Конфликтни теми | Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Проблясъци | Вяра

Срещу Тръмп работят всички специални служби на САЩ


Сподели:
17 Юли 2017, Понеделник

Специалните служби все по-често използват НПО за прикритие на своята дейност в чужди държави.
Интервю на Калина Андролова с Боян Чуков, експерт по международни отношения и национална сигурност, председател на „Родолюбиво движение Иван Вазов”.


Г-н Чуков, считате ли, че Тръмп е успял да овладее към момента позицията си и не е застрашен от отстраняване от президентския пост по някакъв начин? Или войната продължава все по-ожесточено?

Битката между Доналд Тръмп и „дълбоката държава” в САЩ и нейните европейски „филиали” не стихва. По-скоро се ожесточава. Противниците на новоизбрания американски президент ползват много широка палитра от нечистоплътни методи за неговото дискредитиране. За тази цел са впрегнати почти всички глобални медии. Доналд Тръмп е уникална фигура в галерията на американските президенти. Той е първият случай, в който още от самото му избиране всички специални служби на САЩ работят срещу него. Доналд Тръмп постигна няколко външнополитически успехи като този в Саудитска Арабия, които имат сериозни икономически измерения в полза на американската икономика. Рейтингът му се покачи в САЩ, но това не стабилизира неговото положение в Белия дом. Битката срещу него става все по-ожесточена. Дори участието на Тръмп в G-20 бе тотално игнорирано в големите американски медии.

Казваме, че ударите срещу Тръмп са безпрецедентни по своята дързост за американската история, но забравяме убийствата на братя Кенеди, също така от по-новата история – самия Бил Клинтън, който беше подложен на жестоко, „световно” унижение и това беше сторено не без помощта на републиканците. С какво войната срещу Тръмп е различна? Говорим все за борба за власт.

Битката срещу клана Кенеди бе кървава. Светът стана свидетел на поголовното избиване на мъжете от фамилията. Тогава също в убийството на Джон Кенеди имаше „руска” връзка в лицето на Ли Харви Осуалд, но в крайна сметка нищо не бе доказано. Президентът Джон Кенеди бе физически елиминиран когато посегна върху правата на Федералния резерв. В оборот бяха пуснати слухове, че американският президент е ликвидиран от мафията, но едва ли тя е подбудителят. Най-вероятно за убийството са били използвани логистиката и „кадрите” на мафията. По принцип това не е първият случай на убийство на американски президент. По отношение на Бил Клинтън случаят е различен. С водевилът около неговия „импийчмънт” и съмнителните петна по роклята на младата стажантка в Белия дом, се целеше сриване на авторитета на президента. И неговото „опитомяване” от страна на разцъфтяващата по онова време прословута „дълбока държава”. Никой не си е представял изгонването на Бил Клинтън от Овалния кабинет след успешно проведена процедура на импийчмънт. Съпругът на Хилъри имаше сериозен принос за решаването на геостратегическите интереси на САЩ в Европа и в частност на Балканите. По негово време се появи военната база „Бондстийл” в Косово, а косоварите му издигнаха паметник в центъра на Прищина. Доналд Тръмп се различава от предишните два случая. Той е реална екзистенциална заплаха за бъдещата съдба на американската „дълбока държава” и нейните „филиали” в Европа. Тя чрез различни корупционни механизми получава огромни финансови постъпления, които преразпределя в зависимост от „заслугите” към една съществена част от американската администрация. Затова тази администрация живее богато и охолно като във филмите на Холивуд. Това се отнася и за сектора на американската национална сигурност, който в голямата си част е приватизиран от различни финансови лобита и множество военни частни компании. Битката срещу Доналд Тръмп е битка за едни големи пари и против други, натрупани чудовищно големи пари. Проблемът е, че мощните транснационални корпорации превзеха американската държава. Големият частен транснационален финансов капитал превзе администрацията във Вашингтон, която им служи като инструмент за получаване на все по-големи печалби. Накратко, транснационалният финансов капитал се стреми да елиминира Тръмп от американската политическа сцена тъй като той е представител на националния американски промишлен капитал. Това ме кара да не съм напълно уверен по отношение на бляскавото бъдеще на новия американски президент. Но ми се иска да вярвам, че Доналд Тръмп няма да приключи неочаквано своя жизнен път преди да е свършил неговият президентски мандат.

Казвате, че изключително бруталните удари срещу Тръмп идват от финансовия капитал, може би от онази част на американския елит, която през последните години се е ползвала от облагите на задкулисната власт. Не става дума само за методите на Демократическата партия. А за нещо по-мащабно.

