Конфликтни теми | Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Проблясъци | Вяра

Никола Рахнев: Засадихме 170 хиляди фиданки вяра


Сподели:
17 Май 2017, Сряда

Дава на хората кауза и залесява с лични пари

Години наред плачем за гората. Самият аз съм направил няколко филми за това как се сече в България по най-безобразния начин и как дървесината предимно се изхабява за шперплат или за огрев. Цял народ се чуди как да спрем армията паразити, които са се впили в гората като най-лесен извор на бързи печалби. Но има хора, които просто действат. Николай Рахнев е един от тях. Той от няколко години залесява при това мащабно. Всяка пролет и есен успява да мобилизира маса народ, който засажда фиданки върху огромни площи. Най-важното е, че към неговата кауза се присъединяват мнозина, а това може би е още по важно от самото залесяване. Първо, защото така насърчава отношение на любов към природата, но и дава  на хората вяра, че именно чрез техните действия се постигат големите цели. Просто е необходима кауза и организация. Николай взима от държавата изоставен горски разсадник под аренда миналата година. Плаща със собствени средства за отглеждане на посадъчен материал, защото не може да намери достатъчно фиданки в няколкото държавни разсадници, които все още работят. Невероятно! Човек, който инвестира много от личните си пари и време в обществена кауза. Дори земите, които той залесява чрез инициативата „Когато станем 100 000 ще посадим гора (www.gorata.bg)” са държавни. Никола дава всичко от себе си, с пълното съзнание, че ако нищо не се промени в държавата ни, след 30-40 години, децата на „хиените”, които режат горите днес, ще унищожат  целия му труд, вкарвайки го в печката отново. Безмислена кауза? Не. Никола е сигурен, че до тогава ще има друго отношение към природата.  От неговата уста, в божиите уши!

Патрик Смитьойс

В НЯКОЛКО РЕДА
Имам най-обикновена, човешка история. Родом съм от един не голям град – Габрово, където живях до 18-тата си година, после дойдох да уча в София, завърших „Управление” в УНСС и както на много други хора животът ми продължи в столицата. Работа, приятели и така… Имам семейство, на което съм много благодарен, че ме подкрепя във всичките ми начинания, може би някои доста налудничави в очите на трезвомислещите. Имам две деца и до дни очакваме и трето.

Откъде тази любов към природата и гората?

Запалих се по гората преди около 5 години. Разбира се, винаги съм харесвал природата, красотата и простотата на растенията, на живота. Като дете прекарвах лятото на село, може би там са корените на тази обич. До преди 5 години не бях засадил  нито едно дърво. Сега това ми звучи доста странно, но тогава просто не е имало къде и как може би.

Интересно е, че ти дори не си лесничей. Имаш си собствена фирма, която въобще не е свързана с дърводобив и дървопреработване. Изкарваш пари и ги харчиш за обществена кауза. Така ли е?

Да, точно така е. Занимавам се с различни неща, но нищо свързано с гората и дървесината. А за парите, да, просто подкрепям това, в което вярвам, подкрепям мечтите и целите си.

Всички ние харчим пари за нещата, които харесваме или искаме да ги притежаваме. За мен това е нормално да харча пари за обществена кауза.


Кога и как ти хрумна да помагаш за залесяването на горите в България?

В края на 2011 г. се роди тази идея. Дойде като вдъхновение, отвъд разума. Чудех се какво може да обедини много хора зад една добра кауза, как да използвам възможностите на социалните мрежи, за нещо съществено, защото винаги съм обичал ефективността и смисъла, а да се пропиляват такива възможности противоречи на моите убеждения.

И тогава просто се появи тази идея – да засаждаме гори. Тази дейност е хубава, полезна, смислена, възпитателна, живототворяща, прекрасна!


Осъзнаваш ли, че по-важният ефект на твоята инициатива е, че събуждаш много хора и ги запалваш за обществени каузи. И им даваш вяра, че техните дела са важни?

