Конфликтни теми | Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Проблясъци | Вяра

Акад. Георги Марков: Борисов реагира правилно. Иначе "нацисткият" скандал щеше да стигне до Брюксел!


Сподели:
19 Май 2017, Петък

Интернет поколението не може да осмисли историята, то смята, че всичко започва с него и ще свърши с него,  
Човек, който навлиза в политиката трябва много да внимава, трябва да обмисля не само всяка дума, която изрича, но и къде и как се появява, как се държи, твърди историкът. Валери Симеонов се намеси много несполучливо, подчерта той.


- Правилно ли постъпи премиерът Бойко Борисов, като освободи зам.-министъра на строителството Павел Тенев и директора на дирекция „Социална политика” в Министерството на отбраната Иво Антонов заради снимки с нацистки поздрави, акад. Марков?
- Да, защото премиерът е уязвим. От ДПС непрекъснато го нападат, че управлява с фашисти, макар че аз не приемам подобно обвинение. Той трябваше навреме да се раздели с този заместник-министър. В България има една еврейска организация - „Шалом“, ако той не би се намесил, тя също щеше да реагира. Въпросът щеше да се премести в Брюксел и щеше да пострада имиджа на страната. Бившият зам.-министър го е правил като млад човек в някакъв музей с восъчни фигури... Нацисткият поздрав всъщност не е нацистки, това е римски поздрав, който Мусолини взима през 1922 г. за фашистки поздрав. Хитлер го харесва и го въвежда и в Германия. Премиерът пипа много внимателно, за да не се стигне до неоснователни обвинения, защото все пак този поздрав се свързва главно с Третия райх.

- Избухна и друг скандал, пак по този повод. Иво Антонов през 2014 г. не е станал заместник-министър заради снимка с изпъната за поздрав ръка, но спокойно си е останал шеф на дирекция във военното министерство. Как ви изглежда това?
- Е, той е номенклатура... Не знам как си разпределят отговорностите. Премиерът обаче бързо реагира. Интернет е голяма сила, не знам как тези снимки се появяват, дали самите „герои“ ги вадят или има друг начин. Човек, който навлиза в политиката, трябва много да внимава, трябва да обмисля не само всяка дума, която изрича, но и къде и как се появява, как се държи.

- Как човек, който явно не знае с какво може и с какво не може да се шегува, претендира за обществен пост? Не е ли това основният въпрос?
- Тук Валери Симеонов се намеси много несполучливо като каза, че са били в Бухенвалд на млади години и са си правили шегаджийски снимки. Аз съм свързан с Германия и знам колко строга е т.нар. денацификация там. „Майн кампф“ там я издадоха по-миналата година, 70 години след самоубийството на Хитлер, при това в един малък, научен тираж. Колкото е текстът на Хитлер, има още толкова критични бележки, които го оборват. У нас „Майн кампф“ не е преведена в Царство България, забележете! Дори по време на Втората световна война, когато България е съюзник на Германия. Тогава се правят опити, но тази книга не е издадена. Издадени са два тома речи на Хитлер. А какво стана след 1989 г.? „Майн кампф“ се продаваше по сергиите на „Славейков“ и на „Орлов мост“. Това правеше голямо впечатление на моите приятели германци. В Германия това е забранено.

- Откъде тази симпатия към Третия райх в България?
- Има я, тя не е изкоренена след 9 септември. Има хора, за които това е дисциплина, ред, сигурност. Когато навремето специализирах източноевропейска история в Майн, Западна Германия, четох един сборник за социалната политика на Хитлер. Как Хитлер изважда страната от тази страшна стопанска криза, в която Германия е на първо място по самоубийства. Как прави една профсъюзна организация „Труд и радост“, изпраща работниците на море, раздава детски надбавки. Има една социална страна на Третия райх. Много ми е смехотворно да гледам как във филмите на Би Би Си изкарват Хитлер наркоман и полуидиот. Така че има нещо носталгично по онзи ред. Има едно списание „Нова Европа“. Ако Хитлер беше спечелил Втората световна война, пак щеше да има една Нова Европа, но там щеше да има и концлагери. Отричането на Холокоста е престъпление в много страни.

