Конфликтни теми | Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Проблясъци | Вяра

Проф. Димитър Димитров: България трябва да следва ясни приоритети в областта на националната си сигурност


Сподели:
20 Септември 2017, Сряда




Водещ: Проф. Димитров, има ли България дългосрочна и ефективна стратегия за националната сигурност на фона на всички заобикалящи ни заплахи или в последните дни наблюдаваме чисто политически спор на тази тема?

Димитър Димитров: Но следващото е изпълнението на този документ, действията, които трябва да предприемете и ресурсите, които трябва да отделите за това нещо. Сега в момента се спори за ресурсите и начина на използване на тези ресурси. А иначе можем да имаме много хубави документи. Пак казвам, имаше период, когато нямахме такива документи. Сега пък имаме прекалено много документи, които май по-малко се четат и по-малко се спазват.

Водещ: Говорите за това как да изразходваме ресурсите си,  но всъщност армията колко важен компонент от националната сигурност е, защото спорът тръгна именно от покупката на самолети – за кои има пари, за кои няма, кое е по-важно и т.н. Ще си решим ли наистина проблемите, ако приемем в най-добрия случай, че си модернизираме армията? Достатъчно ли ще ни е това?

Димитър Димитров: Вие задавате така въпроса малко по-общо – да си модернизираме армията. Армията е наистина много важен елемент от националната сигурност, но има още много други елементи. Ценното на тези стратегически документи и хубавото в тях е, че те наистина определят една рамка с едни приоритети, които дългосрочно след това трябва да се спазват. Ако така се възползвам от повода, защото конкретният повод е докладът на правителството за личния доклад за националното състояние, националната сигурност. Самият доклад е около 120 страници. В него има включени буквално всички аспекти на нашето общество. Сигурността не е само проблем на армията и на Министерството на отбраната, разбира се. Все пак, ако ние кажем за тези сектори: образование, здравеопазване, демографски проблеми, вътрешен ред и всякакви други неща – ние заделяме някакви ресурси, казваме колко са важни за нас. Остава една част – това е принципът на вземането на публични решения. Остава една част, която имаме за разпределяне в сектора на отбраната и там започваме да решаваме кое ви е по-важно, така че секторът на отбраната да допринася повече за националната сигурност. Сега в момента спорът е за самолетите, нали и то даже се стигна до спор кой самолет е по-добър, което на политическо ниво не се решава обикновено. Има много такива въпроси и аз се затруднявам да кажа кое е най-важното в момента – първо, второ, трето. Най-важното е ние да се разпростираме според чергата си, както казва народът. Да има една определена сума от ресурси, от пари, които в дългосрочен период да е ясно, че ще бъдат изразходвани за този или за онзи проект и тогава тези спорове няма да бъдат реални всъщност. Ще се работи по тези проекти. Сега в момента имаме конкуриращи се проекти в самото Министерство на отбраната за изтребители, за бронирани машини, за кораби, а в същото време има недостиг на военнослужещи, недостиг на резревисти, недостиг на резервни части. За мен обяснението е, че няма достатъчно пари. То е видно за всички граждани, не само за професори по икономика на отбраната и от там идват тези неща кое точно да се избере. Пак казвам, това, което трябва да с е избере, трябва да носи по-голяма полза за цялата система на националната сигурност.

Водещ: Професоре, понеже в последните дни е модерно да се дават съвети – да кажем, ако трябва да се „разпрострем според чергата“ и разполагаме с малко средства, кое да ни е приоритет, защото част от сигурността, вярвам ще се съгласите, са и образованието, и енергетиката, и армията, и МВР, и всичко, но ако трябва да изберем едно като приоритет в тази ситуация, в която е България, какво да е то?

Димитър Димитров: Ами хич не е лесно това. Тук в стилистиката и на президента, хич не ми се иска и аз да им давам съвети и то от радиото или от отвъд океана, или от някъде другаде. Затова има различни формати на сътрудничество и на взаимодействие между различните власти, които сядат в различни комисии, съвети, при президента, съвет към Министерския съвет и т.н. 10 комисии в Народното събрание, които сядат и уточняват тези неща, като водещото обаче трябва да бъде реалните разполагаеми ресурси, които могат да бъдат отделени за това нещо. Иначе другото става едни мечти, обещания, които няма да се сбъднат просто. Ние можем да изберем самолети и за 20 млрд, и за 5 млрд., но ако нямаме пари в бюджета, и то разпределени в следващите десетина години, защото това е много дългосрочен проект, ако говорим за самолетите, но и за корабите, за бронираните машини също, пък и за всякакви други неща, няма да се получи просто този проект. И мисля, че това не е добре да се обсъжда и по медиите, и през медиите, и в други такива неща. Водещото е разполагаемите ресурси, с които нашата държава, нашето общество разполага и тогава ние можем да кажем „Да, това е супер ценно и важно“ и за пилотите, и за танкистите, и за всички, за пожарникарите, ако щете, но все пак трябва да има някакви такива приоритети, които да бъдат водещи и да повишават пак не само ефективността на отбраната, но ефективността на цялата система за национална сигурност. Хората понякога не се вълнуват, че имаме или нямаме изтребители, а се вълнуват от това, че са ги ограбили вкъщи, че на пътя е станало нещо или има някакви такива други проблеми с неграмотни хора или други такива неща, но тук имаме политически процес, който не се подлага на формули и на някакви изчисления, а иска наистина политическо разбирателство в областта на националната сигурност и то за по-дълъг период, но стъпващо върху реално разполагаеми ресурси.