Разликата между демократите и републиканците в САЩ не е по принцип съществена. Всички те заедно са основните две публични колони, които крепят статуквото в американската държава. Демократи и републиканци са се сляли отдавна в едно цяло. Една съществена част от демократите и републиканците са представители на „дълбоката държава” в политиката. Затова по редица вътрешнополитически и външнополитически въпроси те нямат различи позиции. Техните наследници се женят помежду си и те са отдавна една „фамилия” с едни и същи лични интереси. Иванка Тръмп и Челси Клинтън са от дълго време приятелки в една и съща младежка компания, въпреки, че бащата на едната и майката на другата бяха яростни конкуренти в борбата за Овалния кабинет. Само пред електората демократи и републиканци се представят за два „отбора”, воюващи безкомпромисно един срещу друг. Доналд Тръм е рожба на вътрешната опозиция в „дълбоката държава”. Тази опозиция има същите геостратегически цели като самата „дълбока държава”, но счита, че САЩ трябва да ги реализират по друг начин, по друг път. Защото поради липса на достатъчно ресурси напоследък, поддържането на досегашната американска вътрешна и външна политика води страната към тотален провал. Ако Тръмп не беше кандидатура на вътрешната опозиция на американската „дълбока държава”, нямаше как да се класира първи на републиканските праймъриз, а на финала на президентската надпревара да победи автентичния кандидат на „дълбоката държава” – Хилъри Клинтън. Американската външна политика винаги е била приложна геополитика. Независимо как се казва стопанинът на Белия дом. Доналд Тръмп иска да намали контрола и влиянието на транснационалния финансов капитал над американската държава. Иска да върне една част от властта отново в американските институции. Неговите лозунги поставяха точно този акцент в предизборната му кампания.

Каква е ролята на Джордж Сорос във войната срещу Тръмп?

Джордж Сорос е инструмент на американската „дълбока държава”. Неговите структури са дълбока свързани със специалните служби на САЩ. Мрежите на Джордж Сорос в САЩ и в Европа са впрегнати в битката срещу Доналд Тръмп. Бих искал да обърна внимание върху това, че структурите на Джордж Сорос и тези на Фетхуллах Гюлен са изградени на базата на една и съща концепция, която е типична за мисленето в специалните служби. Обърнете внимание на факта, че в мрежите както на единия, така и на другия присъстват под прикритие служители на специалните служби, които са защитени с дипломатически паспорти. Структурите на Джордж Сорос оперират предимно в Европа и САЩ. Тези на Фетхуллах Гюлен са фокусирали своята дейност в мюсюлманския свят в Азия и по-малко в Европа. Естествено, и двете мрежови структури са адаптирани към местната специфика. Но по същество техните методи и форми на работа са идентични. Това преплитане между научни, просветителски и образователни НПО и специалните служби е едно от нововъведенията на службите в края на ХХ и началото на ХХI век. Неправителствените организации (НПО) са новите модернизирани и ефикасни прикрития на разузнаванията в наше време. Специалните служби все по-често използват структурите на гражданското общество като „легитимно” прикритие на своята дейност на територията на чужди държави. Чрез въпросните структури се организират демонстрации, смени на правителства, кадруване в държавните институции и оказване на „обществен” натиск върху изпълнителната, законодателната и съдебната власт. Това е причината в Израел, Русия, Унгария и други страни да се приемат закони срещу финансираните от чужбина т.нар. НПО, тоест чуждестранни агенти, маскирани в публичното пространство като „независими” организации. А в действителност тези НПО работят срещу държавата, която ги е приела на своя територия, в полза на чужди корпоративни или национални интереси. В това отношение САЩ са взели преди много години мерки срещу чуждестранните лобисти. Законът за регистрация на чуждестранните агенти (FARA) е приет през 1938 г. за борба с нацистката и комунистическа пропаганда, а по-късно е приспособен за целите на международните лобисти. Чуждестранният агент се определя като човек, който представлява интересите на чуждестранен принципал, в което и да е ведомство и пред който и да е представител на властта в правителството на САЩ. Например законът изисква получателите на чуждестранни дарения да предоставят подробна информация за финансирането и неговите цели.

Как оценявате това, че Брюксел поведе наказателни процедури срещу Унгария под натиска на Джордж Сорос? Какво ни казва този факт?