Напълно вярвам, че да засадиш дърво е действие, което променя хората към по-добро, прави ги по-отговорни към природата, обществото и тях самите, дава им връзката със земята, която ние градските хора сме позагубили, дава им вяра, че могат  да направят промяната, която желаят. Дори в устава ни е записано, че залесяване трябва да стане с много доброволци и деца. Защото особено при децата промяната на мисленето е най-възможна.

Да засадим милиони нови дървета за България, с участието на колкото се може повече доброволци, деца и млади хора, защото особено в децата промяната на мисленето е най-възможна.


На масовите залесявания, а и не само, има усещането за общност, всички се чувстват обединени от една кауза и една цел. Имаме много примери как сме вдъхновили и други. Така от малката ни свещичка се палят и други – хора засаждат в страната, правят подобни инициативи, правят съвсем различни неща, защото са повярвали, най-вече в себе си, а това е чудесно! И да така е, засадили сме над 170 000 дървета, но по-важното е, че сме засадили вяра и добро в сърцата на десетки хиляди хора!

Как успяваш да балансираш между бизнеса, необходимостта да обезпечиш семейството си и инвестициите в обществената кауза?

Интуитивно и с постоянство, за мен всички тези неща семейството, гората, работата са важни и са ми неотделими. Докато работя, вмествам и задачи за гората, а понякога докато се занимавам с гората нещо свързано с работата, а семейството винаги е около мен или в мен. Това си е нещо като коктейл „моят живот“ и всяка съставка е необходима, приятна и го прави това, което е и понеже всяко от тези неща е осъзнато желано и измечтано – има много лекота, въпреки обема. Работя много обикновено от 8 сутрин до 1-2 през нощта, с едно, две прекъсвания за обяд или вечеря, но когато правиш нещата, които ти харесват, които са важни и правилни за теб – това е лесно, всички имаме 24 часа всеки ден, въпрос на приоритети е как ще ги използваме.

Имаш ли подкрепата на близките?

От жена ми – пълна и безрезервна, което много ми помага. Наистина в периоди на кампании пролет и есен, имаме по 10-12 поредни събития, заради които сме все по-полетата от зори до мрак. За щастие вселената се е погрижила да имам разбиране, че иначе щях да го закъсам, Благодаря ти Любов, обичам те! Родителите ми например, са от по-старото поколение, трябваха им 4 години, за да приемат каузата ми, като преди това се чудеха, защо си „пилея времето, парите и силите“, но сега вече приеха, че това, което правя е смислено и дори се гордеят вече.

Предполагам, че държавните служители те познават и са готови да ти помогнат?

Държавата – това сме ние хората, а ние хората сме различни. Има много свестни добри и сърдечни хора в държавните структури, които наистина милеят за гората и помагат с отворено сърце. Има и други типове хора, неспособни да вземат решение, защото се страхуват от грешки или изгубили мотивация, защото са недобре платени и нагледали се на лоши практики.
В началото ми бе много трудно, но всяка следваща година е по-лесно – вече имаме опит. Чак известен по министерствата, едва ли, може би тук-там с постоянството си, не се отказвам – например миналата година докато вземем „Разсадникът на Мечтите“ – 44 декара изоставен, държавен горски разсадник, който сега връщаме към живот, пътека направих – тук питах, там писах, после пак, пак, пак, отново и стана. Хората са важни и в държавните структури, с всеки човек, с когото работиш, изграждаш едно приятелство, поне при мен е така, работата ме сближава.

Знаеш ли, аз съм живял в Югоизточна Азия. И там хората сечаха гората като за последно. Не се притесняваха, имаше толкова много дървета… И в България ли е така, българите милеят ли още за гората?

Пак хората са различни – има хора като теб Патрик, които милеят, разбират и осъзнават и бедни хора, които осъзнават само, че им трябват дърва – за огрев или за пари. Добре е, че сме част от ЕС и има общи регулации, защитени територии, въпреки че контролът върху тях куца, но има бели лястовици и надежда.