- Едва ли нашите „шегаджии“ са запознати със социалната политика на Третия райх и точно от нея да се възхитили!
- Още има възрастни хора, които правиха сравнение с навлизането на германската армия през март 1941 г. и нахлуването на Червената армия през септември 1944 г. Всякакви сравнения са в полза на германската армия! Но има и една съществена разлика – ние с германците сме братя по оръжие от Първата световна война, ние сме жертва на Версайската система.

- Освен това през март 1941 г. ние сме съюзници на Германия. Как да навлязат?!
- Да. Знаем какво е извършила същата германска армия на Източния фронт. Не можем да гледаме само нашата съдба, трябва по-широко да се гледа на Втората световна война, но още има една идеологическа обремененост. Освен това интернет поколението не може да осмисли историята, то смята, че всичко започва с него и ще свърши с него. Виждам как историята се пренаписва и то във вариант, който е далеч от фактите. Отрича се, например, Холокостът – не били 6 милиона, били 600 хиляди. И такива неща може да срещнете в интернет.

- Любомир Талев, който в сряда бе възстановен на работа от министъра на правосъдието Цецка Цачева, се оказа почитател на ген. Луков. Това укоримо ли е? Фашист ли е ген. Луков?
- По-различно е. Ген. Луков има една голяма заслуга – като военен министър той допринася за възстановяването на българската наборна армия и за превъоръжаването й. Разбира се с германско оръжие и с кредит. Той е в конфликт с цар Борис III, който е много внимателен и който гледа да е „в средата“ на политиката. Цар Борис III не обича да се отклонява в ляво и в дясно, докато ген. Луков се обвързва с Третия райх, с Херман Гьоринг. Затова през 1938 г. царят го отстранява, като му казва „Генерале, всяка жаба да си знае гьола!“ Ген. Луков оглавява и Съюза на националните легиони, той е за това България да участва във войната срещу болшевизма на Източния фронт, царят е против. Но ген. Луков не е нито фашист, нито нацист. Има влияние! Както проф. Александър Цанков, така наречения Кръволок от 1925 г. Защо криехме, че той е един от 43-ата депутати, подписали се през 1943 г. срещу депортацията на евреите?! Цанков не е антисемит.
А що се отнася до симпатиите към ген. Луков... Политиците са уязвими. Ген. Луков и Александър Цанков са били в плановете на Гьоринг за прогермански режим в България, особено след смъртта на цар Борис III. Това обаче не означава, че са били слуги на хитлеристите, както ги наричаха след 9 септември 1944 г. Но аз съм историк, не съм политик. Ген. Луков трябва да бъде реабилитиран като строител на българската армия през 30-те години. Той има такива качества и заслуги. От друга страна е укорим, тъй като е вярвал в победата на германското оръжие за разлика от цар Борис III, който е казвал „Германия веднъж загуби световна война, сега пак ще я загуби. Тя няма ресурси да спечели такава война!“ И се оказва прав.

- На една плоскост ли са симпатиите към нацизма и симпатиите към Сталин?
- Казват, че нацизмът и болшевизмът са двете страни на една и съща монета. Не е съвсем така. Ако говорим за Хитлер и Сталин, те, разбира се, са диктатори и масови убийци. Хитлер има една Нощ на дългите ножове през 1934 г., после прави един Народен съд след атентата срещу него (ние Народния съд го взимаме от Третия райх). Избити са 2000 – 3000 души от германския елит. Докато знаете Сталин колко е изтребил в Съветския съюз. Симпатиите към Сталин са въпрос на идеология при комунистите, те са още от преди 9 септември 1944 г., докато симпатиите към Хитлер са на друга основа – в него виждат преди всичко борец срещу Версайската система. С него се свързва надеждата, че Германия ще разруши Версайската система и ние като съюзници на Германия от Първата световна война ще получим своето национално обединение. Така че в симпатиите към Сталин го има силно идеологическия мотив, докато към Хитлер – националния.

