Конфликтни теми | Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Проблясъци | Вяра

Иван Иванов, председател на КЕВР: Строителството на АЕЦ "Белене" не е мотивирано икономически


Сподели:
18 Октомври 2017, Сряда

Трябва да има качествен купувач на активите на ЧЕЗ

Енергийното бъдеще на България и региона е все по-обсъждана тема в последните години. Предстои реализацията на значими за сектора проекти и процеси в страната и в целия ЕС - изграждането на газови връзки, либерализация на пазара, отсрочка за новите еко норми за ТЕЦ-овете. Предстои и да бъде взето решението има ли България нужда от нови ядрени мощности. По всички тези теми Economic.bg разговаря с  председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране доц. Иван Иванов.

- Г-н Иванов, преди дни Румен Овчаров излезе с информация, че оборудването за АЕЦ "Белене" не се съхранява правилно и сме закъснели с договора с руската страна. Според изчисления на експерти консервирането на реакторите ще струва милиони. Вие правили ли сте такъв анализ?
- Стойността на самия проект е не по-малко от 20 млрд. лв., определена от една от водещите финансови компании в света - HSBC. При това сравнение сумата от милиони е твърде малка. Считам обаче, че би трябвало да има сериозна отстъпка в цената за съхранение на оборудването поради забавянето на доставката с повече от една година, спрямо срока, определен от самата руска компания „Атомстройекспорт”. По същия начин преговаряхме преди това и руската страна се отказа от лихвите, които първоначално беше заявила, че трябва да бъдат платени за закъснението при изплащане на сумата за двата реактора, определена от Международния Арбитражен съд.
- Какво е Вашето лично експертно мнение по отношение бъдещето на проекта АЕЦ „Белене”?
- За мен отправна точка при вземане на решение би трябвало да бъде докладът, който е специално възложен на БАН за произнасяне относно икономическата целесъобразност на  проекта. Докладът, както обеща министър Теменужка Петкова, следва да получи публичност и да се чуят критичните становища, независимо в каква посока са изводите на екипа от БАН. Говорим за най-скъпоструващия проект не само в българската енергетиката, а изобщо на територията на България през целия период след 1989 г. По тази причина и като се има предвид, че всяко решение засяга бъдещето на страната за десетилетия напред и ще има отражение върху следващите поколения, решението трябва да бъде изключително точно, мотивирано и с железни аргументи.
- Без да искам да оспорвам компетентността на Академията на науките, смятате ли, че екипът на БАН е правилната страна, която трябваше да изготви този анализ, а не независима европейска компания?
- Докладът на БАН ще даде отговор на въпроса дали екипът е бил правилната страна и дали е доказал своята компетентност. Едва след като се запозная с доклада, ще мога да дам отговор на този въпрос. Смятам, че ще има много силна обществена дискусия, в която ще бъдат изложени всички аргументи и контра-аргументи по отношение на това, което ще ни предложи екипът на БАН.
- Преди няколко дни министър Теменужка Петкова изнесе част от информацията от подготвяния научен доклад, че през 2035 г. целият Балкански регион ще има нужда от нови енергийни мощности, включително и България. Г-жа Петкова обаче не уточни за какви мощности става дума и дали са ядрени. Вашите изчисления и анализи същото ли показват?
- Преди да стана председател на Комисия за енергийно и водно регулиране работих в Лабораторията за управление на рисковете към НБУ и съм разработвал прогнози за електропотреблението както в страната, така и в региона. Резултатите от това изследване, което беше направено с отчитане на голям брой  фактори – влиянието на демографската криза в България, динамиката на БВП, ролята на енергийната ефективност, наличието и развитието на алтернативни енергийни източници, показва, че в този времеви хоризонт няма основания да очакваме ръст на потреблението на електроенергия в страната. Що се касае до износа на електроенергия, той бележи спад и за последните две години намалението е с около 55% - 39% за 2016 г. и 15.26% за първите 9 месеца на 2017 г.
Това се дължи на два фактора – от една страна, всяка от държавите в региона се стреми да реши енергийните си проблеми, защото разбира значението на енергийната независимост. Вторият фактор е, че се появиха производители на електрическа енергия в региона, които предлагат конкурентна цена. Това не е периодът от преди 15-20 години, когато българската електроенергия  не само се изнасяше, но и не достигаше за задоволяване на заявките за износ. Тази моя прогноза  съвпада и със заключенията от извършеното изследване на Европейската комисия, което показва, че не се очаква ръст на използваната електроенергия в рамките на целия Европейски съюз. Причината за това е все по-широкото използване на природния газ като енергиен ресурс в почти всички държави-членки, а от друга страна - бързото развитие на технологиите, които са свързани с енергоспестяване. На трето място ще посоча и обявения от ЕК приоритет номер едно до 2030 г. - санирането на жилищата в страните членки.
