Конфликтни теми | Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Проблясъци | Вяра

Красен Станчев, икономист: Таванът на кешовите плащания няма да свие сивата икономика


Сподели:
14 Юли 2017, Петък

​Бюджетната комисия запази прага на разплащанията до 10 000 лева в брой.

Дни по-рано ГЕРБ предложиха прагът да бъде намален до 5 000 лева от началото на следващата година, но гласовете не бяха достатъчни за приемане на решението. Припомняме, че на първо четене депутатите приеха всяка покупка над 1 000 лева задължително да се извършва по банков път, решение което предизвика множество обществено недоволство. Какво наложи поредните промени и в кои варианти би бил най-приложим у нас – темата – икономистът Красен Станчев.



Водещ: Г-н Станчев, няколко дни след като таванът на кешовите плащания беше определен на 1000 лв., идва предложението на ГЕРБ той да бъде 5 000 лв. В крайна сметка обаче драстично орязване на плащанията в брой няма да има. Напразни ли бяха усилията и кои аргументи надделяха по темата?

Красен Станчев: Първо, не е абсолютно сигурно, че няма да има. Това е решение само на комисията. Аз не вярвам това да бъде променено в пленарна зала, но в крайна сметка остава тази възможност, ако ГЕРБ реши да наложи своята воля, те вероятно могат да обявят своите коалиционни партньори – патриотите, да гласуват така, както са предложили преди заседанието на комисията. Заседанието на Комисията в крайна сметка не е задължително за пленарната зала, решението на заседанието на комисията, и това наложи това нещо – нищо не е наложило такава промяна. Тоест такава промяна, каквато се предлага, независимо дали ще бъде 9, 5 или 1000 лева. Онова, което би имало като ефект, ако стане 5 000, ако се наложи волята за толкова граница за плащанията пари в наличност, ще има доста големи загуби, както за бюджета, защото някои трябва да следи всичко това, но най-вече за банките. Защото банките трябва да променят целия софтуер и трябва да наемат допълнителни хора за наблюдение на тези сделки. Това вероятно ще оскъпи и таксите на банките за обслужване на сметки.

Водещ:  Мотивите на вносителите на предложението бяха, че таванът на плащанията в брой ще подпомогне борбата с корупцията и сивата икономика. Могат ли действително промени в тази посока…

Красен Станчев: В общи линии и в двата случая, и корупцията, и сивата икономика, има една причина и това е работа на правителството. Помислете през последните 5 години, какви пари сте плащали в брой, това са дребни неща, в магазини, и т.н. Ако сте купували кола, е възможно да сте платили някакви пари в брой, ако сте купували апартамент или къща, или нещо подобно – вероятно също. Но колите и недвижимите имоти причината е в това, че са много високи таксите по прехвърляне на имущество и съответно данъците по този повод, защото таксите са вид данък. Съответно ако искате да се борите с плащанията в кеш в тези области, просто намалете таксите на нотариусите, на адвокати, и на разни други така наречени свободни професии, които обслужват сделките. А те се формират в крайна сметка административно и тогава вие ще се преборите с плащанията в кеш. Но специално в магазини и във всичко останало това са доста малки обеми. Най-точното измерване, няма да влизам в подробности, само ще кажа, че сме мерили с колеги, в средата на 90-те, 1999-2000 година сивата икономика, 2003 година и от 2005 година всяка година май месец измерваме по една и съща обективна методика размера на сивата икономика. И ако средата на 90-те години, особено 1996 година сивата икономика е вероятно някъде около 60%, 1998 година тя е 35%, 2003 година е около 30%, сега е 13,5%. Това са парите в наличност, в така наречения кеш спрямо всички останали плащания. Това намаление се случва поради първо, по-високите технологии. Второ, поради навлизането на кредитни карти, трето, поради стабилната системата на осъществяване на договорите, поради това, че има доверие в банките, поради това, че просто е по-удобно и онова, което остава – удоволствието като отидеш някъде да платиш нещо с кеш, да чуеш звъна на монетите или шума на хартията, с която плащаш, или съответно получаваш пари.

Водещ: Да разбираме, че ограниченията не биха могли да постигнат обратния ефект, именно да се доведе до застой на икономическата активност у нас?

