Конфликтни теми | Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Проблясъци | Вяра

19 май в историята


Сподели:
19 Май 2017, Петък

Изстрелян е първият човешки обект на Червената планета – Марс 2

Марс 2 е автоматична космическа сонда от програма Марс, серия от автоматични орбитални апарати и спускаеми модули, изстреляни от Съветския съюз през 70-те години на 20 век. Мисиите Марс 2 и Марс 3 съдържат идентични космически апарати, всеки с орбитален апарат и прикрепен спускаем модул. Изстреляни са с ракета Протон К с ускорителен блок – Блок Д. Спускаемият модул на Марс 2 става първият обект с човешки произход на повърхността на Марс.

Преглед на мисията

Изстрелване
Марс 2: 19 май 1971 г. в 16:22:44 UTC
Маса при изстрелване (заедно с горивото)
Комбинирано – 4 650 kg
Орбитален апарат – 3 440 kg
Спускаем модул – 1 210 kg
Сухо тегло по време на полет – 2 265 kg
Размери:
височина – 4,1 m
широчина – 2 m
широчина с разпънати слънчеви панели – 5,9 m
Орбитален апарат

Основните цели на орбиталния апрат са заснемане на марсианскитата повърхност и облаци, определяне на температурата на Марс, изучване на топографията и чертите на повърхността, измерване свойствата на атмосферата, наблюдение на слънчевия вятър и междупланетното и марсианското магнитно поле, както и предаване на информацията постъпваща от спускаемия модул, към Земята.

По случайност относително силна прашна буря на Марс оказва неблагоприятно виляние върху мисията. Когато на 14 ноември 1971 г. Маринър 9 влиза в орбита около Марс, само две седмици преди Марс 2 и Марс 3, учените са изненадани да видят така плътна марсианската атмосфера, „роба от прах ширеща се върху планетата, най-голямата наблюдавана буря“. Повърхността на планетата е била изцяло закрита. Поради невъзможност за препрограмиране на бордовите компютри, Марс 2 и 3 освобождават спускаемите си модули веднага и орбиталните им апарати използват значителна част от ресурсите си за заснемане на снимки единствено с пращни облаци вместо картографиране на повърхността, както е било предвидено.[1]

Марс 2 изпраща информация покриваща периода декември 1971 г. до март 1972 г., въпреки че предаванията продължават до август. Обявено е че Марс 2 и Марс 3 са изпълнявали свойте мисии до 22 август 1972 г, и са направили 362 обиколки около Марс. Изпратени са общо 60 снимки. На тях се виждат планини с височина до 22 km, атомен водород и кислород в горната атмосфера, температури на повърхността в диапазон -110 °C до +13 °C, атмосферно налягане от порядъка на 0,55 до 0,6 kPa, съдържание на водни изпарения в атмосферата около 5 000 пъти по-малко от съдържанието им в атмосферата на Земята, йоносфера започваща от височина от 80 до 110 km и облаци от прашните бури издигащи се на 7 km в атмосферата. Получената информация и снимки правят възможно създаването на релефни карти[2] и предоставят информация за марсианската гравитация и магнитно поле. Орбиталният апарат остава в орбита около Марс.

Сблъсък с марсианската повърхност

На 27 ноември 1971 г. поради неизправност в бордовия компютър, спускаемият модул навлиза в марсианската атмосфера неправилно и в резултат се разбива в марсианската повърхност с кординати 45° ю. ш. 313° з. д.

Координати: 45° ю. ш. 313° з. д.
След сблъсъка не е установен контакт.

Конструкция на спускаемия модул

Спускаемия модул на Марс 2 е монтиран върху орбиталния апарат на обратната страна на ракетните двигатели. Съставен е от спускаема капсула с диаметър 1,2 m и коничен аеродинамичен спирачен щит с диаметър 2,9 m, парашутна система и ретро ракети за омекотяване на кацането.

Цялата маса на спускаемия модул, заедно с горивото е 1 210 kg, от които 358 kg са теглото на сферичната спускаема капсула. Автоматична контролна система от газови микро-двигатели и херметизирани азотни контейнери е осигурявала контрола на височината. Четири „барутни“ двигатели са монтирани по външния ръб на конуса за да контролират курса.

Главният и допълнителният парашути, двигателя за кацането и висотомера са монтирани на най-горното отделение на спускаемия модул. Използвана е пяна за да се абсорбира удара при кацането спускаемия модул на повърхността. Спускаемата капсула има четири триъгълни венчелистчета, които ще се разтворят след кацане за да се изправи модулът и да се извади научното оборудване.

Спускаемия апарат е оборудван също с две камери способни да заснемата повърхността с изглед от 360 градуса, както и с масспектрометър за изчуване състава на атмосферата, температурата, и налягането. Оборудването включва още сензори за вятър, устроийства за изучване на механичните и химичните свойства на повърхността, както и механично гребло за търсене на органичен материал и признаци на живот. Спускаемата капсула носи със себе си и орнамент с герба на СССР.