С други думи, някои мощности ще бъдат подменени, но поне за момента не виждам в това достатъчно основание да подкрепя изграждането на АЕЦ „Белене“.
- Вашето лично и експертно мнение, трябва ли да се стори АЕЦ „Белене” или не?
- Моето лично мнение не се е променило от  2013 г., когато в края на месец януари беше проведен референдум по въпроса за строителството на АЕЦ „Белене”. Както тогава, така и сега считам, че  втора ядрена централа в България е свързана с няколко съществени недостатъка. На първо място –  безспорно изключително високата цена на проекта – над 20 млрд. лева. На второ място е цената на електроенергията, която ще се произвежда от АЕЦ „Белене”. По оценката на HSBC, тя ще бъде 74 евро на мегаватчас, което прави почти 150 лв. на мегаватчас. В момента КЕВР определя цената за регулирания пазар около 70 лв. – разликата от 70 до 150 лв. е повече от два пъти увеличение на цената. Не виждам как цената на електроенергията ще достигне тези равнища след 5-6 години. Това означава ежегодно да вдигаме цената с 14-15%, което е абсурдно. На трето място - излагаха се аргументи, че втората атомна централа ще работи основно за износ.  Данните  показват, че износът на електроенергия намалява. Има и други недостатъци, които следва да бъдат отчетени – ако се  построи АЕЦ „Белене” на северната ни граница, 60% от произвежданата в България електроенергия ще бъде концентрирана в Козлодуй и в Белене. В същото време нормалната логика и практика е големите енергопроизводствени мощности да бъдат разположени равномерно на територията на страната. На следващо място, съществуват напълно реални възможности България да построи или да модернизира свои енергийни мощности с много по-малко средства. Ако в един бъдещ момент, след изтичането на дерогацията, която съм убеден, че ще бъде дадена за нашите термични централи, се налага те да бъдат заменени, можем да последваме практиката в САЩ, където над 20 термични централи вече работят с енергоносител природен газ. Маришкият басейн е в непосредствена близост до бъдещия газопровод от Комотини до Стара Загора и това трябва също да бъде отчетено.
Освен това в момента е в ход вторият сондаж, който компанията Total извършва в блок „Хан Аспарух”, в дълбоките води на Черно море. Самият факт, че Total се отказа от проучвания на други места по света, но насрочи втори сондаж в блок „Хан Аспарух”, показва, което беше загатнато още след първия сондаж, че според тях в този блок има съществени находища на природен газ и на петрол. Няма съмнение, че ако България придобие част от извличаната суровина от дълбоките води на Черно море, тя ще бъде значително по-евтина и може да бъде използвана за работата на трите блока на ТЕЦ „Варна” (4, 5 и 6 блок- бел. ред.) , които са консервирани в добро състояние и имат мощност от 630 мегавата. Не на последно място, във времевия хоризонт, за който се говори, че би могло да бъде построена АЕЦ „Белене”, България ще трябва да изпълни нарастващите изисквания на ЕС, съгласно които делът на възобновяемите енергийни източници трябва да достигне не по-малко от 27%, вече без преференциални цени. Такава цел е поставена сега, но бъдете сигурни, че в следващите години ще бъде заложена още по-висока цел - над 30%. В момента някои страни от ЕС имат далеч над 30% използвани възобновяеми източници и този процес ще продължи и да се засилва. След 2018 г., съгласно директива на ЕС, всички обществени сгради, които се строят у нас, трябва да бъдат „пасивни сгради“, които да не консумират електроенергия от мрежата. След 2020 г. това трябва да бъде валидно и за всички новостроящи се жилищни сгради.
С други думи, все по-малко ще бъдат новите обекти, които ще изискват сериозно количество електроенергия. Ако погледнем всички уреди както в индустрията, така и в бита, те непрекъснато стават все по-енергоефективни. България, изпълнявайки така заложените цели на ЕС, санирайки жилищния фонд, до много голяма степен ще намали енергопотреблението в страната. По тази причина считам, че строителство на нова ядрена централа в момента не е обосновано и според мен не е икономически мотивирано.
- Говорите за дерогацията за ТЕЦ-овете, която ЕС трябва да даде. Защо не инвестираме необходимите средства в модернизацията им, а се стига до момент, в който ако не получим отсрочката, това ще е пагубно за един от най-сериозните сектори в тази държава?
