителствена институция, за която е гласувана специална Наредба-закон “за чистката”. В рамките на броени седмици са уволнени хиляди учители, чиято дейност е оценена като “фашистка". Нека уточним: в случая кавичките са сложени не за да намекват, че сред учителите не е имало пронацистки настроения, а за да подчертаят, че чистката е извършена в условията на произвол и при видима диспропорция между факт и реакция.
Текстът е част от изследване, чието публикуване предстои.


Източник: .dw.com

В категории: Избрано от редактора

Сподели:





Коментари

0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 


АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
Московски: За добро или за лошо, вече въздухът в света има цена

Мартин Шулц трябва да е лидер на социалдемократите, но не и канцлер, сочи допитване

Ще има ли отново голяма коалиция в Германия?

Първанов похвали Борисов за отношенията с Македония: Добре е, че правим сега обща история!

България днес - през очите на хора, които я познават

Как Франция попадна в борбата за надмощие между Саудитска Арабия и Иран


НОВИНИТЕ
Повдигнаха обвинения на двама души за потъването на кораба „Хера“ Повдигнаха обвинения на двама души за потъването на кораба „Хера“

В Анкара е разкрито духовно училище на Ислямска държава В Анкара е разкрито духовно училище на Ислямска държава

Kocтa Pиĸa ce дoближи дo 100% изпoлзвaнe нa възoбнoвяeмa eнepгия Kocтa Pиĸa ce дoближи дo 100% изпoлзвaнe нa възoбнoвяeмa eнepгия

Отличиха най-добрите български фирми за 2016 г. Отличиха най-добрите български фирми за 2016 г.

ВМРО отбелязва с "Български марш" годишнината от Ньойския договор ВМРО отбелязва с "Български марш" годишнината от Ньойския договор