Конфликтни теми | Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Вяра

Българското председателство е шанс най-после да се разберем какво точно искаме от ЕС


Сподели:
21 Юли 2017, Петък

Определянето на приоритетите на българското председателство на Европейския съюз предполага широк обществен дебат. Публикуваната програма на триото Естония – България – Австрия, както и Проектът на Програма на българското председателство определят обхвата на дискутираните теми, но те ще намерят своето истинско измерение само в диалог с гражданите.

Основната цел на подобен тип „отворено към гражданите“ Председателство е да насърчи постигането на максимално широко обществено съгласие около темите, които в най-съществена степен определят разбирането ни за проблемите, пред които се изправя Европейският съюз и нашите собствени национални приоритети на развитие.

Посланията за консенсус, конкурентноспособност и кохезия организират по различен начин дневния ред на Европейския съюз, по който ще работи триото. В него намират място различни проблеми и процеси, които отразяват актуалното състояние на Европейския съюз. Това ще бъде българският подход към темите за сигурността, заетостта, устойчивия растеж и ролята на Европейския съюз в глобален мащаб, около които се обединиха в края на юни тази година Естония, България и Австрия.

Основната трудност при формулирането на подобни приоритети е в съгласуването на поне няколко различни, паралелно разгръщащи се процеса. Преди всичко, при уточняването на българските приоритети, определящо значение има как българските национални интереси се проектират спрямо общите теми на развитието на Европейския съюз и на останалите страни от триото на Председателството до края на 2018 година.

В каква степен сме в състояние да идентифицираме и артикулираме достатъчно отчетливо собствения си интерес спрямо процесите в Европа и очакваният на другите страни?

Досегашното развитие на публичния дебат потвърждава многократно констатирания факт, че ние трудно постигаме съгласие относно онова, което представлява общия ни публичен интерес. А това означава, че нямаме ясен отговор на въпроса за това какво ни свързва и имаме ли общи цели и интереси.

Опитът проблемите да бъдат представяни като приоритети крие много рискове.

Ако приемем, както предлагат някои политици и експерти, че нашият най-съществен проблем е бедността и доходите, може ли връзката между тях да бъде приоритет на Председателството? Не, най-малкото защото приоритетът предполага избор на подход за решаване на проблем, а не проблемът сам по себе си. В проекта на програма на българското председателство, темата за бедността присъства, но в контекста на конкурентноспособността и растежа като фактори за повишаване на заетостта, както и като елемент от развитието и модернизирането на Общата селскостопанска политика.

Второто съществено ограничение в началото на публичния дебат за приоритетите на Председателството е свързано с това дали става въпрос за теми, които имат отношение към европейската интеграция или към развитието и усъвършенстването на държавното управление. Въпреки наложилата се представа, че присъединяването към Европейския съюз обхваща всички сфери на публичния живот, това не е вярно. Нашите приоритети трябва да са свързани с европейското развитие, а не със сферите, в които управлението се определя изцяло от волята на българските избиратели.

В това отношение темата за справедливостта, която придобива характера на универсален критерий за отношението на българските граждани към управлението, е включена в проекта на програма, но в нейните европейски измерения. Преди всичко, това е необходимостта от институционализиране на Службата на Европейския прокурор, Стратегията на ЕС за електронно правосъдие (2019 - 2023) и предстоящото изработване на европейски регламент в областта на семейното право. В контекста на българското председателство, ние би трябвало да сме в състояние да допринесем за ефективно, бързо и справедливо правосъдие, но това не е хоризонта на българската съдебна реформа.

Председателството не е домакинство на международни форуми. Стихийно формиращите се обществени очаквания все по-често свързват ролята, която предстои на България от началото на 2018 година, с тази на домакин на някакви събития, които ще бъдат посещавани от високопоставени гости. Нашата подготовка не се свежда и не би могла да се изчерпи с ремонти и осигуряване на настаняването на гостите.

Същинската работа на българските институции е в това да осигурят необходимата среда за продуктивен процес на постигане на съгласие по важни и чувствителни за развитието на Европейския съюз теми. Като страна, председателстваща Европейския съвет ние трябва да бъдем компетентен, но неутрален посредник в процеса на постигане на съгласие между участниците във форумите, планирани в рамките на този период от време.

Именно затова представата за консенсус се нуждае от по-цялостно разбиране. Консенсусът не винаги съвпада с единодушие. Консенсус може да има там, където участващите в процеса на взимане на решение споделят общи ценности и цялостно разбиране за отговорността на собствените си действия. В този смисъл българското послание предполага завръщане към ценностите, които ни обединяват и преди всичко – към основата на европейските ценности, която изглежда все така подложена на атаки и неразбиране.