Красен Станчев: Ограниченията, в смисъл, ако се въведат някакви граници по-ниски от тези, които са в момента – пак казвам, те няма да имат особено въздействие върху сделките, хората пак ще намерят начини да плащат в кеш. Това много трудно се проследява, и това ще бъде разход на банките, увеличаване на таксите за обслужване на сметки на техните клиенти и разходи на данъчната администрация, която няма да може да се занимава с други неща, които са по-съществени при укриването на данъци. А най-същественото за последното е затварянето на очите, там където са очевидни големите измами. Те са в областта на данъка добавена стойност (ДДС),  всъщност ДДС действа вече 23 години, от 1994 година юли месец е въведен той, във всичките измами, които са открити с ДДС, почти винаги има някакво участие на данъчната администрация. Сивата икономика е или предизвикана пряко от политиката на държавата например, КТБ, да вземем „Белене“, „Южен поток“, действията на Агенцията по вписванията, на Агенцията по храните и т.н., и т.н. Представете си, че търгувате храни и идва един инспектор от Агенцията по храните, нещо не му харесва, за да се спасите от, по-нататъшни проверки, не е задължително, че вие сте направили нещо, но и да сте направили, онова, което ще трябва да направите, е да предложите пари на ръка на проверяващия, който да си затвори очите. Много често това затваряне на очите произтича от някакви стандарти например как трябва да бъде уреден магазинът. Имаше в Босна един такъв случай, стандартът на строителство е с тавани около 2.6 метра високи, стандартът, който бяха въвели за магазините е 2.62 метра Съответно с тези 2 см на всеки един проверяващ са се полагали някакви пари. Подобни неща има и в България и ние сме ги мерили тези. Другото нещо, което е важно в сивата икономика, че точно тези регулации са една от причините. Тези регулации, разрешителни и т.н. бяха намалени, аз тогава бях координатор, работейки без да ми се плаща, между министерската група през 2002-2003 година, за намаляване на лицензионните и разрешителните режийни и успяхме да ги намалим от 800, 797 на 39. Сега те в момента пак са 500, защо така се е случило, след като има закон, който ограничава административното регулиране и административния контрол, но този закон не се спазва. Той не се спазва от народните представители, които приемат някакви закони, които въвеждат допълнителни регулации, които карат хората да плащат кеш или да оперират не съвсем на светло и от администрацията на изпълнителната власт, която прилага тези неща. Не на последно място вие имате известните случаи с двете каки, седемте посланика, двете фирми, имате други действия на съда, който решава някакви странни неща, от рода на небостъргачи там, където те не могат да се построят при очевидно нередовни сделки и т.н., това е източникът на сивата икономика.

Водещ: В други европейски страни като Италия и Гърция, отдавна има въведен лимит на плащанията в брой, като той е различен в различните страни, можем ли ясно да очертаем кои са факторите, които биха могли справедливо да определят тавана на кешовите плащания у нас?

Красен Станчев: Не, няма такъв начин. Пак ви казвам, това са хиляди причини, които в крайна сметка имат относително ограничено въздействие върху сивотата на икономиката. Тази сивота се свива, съответно няма смисъл да се въвеждат каквито и да било ограничения. Обяснението на това, че има такъв опит, според мен е очевидно. Правителството трябва да покаже дейност, трябва по някакъв начин да отговори на Европейския съюз (ЕС), който казва, че в България има относително голяма сивота на икономиката и правителството трябва да каже: да, ето ние се борим, както и други страни се борят. Тогава е причината, защото е много сложно да докажеш на ЕС, че те не са прави, тогава, когато оценят относително високо дялат на сивата икономика в България. Има такива изследвания, те са на Световната банка, може да се обясни защо в тези изследвания сивата икономика изглежда някъде към 30%. Има такъв доклад от тази година, това обикновено се повтаря всяка година на заклетите експерт-счетоводители, тяхната асоциация в ЕС, но това са изследвания, които, особено тези последните, са основани на оценка, на питане за предчувствията. И тогава, когато ви питат колко е сивата икономика – имаше едно такова изследване 2010 година в България, и тогава хората казаха, че е 56%, а то беше 18%. Значи хората са дали 3 пъти по-висока оценка на онова, което е реалната ситуация Горе-долу тези неща трябва да се обяснят на ЕС и да се покажат тенденциите, а те са такива като навсякъде. Между другото, дори черната икономика, тоест онова, което е забранено, което е криминализирано, в България е горе-долу на равнището на ЕС, дори малко по-ниско. Що се отнася до кешовите плащания, в България мерил съм ги май месец тази година – 13,5%, в Германия са 8%, но в ЕС е някъде между 9 и 10%, тоест разликата не е много голяма.

Водещ: Предстои окончателното обсъждане и гласуване на предложенията, имат ли шанс предложенията на ГЕРБ за таван от 5 хиляди лева да бъдат одобрени?

Красен Станчев: Доколкото познавам хората, които управляват и правителството, и мнозинството в парламента, аз смятам, че те по-скоро ще се съобразят с решението на комисията, защото знаят, че има и обществено мнение, което не одобрява този ход. Общественото мнение разглежда този опит за разграничаване на плащанията в кеш като посегателство на свободата в сделките.

Милослава АНГЕЛОВА


Източник: focus-news.net

В категории: Интервюта

Сподели:





Коментари

0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 


АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
Конфликтът в Северна Корея може да доведе до фатална за Европа развръзка, заяви Борисов

Цената за Брекзит: 52 млрд. евро

"Кюрдите имат историческо основание да искат държава"

Радев не може да има необходимата за България силна позиция в ЕС

Да поговорим за Слави Трифонов

Георги Димов: Референдумът в Иракски Кюрдистан генерира рискове и в България