Конфликтни теми | Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Проблясъци | Вяра

Адвокат Мария Шаркова: Близо 35% от делата за лекарски грешки са заради лоша комуникация


Сподели:
09 Октомври 2017, Понеделник

Мария Шаркова е управляващ съдружник в "Шаркова и партньори" и работи в сферата на медицинското право.

Специализирала е в САЩ по програма "Хюбърт Хъмфри" на "Фулбрайт", в университета "Емори" и е работила в правната програма на Федералния център за контрол и превенция на заболяванията. Работи с лечебни заведения, пациенти и организации по проблемите, свързани с прилагане на законодателството в областта на здравеопазването.

Миналата седмица се появи сайтът "Лекарска грешка" - половингодишен проект, по който адвокат Шаркова работи и който е посветен на събиране и анализиране на съдебната практика в областта на медицинските деликти ("лекарски грешки"). На интернет страницата могат да бъдат намерени всички съдебни актове, постановени и публикувани в периода 2007 - 2017 г. На сайта може да бъде открита информация за основателността на заведените искове, съдебномедицинските експертизи, най-рисковите специалности, размерът на неимуществените вреди, най-честите нарушения и други важни въпроси в тази област.

Следващата седмица адвокат Шаркова ще изнесе лекция "Съдебните спорове за медицински грешки - актуални тенденции" на конференцията "Иновации и добри практики в здравния сектор", организирана от "Капитал".

Как ви хрумна идеята да съберете тази информация?

- Направи ми впечатление, че когато работя по дела за "лекарски грешки", когато консултирам клиенти и когато коментирам този въпрос, не разполагам с никакви обективни данни и непрекъснато ми се налага да търся информация в правноинформационните системи. Събирането на обобщена информация е много трудно, защото няма специален регистър в съдилищата за тези дела. Те се търсят по правното им основание, член 45 или 49 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), а там освен дела за лекарски грешки има дела за пътнотранспортни произшествия, за всякакви други непозволени увреждания.

Освен това, докато бях в САЩ, ми направи впечатление, че лечебните заведения са длъжни да докладват нежеланите събития и да правят анализ, за да се знае кои са били предотвратими и кои непредотвратими. На базата на тези данни те правят планове за подобряване на качеството на грижите. В САЩ има и официална статистика колко са лекарските грешки на година и числото възлиза на между 100 и 400 хиляди. Осъзнах, че в България няма никакви данни. Освен това и много се спекулира с тази тема.

От една страна, хората говорят, че няма осъден лекар или болница, а от друга, от някои изказвания на пациенти, пациентски организации и от репортажи в медиите едва ли не се оказва, че всеки, който почине в лечебно заведение, непременно е увреден и това е в резултат на лекарска грешка. Оказва, се че нито едно от тези две твърдения не е вярно, това са два мита, които това изследване разби.

Но не е известно в България колко лекарски грешки се допускат годишно?

- Тук е важно да поясня, че по-правилният термин е "нежелано събитие" или "медицински деликт", лекарска грешка е по-скоро израз, който се ползва често от обществото, но не е правен термин. Що се отнася до конкретния брой, няма никаква яснота. Защото не се води регистър и няма система за тяхното анализиране. Не е толкова важно да знаем просто точния брой на грешките. Регистрирането и анализирането им са изключително важни, за да знаем причините за тях. Тези данни не са необходими за "лов на вещици", а за да знаем какво предизвиква нежеланите събития. Само така можем да отстраним тези причини и да повишим качеството на медицинската помощ. Без данни не може да имаме стратегии за повишаване на качеството.

Какво показва изследването?

- Нищо не е съвсем черно или бяло. От една страна, такива лекарски грешки се случват. От друга страна, 45 дела или 600 жалби годишно на фона на 2 млн. хоспитализации не е никак плашещо число.

Изводът, който аз си направих, е, че пациентите невинаги търсят правата си по съдебен ред или не се жалят пред съответните органи достатъчно често. Вероятно причината е в недоверието в съдебната система, в контролните органи, проблемите с вещите лица и доказването.

Защо пациентите не търсят правата си?

- Нека да дам пример за някои проблеми при доказването. Изследването установи, че около 40% от случаите делата се разрешават с изслушването на повече от една медицинска експертиза, а общо при 90% от случаите медицинската експертиза е едно от основните доказателствени средства. Изключение правят дела, по които има предходна влязла в сила присъда, тъй като това решение е задължително по отношение на противоправното деяние. И много често пациентите, които искат да водят дело, се притесняват, че то няма да приключи успешно, защото съществува митът "гарван гарван око не вади" – че лекарите се подкрепят и няма да бъдат обективни.

Всъщност това невинаги така. Обективността на вещите лица е важен въпрос, който трябва да бъде обсъден на фона на все по-намаляващият брой на специалистите по дадени специалности, което затруднява намирането експерти по делата.