Публична тайна е, че в брюкселската евробюрокрация и в европарламента има множество „приятели” на Джордж Сорос, които обслужват неговите интереси. По позициите, които заемат, ще ги познаете. Те съвпадат с тези на Джордж Сорос. Фактът, че Брюксел се огъна и започна да обслужва интересите на Джордж Сорос в Унгария, би трябвало да ни говори до каква степен соросоидите са проникнали в структурите на Евросъюза. Една част от тези „приятели” на Джордж Сорос се разпознават добре в България. Някои от тях заемат високи позиции в българската администрация. Те са явни или дискретни яростни врагове на всеки един, който се обяви в защита на българските национални интереси. Само преди броени дни Израел подкрепи атаката на Унгария срещу финансиста Джордж Сорос. От израелското външно министерство обявиха, че Сорос е легитимна цел на критика. Тел Авив смята, че той създава организации, които подкопават имиджа на страната. Смята се, че той се обявява срещу правото на дадена държава да се защитава. Мисля, че израелското външно министерство е пределно ясно и кратко в своята позиция по въпроса. Това е. Иначе тези, които получават лични облаги, позиции във власта и пари по линия на структурите на Джордж Сорос, надълго ще ви обясняват, че те работят за демократизирането на България, Балканите, Европа и целия свят. Но приказката на соросоидите за „демокрацията” е предназначена за бавноразвиващи се индивиди, наивни неграмотници или просто природни малоумници.

Какво е впечатлението Ви от визитите на Тръмп из Европа? Успява ли американският президент да установи добри отношения на партньорство, след като знаем, че буквално цяла Европа подкрепяше осезаемо и недвусмислено Хилъри на президентските избори в САЩ?

По време на своите визити по света и в частност в Европа Доналд Тръмп показа, че бързо се учи в движение. Тази част от европейският елит, който е свързан с американската „дълбока държава” и с екипа на Хилъри Клинтън, няма как да се примири с неговото избиране. При укрепване на властта на Доналд Тръмп в Белия дом същата тази част от европейския елит ще трябва да си ходи, да напусне високите позиции, които заема в момента. Естествено, наблюдаваме и позитивна пренастройка на част от европейския елит спрямо новия американски президент. Други засега не вземат позиции и изчакват да видят как ще се развие обстановката във Вашингтон.

За какво са сигнал думите на Тръмп в Полша? Посещението на Тръмп в Полша дава ли някои по-ясни подсказки за ролята на Полша в бъдещето на Европа?

Още след промените през 1989 г. Полша започна да се оформя отново като основен стълб в Европа на англосаксонската геополитика. В случая няма нищо ново в исторически план. Така е било от много години. Полша разполага с голям демографски потенциал, който винаги, поради исторически причини и своята съществуваща от векове русофобия, може да бъде насочен в борбата с Русия. В момента наблюдаваме рециклирането и осъвременяването на старите геополитически схеми срещу СССР от времената на генерал Йозеф Пилсудски през 30-те на миналия век. Инициативите „Прометей”, Интермариум, Междуморие, Двуморие, Триморие, Източно партньорство на ЕС, са мероприятия с едно и също съдържание. Но с различни етикети. В поредицата изброени инициативи Полша винаги е играела централна роля. Варшава днес е за пореден път аватар на Вашингтон или казано по-модерно обикновенно европейско щатско proxy.

Френският президент Макрон и американският президент Доналд Тръмп демонстрират много приятелски отношения. Такива Тръмп не може да постигне с Меркел, а и Меркел не опитва да постигне с Тръмп. Защо?

Еманюел Макрон бе избран съвсем наскоро за президент на Франция. Той не взе шумни позиции в американската президентска предизборна надпревара. Това е негов голям плюс пред новия американски президент. Ангела Меркел, напротив, до 8 ноември 2016 година, когато победи Доналд Тръмп, бе очевидно на страната на Хилъри Клинтън. И не бе никак ласкава в своите изказвания и оценки по отношение на новия стопанин на Белия дом. Това е голям неин минус пред Тръмп. Ангела Меркел няма шанс да се хареса на Доналд Тръмп, даже и да заприлича на Мелания. Ако сегашният американски президент се закрепи в Белия дом, ще наблюдаваме същата картина, която гледахме след настаняването на Никита Хрушчов в Кремъл. Поголовна смяна на държавните ръководители в Източна Европа. В нашия случай, вероятно ще предстои евентуална вълна от промени в държавните ръководства на страните от НАТО и ЕС. Такъв е животът. Такива са правилата на играта.

Вие сте франкофон и слушате френски радиостанции, гледате френски телевизии, предполагам, че Ви прави впечатление колко еуфорично говорят французите за новия си президент Макрон. Може пък да се окаже един добър президент, въпреки очакванията на анализаторите, че ще е подобрена версия на безвкусно-скучния и страхлив Оланд, който почти затри Франция от световната политическа сцена.