- На всички термични централи в ЕС, които желаят да получат дерогация (отсрочка) за прекратяване на тяхната експлоатация, е даден 6-месечен срок за кандидатстване. Поне четири от българските централи - AES, ТЕЦ „Марица Изток” 2, „Контур Глобал” и „Брикел”, усилено работят върху подготовка на исканията си пред ЕК. Сред засегнатите страни са едни от ключовите за ЕС – Германия и Полша, и считам, че ЕК ще се съобрази и ще предостави дерогация. Искането на българската страна е тя да е безсрочна, тоест до края на срока на експлоатация на централите. Дори обаче това да не се случи, според мен ще има един сравнително дълъг период на дерогация, тъй като България ще представи силния аргумент, че термичните централи у нас дават над 40-45% от производството на електроенергия в страната. Те са и важен социално-икономически фактор за населението в Югоизточна България. В Старозагорски и Хасковски регион, с всички обслужващи спомагателни дейности, в енергетиката, са заети около 100 хил. души. За мен е съвсем реално такава дерогация да бъде постигната и в зависимост от нея, в енергийната стратегия трябва да се предвиди по-нататъшното развитие на енергийните мощности в страната, за да няма риск от криза в производството на електроенергия.
- В началото на тази година държава се намеси в свободния пазар на ток. Уместна ли беше тази намеса на борсата и трябваше ли да спре износът на ток и да доведе до такъв трус за производителите?
- Считам, че държавата трябваше да се намеси, но за един много по-кратък период - не повече от 5 до 7 дни. В противен случай, както се оказа, след спирането на износа на електроенергия за близо месец, търговците на ел. енергия понесоха сериозни щети. Те имаха договори, които трябваше да изпълнят и съответно са претърпели не само финансови щети, но са влошили своя имидж пред контрагентите. Смятам, че нямаше да се стигне до спиране на износа и намаляване на количествата електроенергия, предлагани на енергийната борса, ако всички доставчици на студен резерв бяха изпълнили своите ангажименти. Оказа се, че ТЕЦ „Бобов дол”, ТЕЦ „Русе” и ТЕЦ „Перник” бяха неподготвени за тези студове и поради това бяха санкционирани с общо 3.6 млн. лв. за месеците януари и февруари, когато не можаха да подадат нужната енергия. Надявам се тази година всички дружества да са си взели поука от случилото се и да не допуснат подобна ситуация.
- Защо толкова малко битови потребители излизат на свободния пазар на ток? Миналата година с Вас си говорихме, че КЕВР ще направи информационна кампания, защо още не се е случила?
- КЕВР има своето място в една такава разяснителна кампания, но тя трябва да е плод на съвместните усилия на министерството, което провежда политиките в енергетиката, включително и мерки за стимулиране на либерализацията на пазара. Тук имат своето място и самите ЕРП, които започнаха едно по-масирано разясняване на стъпките за смяна на доставчика и някои от тях реорганизираха работата си с потребителите с цел да ги подпомагат в техния избор. Цялостна национална кампания все още няма, защото не са факт някои от необходимите промени в Закона за енергетиката, с които да се определят сроковете за излизане на потребителите на свободния пазар на електроенергия. Има две основни групи крайни потребители – небитовите, които могат да излязат на пазара до края на 2018 г., както и битовите потребители, за които срокът за излизането им е между 5 и 6 години. ЕК даде препоръчителен срок до края на 2021 г. битовите клиенти да напуснат регулирания пазар и да преминат на свободен пазар. През миналата година общият брой на битовите потребители, които излязоха на свободния пазар, е около 1000 клиенти и това е наистина много малко. Очакванията ми са този процес да се засили след извършването на законови промени, определящи сроковете и даващи ясна картина, която да представим на потребителите. Планираме подготовката на специална брошура за информиране на енергийно уязвимите потребители, защото дори след 5 години те ще продължават под определена форма да бъдат подпомагани.
- Смятате ли, че е възможно в тези срокове битовите потребители да излязат на свободния пазар, макар че по-голямата част от тях дори не знаят какво означава това?
- За да излязат битовите потребители, свободният пазар трябва да предлага достатъчно количество електроенергия, която търговците да купуват. За съжаление към момента предлаганото на борсата количество електроенергия е не повече от 10 - 12% от годишното потребление в страната. За да се увеличи това количество, е нужно чрез промяна в закона да се вмени като задължение на всички производители да предлагат цялата си произведена електроенергия на борсата, с изключение на тази, която е предназначена  за регулирания пазар. На борсата ще се предлага и електроенергията от възобновяемите източници след изчерпване на нетното годишно производство, което се случва в рамките на 9-10 месеца. По същия начин електроенергията от когенерациите, която не е високо ефективна, следва да се предлага на борсата. Тогава ще има достатъчно количество електроенергия на свободния пазар.
- Не закъсняваме ли с тези стимули за развитието на пазара?