Четири антени стърчат от сферичния апарат, които ще осигуряват връзка с орбиталния апрат посредством бордова радиосистема. Цялото научване оборудване се захранва от батерии заредени преди отделянето на спускаемия модул от орбиталния апарат. Температурният контрол се поддържа от термална изолация и система от радиатори. Спускаемата капсула е стерилизирана преди изстрелането за да се предотвърти евентуално замърсяване на марсианската повърхност.

Марсоход ПрОП-М

На борда на спускаемия модул на Марс 2 има малък марсоход с тегло 4,5 kg, който е трябвало да се придвижва по повърхността на ски, докато е свързан с 15 метров кабел за спускаемия модул. Два малки метални пръта са използвани за автономно преодоляване на препятствия, тъй като дистационен контрол от Земята би отнело твърде много време докато радио сигналите стигнат до марсохода. Проп-М е носел също динамичен пенетрометър и радиационен денситометър.[2]

Марсохода е имал кубична форма с малка издатина в центъра. Конструкцията му е поддържана от две плоски ски, чието издигане една по една води до придвижване на ПрОП-М по марсианската повърхност. В предната част марсохода разполага с детектори за препятствия.

Планирало се е марсохода да бъде поставен на повърхността след кацане с помощта на ръчен маниполатор, след което да се придвижи пред обектива на камерите, като спира за да прави измервания на всеки 1,5 m. Следите от движението му също е трябвало да се запишат за да се определят свойствата на почвата.

Поради разбиването на спускаемия модул, марсохода не е използван.

Навлизане, спускане и сблъсък с повърхността

Спускаемият модул се отделя от орбиталния апарат на 27 ноември 1971 г., около 4 часа и 30 минути преди да достигне марсианската повърхност. След навлизане в атмосферата с приблизителна скорост 6 km/s, системата за спускане се поврежда, най-вероятно поради острия ъгъл на навлизане. Последователността при спускането не е продължила по план и парашута не се е разпънал. Спускаемия модул от мисия Марс 2 става първият обект с човешки произход на Марс. Точното място на кацане не е определено.



Събития

1536 г. – Втората жена на крал Хенри VIII, кралица Ан Болейн, е обезглавена в Лондон за прелюбодеяние, кръвосмешение и държавна измяна.
1568 г. – По нареждане на английската кралица Елизабет I Тюдор кралицата на Шотландия Мария Стюарт е заточена в замъка Фотеринг.
1571 г. – Основан е град Манила във Филипините.
1604 г. – Основан е градът Монреал.
1643 г. – Френско-испанска война: френските войски начело с принц Луи II дьо Конде разбиват испанците в битката при Рокроа.
1649 г. – Англия е обявена за република (до 1660 г.).
1712 г. – Петър I премества столицата на Русия от Москва в новопостроения Санкт Петербург.
1802 г. – Наполеон Бонапарт учредява най-високият орден на Франция – Орден на почетния легион.
1876 г. – След 9-дневно сражение башибозук и османска войска превземат Дряновския манастир, отбраняван героично от четата на Бачо Киро и Поп Харитон.
1894 г. – Създадено е правителство с министър-председател Константин Стоилов.
1919 г. – Мустафа Кемал Ататюрк се премества от Истанбул в Самсун с група последователи, за да се противопостави на турското правителство, което става причина за избухване на гражданска война в Турция.
1922 г. – В СССР е създадено пионерско движение за децата на възраст от 10 – 15 години.
1934 г. – Извършен е Деветнадесетомайският преврат в България.
1941 г. – Втората световна война: Съветският разузнавач в Япония Рихард Зорге предупреждава Москва за подготвяното от Нацистка Германия нападение над СССР на 22 юни.
1941 г. – Втората световна война: Първа армия получава заповед да окупира Беломорска Тракия.
1945 г. – Втората световна война: Във Фленсбург е арестуван един от главните военнопрестъпници на Нацистка Германия – Алфред Розенберг.
1951 г. – В Париж Ален Бернарден създава кабаре „Крейзи Хорс“.
1961 г. – Програма Венера: Съветският космически апарат Венера 1 става първият човешки предмет, който прелита близо до друга планета (Венера) (контакът с него е загубен преди месец).
1967 г. – Военната авиация на САЩ за първи път бомбардира столицата на Северен Виетнам, Ханой.
1971 г. – Програма Марс: Съветският съюз изстрелва Марс 2.
1986 г. – Армейски части на ЮАР нахлуват по земя и по въздух в Ботсвана, Замбия и Зимбабве в преследване на партизани от Африканския национален конгрес.
1990 г. – Проведена е първата национална конференция на СДС.
1991 г. – От Унгария се изтеглят последните съветски войски.
2005 г. – Партията на европейските социалисти (ПЕС) приема БСП за пълноправен член.
Родени