Другият проблем, който влияе на пациентите, е, че тежестта на доказване при непозволеното увреждане с изключение на вината лежи изцяло върху ищеца. В същото време почти всички доказателства се намират при ответника – т.е в лечебното заведение. И това са най-важните писмени доказателства - медицинската документация, която отразява лечението на пациента. В България няма възможност за водене на електронни досиета. В САЩ и в много държави в Европа има електронни пациентски досиета, които отразяват всяка промяна в медицинската документация, кой е извършил тази промяна, кога е направена.

В случай че някой е допуснал промяна или манипулиране на тези документи, в което обикновено се съмняват пациентите, това може да се провери. Докато аз срещнах дела по време на изследването, по които са назначавани графологически експертизи, но дори съдът признава, че няма категоричен метод, по който да се установи дали даден документ е съставен по-късно, дали има добавяне на текст към историята на заболяването и кога този текст е добавен.

Не казвам, че се извършват подобни манипулации, а че има такива нагласи сред пациентите и такива предположения и съмнения в някои от разгледаните дела.

Какви бяха трудностите при събирането на информацията?

- Доста трудно беше, защото тези данни не могат да бъдат взети директно от съда , тъй като съдилищата нямат такива регистри за причинени непозволени увреждания от лекари или лечебни заведения. Наложи се да проява голяма изобретателност. Трябваше да прегледам 147 сайта – на всички съдилища, включително и централния интерфейс за публикуване на съдебни актове. Много ми помогна, че в някои сайтове, например този на Върховния касационен съд (ВКС), на някои апелативни съдилища има възможност за търсене по ключови думи и така се откриват много решения. Също сайтът на Софийския градски съд (СГС), който е съдът с най-много такива дела, има възможност за търсене по единен идентификационен код. По този начин, знаейки кодовете на всички болници в района, аз успях да открия всички дела. Претърсих и всички правноинформационни системи, като там, когато се избере правното основание – чл.45 или 49, излизат 30-40 хиляди решения и те трябва да бъдат пресети по някакъв начин. Имаше много тежка работа в тази насока.

И какъв е резултатът?

- Имам информация за 238 съдебни дела, като по тях са постановени общо 500 - 600 съдебни решения, защото почти всяко дело не приключва на първа инстанция, разглежда се от въззивна, а доста често и от касационна инстанция. Информацията, която събрах, е ценна и защото разполагам с данни за множество висящи дела, които тепърва ще проследявам как ще се развиват, ще може да се направи мониторинг на тези дела, а информацията на сайта няма да е статична, а да се обновява постоянно.

Доколко информацията може да помогне за подобряване на системата?

- Данните показват, че 35% от делата се водят заради влошена/неадекватна комуникация между лекарите, медицинския персонал и пациента. Затова едно от нещата, които аз бих направила, ако имах тази възможност, е да се работи върху комуникацията в лечебните заведения. Това може да става чрез създаване на специални обучения още в университета, което в България не се прави. В чужбина има предмети, по които се преподава комуникация с пациент – например как точно се съобщават лоши новини на пациентите, как се осъществява информираният избор.

Друга важна информация, която съм обобщила, е кои са най-рисковите специалности – т.е. по кои специалности най-често се водят дела. Мениджърите на лечебни заведения могат да се запознаят с тези данни и да преценят дали в тяхната болница работят лекари от тази специалност, да проследят какво се случва, да се ревизират някои протоколи за работа, да се направят нововъведения. Всеки лекар може да се запознае със съдебните решения, свързани с неговата специалност, и така да види какви са най-честите грешки, които са допускали неговите колеги, и за какви най-чести грешки са били водени дела.

Може би тези данни биха помогнали и за по-лесното управление на възникващите конфликти в лечебните заведения – когато възникне даден казус и има налични данни за подобни случаи както по отношение на тяхната основателност, така и по отношение на начина, по който е протекло делото, обезщетението, което е присъдено, тези данни биха помогнали да се вземе решение дали и в кои случаи е по-подходящо извънсъдебното уреждане на спорове. В САЩ в големите болници има цели отдели, които се занимават с управлението на подобни казуси, наричат се отдели по управление на риска. В крайна сметка не всеки казус си струва да бъде отнесен до съда, понякога много по-подходящи са извънсъдебните методи за уреждане на спорове. Например медиацията би била много подходящ инструмент за справяне с тези проблеми, но тя все още не се използва в лечебните заведения.


Източник: dnevnik.bg

В категории: Интервюта, Интервюта- Зона здраве

Сподели:





Коментари

0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 


АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
Джефри Сакс: “От къде идват бежанците – от страни, в които САЩ води войни. Това почти никой не го казва. Общото между всички бежанци е ЦРУ."

Шефът на САС Даниела Дончева: Сигнализирах Сотир Цацаров с обвиненията срещу мен, да проверят има ли корупция в съда!

Трайчо Трайков: Няма да се пропусне възможност от „Белене” да продължат да се дърпат милиарди

Приятелство или интереси - какво се крие зад сръбско-турската "любов"

Тракийската колесница от Караново развълнува световните научни издания

Борис Джонсън: ЕС трябва да даде по-бърз ход на преговорите за Брекзит