- В симпатиите към Сталин не се ли преплита и антифашизмът, това, че точно Червената армия изигра огромна роля за победата над фашизма във Втората световна война?
- Тя приключи във вреда на българските национални интереси! В Париж на 10 февруари 1947 г. България, заедно с другите съюзници на Хитлер, подписа договор като победена държава. 45 години ни лъгаха, че ние сме били спечелили Втората световна война. Тогава я наричаха Отечествена война. Парижкият договор от 1947 г. потвърди Ньойския договор от 1919 г.! България не беше призната от Тримата големи не само за съюзник, но и за съвоюваща страна! Чърчил призна за съвоюваща фашистка Италия! Но да кажа и нещо положително за Москва. Сталин през есента на 1942 г. си говори с Чърчил и се съгласява, че България трябва да бъде наказана, че й стига едно пристанище – Варна, а Бургас да отиде към Турция, ако Турция отвори Балкански фронт и се намеси срещу България и Румъния. Но после Сталин вижда България като част от своята империя и затова не позволи да се посегне на довоенните ни територии. Ние дори задържахме Южна Добруджа. Не позволи на гърците, които Чърчил подкрепяше, да заграбят Родопите до Асеновград.

- В Прибалтика и в Украйна се наблюдава една глорификация на нацизма. Строят се паметници на бивши есесовци – нещо недопустимо в Западна Европа. Докъде ще доведат Европа тези двойни стандарти?
- Тъжно е. Украинците разрушиха не само паметниците на Ленин, което е обяснимо, но и на фелдмаршал Кутузов от 1812 г. Тресе ги един млад национализъм. Те направиха голяма грешка като реабилитираха Степан Бандера, който е един от близките хора на Химлер и който основава една ес ес дивизия „Галичина“. Трябва добре да се знае – големите зверства в Украйна ги извършват самите украинци! Същото е и в Прибалтика. Не бива да се реабилитират! На Запад има влиятелни кръгове, на които това никак не им харесва.

- Този двоен стандарт може ли да подхрани неонацистки настроения в самата Германия? Някой да каже – защо в Прибалтика може, а у нас – не може, нашите деди са защитавали родината.
- След войната германците ги „превъзпитаха“. Стига се дори до крайности. Аз наричам това „комплексът Аушвиц“. Когато, ей така, на маса, се спори по различни въпроси, свързани с войната, в един момент англичанинът или французинът казва - „А, така ли?! Ами Аушвиц?“ И германецът навежда глава. Внушиха им комплекса „Аушвиц“. Говоря и за двете германски държави. Давам един такъв пример. Всяка година на 1 януари се излъчва концертът на Виенската филхармония. Казват, че първият концерт е на 1 януари 1939 г. Това е след Аншлуса, по инициатива на самия Хитлер! Но това не се казва. Има много неща, свързани с Втората световна война, които се премълчават. Бомбардировката на Дрезден от англо-американците, например. 135 000 души са унищожени!


Автор: Красина Кръстева
Източник: /epicenter.bg

В категории: Интервюта

Сподели:





Коментари

0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 


АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
Михаил Константинов: За атентатите са виновни ръководителите на Западния свят

ВМРО: Уважаваме всяка религия, но смятаме, че идеята за нова джамия в центъра на София е неуважение дори пред самите мюсюлмани

Проф. Владимир Чуков: ИДИЛ се цели в туризма. А България е четвъртата дестинация в света

Санкциите срещу Москва не работят. Ето защо!

Светът осъди атаката в Барселона

Сирия след “Даеш“ – в ръцете на опозицията или обратно при Асад?