1476 г. – Елена Ивановна, велика литовска княгиня и кралица на Полша († 1513 г.)
1593 г. – Якоб Йорданс, фламандски художник († 1678 г.)
1611 г. – Инокентий XI, римски папа и светец († 1683 г.)
1744 г. – Шарлота фон Мекленбург-Щрелиц, кралица на Обединеното кралство († 1818 г.)
1762 г. – Йохан Готлиб Фихте, германски философ († 1814 г.)
1795 г. – Джонс Хопкинс, американски бизнесмен († 1873 г.)
1839 г. – Йозеф Мария фон Радовиц, германски дипломат († 1912 г.)
1860 г. – Виторио Орландо, Министър-председател на Италия († 1952 г.)
1881 г. – Янко Стоянчев, български юрист и политик († 1927 г.)
1881 г. – Мустафа Кемал Ататюрк, първи президент на Турция († 1938 г.)
1884 г. – Димо Кьорчев, български философ и литературен критик († 1928 г.)
1884 г. – Петър Ников, български историк († 1938 г.)
1888 г. – Владимир Конашевич, руски художник († 1963 г.)
1890 г. – Хо Ши Мин, виетнамски революционер, политик и държавник († 1969 г.)
1891 г. – Иван Велков, български археолог († 1958 г.)
1892 г. – Константин Паустовски, руски писател († 1968 г.)
1894 г. – Хенинг Шьонфелд, немски офицер († 1958 г.)
1900 г. – Стоян Вардарски, български революционер († ? г.)
1902 г. – Рамон Енсинас, испански футболен треньор († 1967 г.)
1906 г. – Адолф Айхман, нацистки офицер († 1962 г.)
1910 г. – Любчо Арсов, югославски и македонски политик († 1986 г.)
1914 г. – Макс Перуц, австрийско-британски микробиолог, Нобелов лауреат († 2002 г.)
1925 г. – Малкълм Екс, американски борец за правата на чернокожите († 1965 г.)
1925 г. – Пол Пот, камбоджански диктатор († 1998 г.)
1930 г. – Жан-Луи де Рамбюр, френски журналист († 2006 г.)
1931 г. – Боб Андерсън, британски мотоциклетен и автомобилен състезател († 1967 г.)
1933 г. – Едуард де Боно, малтийски писател
1938 г. – Веселин Димитров, български журналист и педагог († 2009 г.)
1941 г. – Нора Ефрон, американска писателка, сценарист и режисьор († 2012 г.)
1943 г. – Димитър Пейчев, молдовски и български художник
1945 г. – Пит Тауншенд, британски рок музикант (The Who)
1946 г. – Микеле Плачидо, италиански актьор
1946 г. – Антони Славински, български политик
1954 г. – Фил Ръд, австралийски барабанист (AC/DC)
1956 г. – Венцислав Инкьов, български шахматист
1957 г. – Мая Бабурска, българска актриса
1963 г. – Кристин Димитрова, българска писателка
1963 г. – Хайнц Вайкселбраун, австрийски актьор
1968 г. – Тео де Рад, южноафрикански програмист
1970 г. – Валери Славчев, български рок музикант
1970 г. – Петър Кауков, български актьор и театрален режисьор
1972 г. – Дженни Сесилия Берггрен, шведска поп-певица (Ace of Base)
1972 г. – Мая Бежанска, българска актриса и певица
1976 г. – Тодор Янчев, български футболист
1977 г. – Мануел Алмуния, испански футболист
1977 г. – Наталия Орейро, аржентинска певица и актриса
1979 г. – Андреа Пирло, италиански футболист
1979 г. – Диего Форлан, уругвайски футболист
1981 г. – Матеуш Даменцки, полски актьор
1983 г. – Ийв Ейнджъл, унгарска порно актриса и модел
1988 г. – Юлиян Куртелов, български футболист
  На този ден: 2 август - Княз на България става Фердинанд I Сакскобургготски
Празници

Световен ден за борба с хепатита (от 2006 г.)
България – Празник на град Джебел
Виетнам – Рожден ден на Хо Ши Мин
Гърция – Ден в памет на жертвите от Понтийския гръцки геноцид (от 1919 г.)
Дания – Ден за всенародна молитва
Русия – Ден в памет на починалите от СПИН
Турция – Ден на Кемал Ататюрк и Ден на младежта и спорта (от 1919 г.)
Украйна – Ден на науката
Финландия – Ден в памет на загиналите и Ден на военния флот



В категории: Други теми

Сподели:





Коментари

0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 


АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
Мигрант, емигрант или имигрант?

Проблемът с униформите в МВР съществувал от години според Маринов

Прекият избор за членове ВСС е начало на реформата, според Нели Куцкова

Любомир Дацов: Плащанията в брой до 1000 лв. са без икономическа логика

Съдът: БНБ да разсекрети надзорните доклади за ПИБ

Захариева: От дебата за езика печелят противниците на сближаването с Македония