Има дългогодишна лесовъдска практика и обезлесяването не е катастрофално, а донякъде балансирано, тоест има добив, но има и залесяване.

Има ли промяна в мисленето на българския бизнес. Има ли тенденция към по- устойчиво стопанисване?

Нямам преки наблюдения върху хората в горския бизнес, но предполагам, че те мислят само за печалба, тоест, ако могат да отсичат повече, вероятно го правят, привързаността към парите отново е корена на всяко зло. Тук е ролята на държавата, която стопанисва този национален ресурс, да мисли, да планира, да осъществява контрол, да не търси бързи пари за запушване на бюджетни дупки, пълнене на партийни каси и джобовете на някой.

И да промяната е в ход, обществото се променя и ние можем да катализираме процеса, за да се случва по-бързо.

Смееш ли да мечтаеш, смееш ли да споделиш как виждаш гората след 20 – 30 години?

Ние градим бъдещето си, във всеки от нас тече силата, която твори светове. От всички нас зависи и ако някой каже, че един човек не може да направи нищо – помислете за Махатма Ганди, Мартин Лутер Кинг, Нелсон Мандела, Майка Тереза. И да, мечтая, имам и цели – това са мечти с краен срок.

Знам, че след 30 години обществото ни ще е по-демократично, по-богато, по-добро и по-отговорно. Въпросът е колко по-… и точно това зависи от всички нас! Ами, ако всеки намери отговор на въпроса: Как мога аз да помогна, какво мога да направя?

Как виждаш баланса между грижите за гората и това, че тя е икономически ресурс?

Гората се е използвала от стотици хиляди години и тя наистина е важен ресурс, освен очевидните дървесина, гориво, суровина, тя е източник на храна, лекарства, вода, кислорода, който дишаме, дом е за много животни и е по-необходима отколкото повечето от нас можем да си представим. За нас, хората е важно да продължим да я използваме. Балансът не е труден, ако ние сме разумни. Има гори, които могат да се самоподдържат и такива, които имат нужда от подкрепата ни, важното сега е да преобърнем тенденцията – всяка година дърветата на Земята намаляват с поне 12 милиарда, това е първата стъпка.

Как гората тогава да се използва възможно най-рентабилно?

Отговорно и ефективно, с грижа. Да засаждаме поне 50 % повече от това, което отсичаме, защото поне 50-60 години младите фиданки не са съпоставим на отсечените зрели дървета. Да се намали добива до наистина необходимото, като се помисли за алтернативи на дървесината от бързо възобновяеми видове – слама, коноп, бързо растящи целево отгледани дървета, различни горива – газ, ВЕИ и др. Да се повиши икономическата ефективност на държавните предприятия, занимаващи се гората като се оптимизират процесите, увеличат знанията на хората, внесат се добрите световни практики, добави се техника и механизация, обмисли се  и се въведе собствен добив, продажба и преработка на дървесината. А ако приемем, че държавата не винаги е най-добър стопанин, да се обмислят законодателни възможности, които да насърчават частни горски масиви и публично-частни горски партньорства. Колкото повече добри възможности, приложени практики и регулации, толкова по-добре.


Източник: svobodni.bg/

В категории: Избрано от редактора, Интервюта

Сподели:





Коментари

0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 


АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
Емил Радев (ЕНП-ГЕРБ): България трябва да получи пълен достъп до Визовата информационна система и Шенгенската информационна система

Съдия отказа да гледа делото за мръсния въздух, защото е увредена от него

„Разкажи ми за Левски“, или как се промиват мозъците на българчетата

Deutsche Welle: Германското разузнаване е шпионирало Белия дом

Заев: Договорът с България ще се подпише на три езика - английски, македонски и български

Захариева: Преброихме 175 негативни заглавия в македонските медии след посещението на Заев