Конкурентноспособността, на свой ред, е резултат от ефективното функциониране на Единния пазар, но и от качеството на труда, реализацията на свободната инициатива в условията на открита и честна конкуренция. Стремежът към повишаване на конкурентноспособността е общ за всички страни членки на ЕС, но понякога ни липсва разбирането за това, че тя е качество, което може да бъде постигнато и развивано само при спазване на правилата и изискванията на Единния пазар.

Кохезията, разбирана преди всичко като сближаване, също е предмет на спорове, породени от и пораждащи неразбиране. В публичния дебат у нас, най-често кохезията се свързва с европейските програми за безвъзмездно финансиране. Необходимостта от сближаване на условията и качеството на живот и реализация на гражданите на ЕС в 250 региона на Европа, остава все така важна част от бъдещето на Европа, но спорът е за това как може да бъде постигано това. Официалната българска позиция е за запазване на съществуващия и в момента модел и след 2020 година, докато други страни предлагат той да бъде променен за сметка на по-съществено участие на страните, получаващи европейска подкрепа. В крайна сметка, това зависи от равнището на съгласие относно оценката на постигнатите резултати, до което България ще успее да доведе този дебат.

Стратегическият интерес на България е в задълбочаването на регионалното развитие и трансграничното сътрудничество. В проекта на Програма на Председателството, тази тема присъства, както в контекста на сигурността и ефективното управление на интеграцията, интегрирания подход за развитието на Дунавския и Черноморския регион, така и по отношение на европейската перспектива на развитие за страните от т.нар. Западни Балкани.

Преди всичко, добре би било да престанем да говорим за Западни Балкани, а да потърсим регионалния мащаб на Югоизточна Европа. Постигането на резултат в тази насока предполага цялостна политика на сближаване и свързаност, която в нашия проект обхваща, както транспортната, инфраструктурна, комуникационна и енергийна, така и дигиталната и образователна свързаност на страните от региона. България има шанс да лансира своята визия за регионално развитие и трансгранично сътрудничество в контекста на дебата за бъдещето на Европейския съюз.

Успехът на Председателството по отношение на европейския дневен ред ще зависи от броя на законодателните инициативи, по които успеем да постигнем съгласие. Това зависи от компетентността на българските екипи и отчетливото формулиране на собствените ни позиции в дискусиите. Но, освен това, българското председателство е още един шанс да постигнем съгласие помежду си относно собствените приоритети на развитието ни в Европейския съюз, десет години след присъединяването към него.


Автор: Антоний Гълъбов
Източник: offnews.bg

В категории: Анализи и коментари, Други теми

Сподели:





Коментари

0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 


АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
Ген. Константин Попов: "Поздравявам премиера Борисов за смелостта да стигнем до сделка за F-16"

Обезлюдяването на България е икономическа катастрофа. А се задава световна криза. Какво да очакваме?

С подпъхнат допълнително файл: "Кристиян ли е натопен за теча на данни?"

Проф. Румен Гечев: "Гласуваме да купим самолет, който е на чертожната дъска! Договорът е обиден!"

Ос-тав-ка!... И бели хакери

Евтим Костадинов за ареста на сина си в ДФ "Земеделие": " Калоян е наклеветен"


НОВИНИТЕ
Правят нови експертизи по делото за Хитрино Правят нови експертизи по делото за Хитрино

Токио и Сеул задълбочиха спора си за обезщетенията на корейци заради японската окупация Токио и Сеул задълбочиха спора си за обезщетенията на корейци заради японската окупация

БДЖ ни улеснява с разписание в Google maps БДЖ ни улеснява с разписание в Google maps

6 души загинаха, 27 са ранени след взрив до афганистански университет 6 души загинаха, 27 са ранени след взрив до афганистански университет

Вулканът Етна изригна отново Вулканът Етна изригна отново




ЕВРОПА
Радан Кънев за избора на Урсула фон дер Лайен Радан Кънев за избора на Урсула фон дер Лайен

Евролидерите поздравяват Фон дер Лайен за избирането й начело на ЕК Евролидерите поздравяват Фон дер Лайен за избирането й начело на ЕК

Какво ще стане, ако публична администрация не спази правилата за защита на данните? Какво ще стане, ако публична администрация не спази правилата за защита на данните?

Външните министри от ЕС одобриха санкции срещу Турция заради Кипър Външните министри от ЕС одобриха санкции срещу Турция заради Кипър

Иво Христов: "Фон дер Лайен ще налага Истанбулската конвенция, аз ще гласувам против нея!" Иво Христов: "Фон дер Лайен ще налага Истанбулската конвенция, аз ще гласувам против нея!"