Водещ: Изглежда обаче, че подобен консенсус, дори на тема национална сигурност, е труден за нашия политически елит. Темата за Русия като заплаха за националната ни сигурност наистина отново раздели и опозиция, и управляващи – едните приеха, че това е така, другите пък реагираха много остро. Вие смятате ли, че е адекватно страната ни да откроява Русия като заплаха?

Димитър Димитров: Първо, аз прегледах доклада за годишното състояние на  националната сигурност – и там наиситна акцентът не е, че Русия е заплаха за нашата националната сигурност. От тези 120 страници Русия беше спомената някъде около 15 – 20 реда и то не конкретно за България, ами някак си за европейската сигурност наред с доста други заплахи, които ние ги виждаме. Така че мисля, че беше преекспонирано това нещо за Русия, че е това, но и премиерът, и други експерти обясняваха, че ние сме в Европейския съюз, в НАТО, има общи такива позиции. А реалната преценка дали Русия е заплаха за България може да бъде дадена по това дали Русия се е намесила в нашите вътрешни работи, дали финансира политически партии, дали извършва някакви действия срещу нашата националната сигурност – нещо, което го знаят службите. Или пък имат сигнали за това нещо или нашите партньори са ни предоставили. Така че не бива да извеждаме Русия, на едва ли не, като най-най-висш приоритет, че Русия ни е враг или че водим война още, или някакви такива неща. Това беше преекспонирано просто. За мен едно от обясненията е, че самият доклад беше „труднодостъпен“ и аз го намерих през Facebook и разни търсения, които специално правихме. Иначе ако се прочете докладът, нещата стават малко по-нормални.

Водещ: Нещо друго, което може би по-рядко коментираме, когато си говорим за заплахи за националната сигурност – обикновено търсим заплахата отвън, както и този случай, който самият Вие определяте като преекспониран. Обаче има ли у нас заплахи, които ние неглижираме вътре в страната, които носят риск за сигурността ни?

Димитър Димитров: Ами има и те са посочени в самия доклад, Годишния доклад за националната сигурност. Едното то тях е образованието, тук не се изискват изтребители или бронирани машини, но всъщност с неграмотни хора няма как да се развие икономиката – това засяга икономическата сигурност, енергийната сигурност и много други неща. Другият въпрос е демографският проблем. Трябва да се работи, да се плащат осигуровки, да се финансират пенсионни фондове и такива неща. Здравеопазването също – няма лекари, няма обслужване и други такива неща. Те са казани в този доклад, но виждате, че беше изведено на преден план Русия, подводници и разни други такива неща. А всъщност това са реални български вътрешни проблеми, които трябва да бъдат решавани. Те пак не са краткосрочни  – да вдигнем заплатите само на учителите или нещо друго. Те искат също дългосрочен консенсус и дългосрочна работа в това направление, като срочни мерки тука не работят. Но това са си наши проблеми. Те не зависят нито от терористи, нито от Русия, нито от мигрантите или нещо друго. Така че националната сигурност изисква ежедневна работа, но с поглед 15 – 20 години напред в бъдещето.

Водещ: И то в много сфери. На финала, понеже споменавате и тероризма, а това е тема която много, за съжаление, ни засяга в Европа. Ние обаче в България останахме, за щастие, някак си встрани – това на късмет ли се дължи просто или на наистина една добра стратегия, добра превантивна работа на нашите служби? Как го оценявате самият Вие?

Димитър Димитров: Аз и в други интервюта съм го казвал – терористите са терористична организация и са рационални актьори. Те подбират. Те нямат също достатъчно ресурси навсякъде да извършват атентати. Те подбират целите си. В момента за тях е много по-добре да направят атентат в Барселона или в Лондон, където целият свят ще обърне внимание, отколкото в България. И това може да преобърне общественото мнение към тях. Така че малко и на късмет, малко и на избор от страна на терористите къде ще удрят. Разбира се и работа на службите. Ние не сме им толкова интересни, и колониално минало нямаме, и участие в най-различни конфликти. В самия доклад наистина се казва, че няма наистина такива заплахи, терористични заплахи спрямо България. Това е мнение от службите.

Евелин ЦАНЕВА


Източник: focus-news.bg

В категории: Интервюта

Сподели:





Коментари

0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 


АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
Към „Нова Македония" ли върви Македония?

Подчиняването в България: ето как се извършва

Борисов за онколекарствата: Давахме по $8000 за майка ми и на втората седмица жената си умря

Кое е журито, избирало културните проекти за председателството

„Хюриет дейли нюз“: Путин - супергерой или прагматик, преследващ интересите на Русия

Правни експерти: Делото за КТБ е циркаджилък. За да се носи отговорност, не трябва да има безкрайно количество обвиняеми и обвинения