На пръв поглед нещата изглеждат така, както ги казвате. В действителност Еманюел Макрон е президент на Франция, която вече не е една от водещите сили в света. Франсоа Оланд срина тотално остатъците от величието на Франция. В този план и Никола Саркози има сериозни заслуги със своята либийска аватюра. Казвам го с болка на сърцето. Едни от първите мои учители са французите мадам Бле и мосьо Фонтен. Благодарение на тях Франция винаги ще бъде близко до моето сърце. За съжаление влиянието на Париж в Европа катастрофално намаля. В страната на Волтер отникъде не се вижда в бъдеще силуетът на някой нов генерал дьо Гол. Французите претърпяха унизителни поражения в своята африканска политика в богатите на уранови мини Мали и Либерия. В тези две държави, в които 12-годишни деца с калашници се сражават, френските военни контингенти обслужват интересите на френската фирма „Арева”, която е една от водещите в света в областта на атомната енергетика. Съзирам определена доза ирония на съдбата в прегръдките на Еманюел Макрон с Доналд Тръмп. Само преди броени седмици американският президент нанесе съкрушителен удар върху интересите на френската оръжейна промишленост. Саудитска Арабия имаше планове да закупи отново огромно количество френско оръжие. Сега вече няма такива планове. Американците отнеха под носа на французите изключително големи оръжейни сделки. Еманюел Макрон си прилича с Доналд Тръмп по това, че и двамата говорят това, което искат да чуят техните слушатели. Но приликите са до тук. Следват само разлики.

Според Вас какво ще се случи на изборите в Германия, които предстоят? И има ли Германия ресурс да се откъсне от опеката на САЩ по един умен и „щастлив” начин? Тоест искам да попитам – Германия има ли ресурс да задържи превъзходството си в Европа, затвърждавайки го в качество на самостоятелен геополитически субект, или тъкмо обратното, ще бъде потопена постепенно?

Съдбата на Германия почти не зависи от изхода на битката на Доналд Тръмп с „дълбоката държава”. Германия е икономически гигант, който прилича на кон с американски пранги. Постоянно се опитва да се освободи от тях, но все неуспешно. Най-вероятно Западна Европа в това число и Германия ще се окаже в позицията на Москва, която бе опожарена от маршал Михаил Кутузов, за да не попадне в ръцете на настъпващите войски на Наполеон. Човешкият поток, който нахлува в Европа от Азия и Африка, е равносилен на пожар на Стария Континет. Ако това продължи, то европейската индустрия и европейските капитали ще избягат в САЩ, където са налице необходимите условия, за да се развиват и печелят в спокойна обстановка. А Германия и Европа ще се сринат. Централна и Източна Европа ще продължат да бъдат стряскани с „руската заплаха”. С цел промотиране на американския шистов газ и стесняване на европейския пазар на „Газпром”. И естествено, получаване на поръчки за американския военно-промишлен комплекс. Засега това е дългосрочната перспектива пред Стария континент.

Каквото и да си говорим за Тръмп, добър или лош, възможно е след 4 години той да не бъде вече президент. Какво обаче се случва в Америка? Имам подозрението, че появата на Тръмп е първият елемент на една по-особена промяна в САЩ.

Въпросът даже не опира до Доналд Тръм и САЩ. Светът отдавна вече не е този, който познаваме. Ние сме на прага на огромни промени. Предполагам, че до 8-10 години ще станем свидетели как всичко ще се промени около нас и то съвсем видимо. Даже „дълбоката държава” в САЩ да надделее над Доналд Тръмп, нищо няма да се върне назад. Вълната на промени ще залее целия свят, в това число и САЩ, които ще се превърнат в една от трите съизмерими велики сили в света заедно с Русия и Китай. Да не забравяме, че тандемът Москва и Пекин промени баланса на световните сили. Просто трябва да свикваме с тази мисъл. За съжаление в България управляващите все още робуват на старите схеми, които управляваха света до този момент. И виждат света в неговия чернобял еднопосочен вариант.


Източник: a-specto.bg

В категории: Интервюта

Сподели:





Коментари

0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 


АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
Конфликтът в Северна Корея може да доведе до фатална за Европа развръзка, заяви Борисов

Цената за Брекзит: 52 млрд. евро

"Кюрдите имат историческо основание да искат държава"

Радев не може да има необходимата за България силна позиция в ЕС

Да поговорим за Слави Трифонов

Георги Димов: Референдумът в Иракски Кюрдистан генерира рискове и в България