- Когато бях избран в КЕВР, моята визия за извършване на необходимите реформи предвиждаше  това да се случи до края на 2016 г. В късната есен на 2016 г. ,след президентските избори, правителството подаде оставка и последващият период на служебно правителство, предсрочни парламентарни избори, избиране на нов състав на Министерски съвет, реално доведе до закъснение с 9-10 месеца, които трудно могат да бъдат наваксани. Надявам се, че в следващите 2-3 месеца законовите промени ще минат през Народното събрание, защото те са необходими на регулатора за да трансформира дейността си от определяне на регулираните цени  към контрол и наблюдаване на функционирането на борсата. Така че бъдещото развитие на либерализацията на електроенергийния пазар зависи от всички участващи страни, не само от КЕВР. Важно е и доставчиците да обърнат внимание на предоставянето на стимули за потребителите.
- Според работодателите техните анализи не са били отразени при приемането на новия входно-изходен тарифен модел за пренос на газ. Това ли беше най-правилният модел, който можеше да се въведе?
- На 1 октомври 2017 г. започна да се прилага европейският входно-изходен тарифен модел и съответно бяха въведени нови цени за капацитет и за пренос през националната газопреносна мрежа. Причината за известно увеличение на тези тарифи е свързана с това, че от 2005 г. досега, вече 12 години, стойността на тези тарифи не беше променяна, независимо от поскъпването на материали, апаратура, ръст на заплати и др. Входно-изходният тарифен модел предвижда различни такси за капацитет при равномерно потребление през цялата година и при заявки за тримесечен, месечен или дневен капацитет. По тази причина от този модел най-силно бяха засегнати топлофикационните дружества и в резултат на това беше намалена стойността, с която можеше да се коригира цената на цялата услуга, включваща цената на природен газ и мрежовите тарифи.
В седмиците, които предшестваха въвеждането на входно-изходния тарифен модел, проведох срещи с представители на работодателските организации. Разясних, че ние сме последната страна в ЕС, която не е въвела този модел, а той е абсолютно необходим, ако искаме България да е готова за трансгранична търговия с природен газ. Този модел дава гаранции на инвеститорите, които очакваме, включително за газовия хъб „Балкан”, че ще инвестират в страна, която спазва европейските правила. И не на последно място,  моделът се разработва от 5 години и половина, всички аргументи и контра аргументи бяха последователно разглеждани и  проблемите бяха решавани. Естествено дружества, които не могат добре да планират своето потребление и разчитаха както досега да заплащат толкова, колкото и дружества, които имат качествен мениджмънт и заявяват само необходимите им количества природен газ, да са недоволни.  Сега тези дружества трябва да подходят по един много по-професионален начин към заявките, които правят. Този модел не е случайно избран в почти всички страни на ЕС. Той дава различни цени за различните потребители, но е много по-справедлив. Иначе всички плащаха еднакво, независимо как е разпределено тяхното потребление през годината.
- Актуална тема през последните месеци е продажбата на едно от трите енергийни дружества в България - ЧЕЗ. Според Вас ще се случи ли такава сделка и няма ли да са образува монопол, ако компанията която я купи, е „Енерго-Про”, завземайки над 1/3 от пазара в страната?
- Отговор на този въпрос може да даде ръководството на ЧЕЗ в Прага, защото те ще вземат решението и естествено регулаторът не е безразличен. Разчитам, ако ЧЕЗ бъде продаден, той да бъде купен от дружество, което да може да изпълнява перфектно задълженията по разпределение и по снабдяване с електроенергия, защото това засяга близо 1/3 от страната, включително и столицата. Трябва да има качествен купувач на активите на ЧЕЗ, но не мога да твърдя, че „Енерго-Про” ще бъде този купувач. В момента „Енерго-Про” имат лицензионна територия от близо 1/3 от България и при евентуално придобиване на активите на ЧЕЗ, те ще трябва да получат разрешение от Комисията за защита на конкуренцията. Това разрешение е от ключово значение, защото трябва да се установи дали наистина няма опасност от злоупотреба с монополно положение. Всички електроразпределителни дружества са естествени монополи, защото никой няма да изгради втора електроразпределителна мрежа на същата територия. Това е именно причината, поради която дори след като цялата електроенергия започне да се реализира на свободния пазар и всички потребители излязат на него, КЕВР ще продължи да регулира мрежовите услуги. Това са част от нашите функции, които ще останат и в бъдеще.


Източник: economic.bg

В категории: Интервюта

Сподели:





Коментари

0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 


АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
България и ЕС: първите 10 години и след това

Брюксел: Българската здравна система е неефективна срещу предотвратимата смъртност

С Македония правим общ Балкански туристически маршрут

Спецпрокурорите искат от Цацаров да се погрижи за спецсъда

МААЕ: Иран спазва ядрената сделка със световните сили

България плаща рекордна сума заради къща в Пловдив