Конфликтни теми | Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Проблясъци | Вяра

Преоткрихме пътя към духовните си корени


Сподели:
14 Април 2017, Петък

Русенският митрополит Наум: "Възкресение Христово е непреходен празник на празниците, който не може да бъде повлиян от времето, а значението му за вярващите християни винаги е било само едно – Христос Възкръсна, победи смъртта и ни дарува вечен живот."

Негово Високопреосвещенство Русенският митрополит Наум е роден на 19.10.1968 г. във Варна. През 1994 г. завършва Богословския факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски“. По решение на Св. синод на БПЦ от 1 април 2004 г. е назначен за главен секретар на Св. синод на БПЦ и за председател на църковното настоятелство на Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. На 17 март 2007 г. в храм „Св. Александър Невски“ е хиротонисан за епископ с титлата „Стобийски“ от българския патриарх Максим и членовете на Св. синод в пълен състав. На 16 март 2014 г. е избран от русенските епархийски избиратели с 22 гласа за кандидат-митрополит на Русенска епархия. На 23 март 2014 г. в Синодалния параклис „Св. цар Борис“ след провеждането на синодалния канонически избор е избран с пълно единодушие за Русенски митрополит.

– Ваше Високопреосвещенство, променено ли е значението на Великден за съвременните християни и българи? Какво представлява този празник в модерния свят, в който живеем?

– Възкресение Христово е непреходен празник на празниците, който не може да бъде повлиян от времето, а значението му за вярващите християни винаги е било само едно – Христос Възкръсна, победи смъртта и ни дарува вечен живот. Разбира се, за разлика от преди, в днешния „модерен“ свят, както се изразихте, честването на този празник се съпътства и от различни светски прояви, които обаче не могат да изместят акцента на църковното тържество.

– Много миряни ще посетят църквите на Великден, но носят ли те вярата в сърцата си или го правят, защото празникът го предполага?

– Немалка част от народа ни е въцърковен, т. е. християните посещават храмовете и участват молитвено в богослуженията, съпреживявайки духовната радост от даден празник. А що се отнася до онези християни, които посещават църквите на големи празници само „защото така се прави“, то това е въпрос по-скоро на суеверие или на формална обрядност, лишена от искрена вяра и Богопознание. Това все пак има и своето обяснение, а то е: първо – че в продължение на 50 години българите бяха умишлено отчуждавани от църквата, която тоталитарната власт считаше, че „трябва да отмре“; и второ – въпреки многогодишните ни призиви, след политическите промени през 1989 г., никое наше правителство не е имало политическата воля да погледне сериозно на въпроса за вероучението, което да се въведе като задължителен предмет в училищата. Защото, ако това беше станало, мнозина млади хора днес нямаше да са просто формални християни, а щяха да бъдат истински вярващи.

– По-обединени или по-разединени ще посрещнем този Великден?

– Нацията ни е преминала през различни периоди в своята история, които са обединявали или разделяли народа заради вътрешни причини или външна намеса, но ми се иска да вярвам, че това вече е останало в миналото. Считам, че днес българите са по-разумни и независими, което е и предпоставка да бъдем единни. Разединението може да възникне там, където има невежество и липса на култура, но то винаги се разпространява целенасочено от користолюбиви лица. Все пак, днес обществото ни е по-единно в своите цели за развитието на България.

– В ценностна криза ли е българският народ и какъв е изходът от нея?

– Народът ни може да бъде в подобна криза, ако по някакви причини, чрез външен фактор, се подменят нашите морални ценности. А това би било невъзможно при наличието на здраво християнско семейство, изрядно възпитание и солидно образование.

– Завръща ли се българинът към духовните си корени и към църквата?

– Въпреки изпитанията на времето и притесненията най-вече от материално естество, мнозина българи преоткриха пътя към духовните си корени и към църквата. Този процес обаче в никакъв случай не трябва да се приема като едностранно действие, защото ако при такива случаи църковното ни изпълнение не е на своето място, то отчуждението при някои християни би било безвъзвратно.

– България и християнска Европа е все така заплашена от бежанската криза, трябва ли да подадем ръка на мигрантите?

– Както вече бях подчертал, през многовековната си история Българската православна църква винаги е била духовен стожер на православния ни народ, но в моменти на подобни предизвикателства ние сме длъжни да подадем ръка на онези човеци, които имат нужда от съпричастност и внимание, а именно немощните и болни майки с деца и възрастни хора, които бягат от война, разрушения и глад. И днес чуваме призиви от разни общественици и православни духовници, убеждаващи българската власт да постъпва дискриминационно спрямо прииждащите към родината ни емигранти, но същевременно трябва да се замислим, дали след като се отъждествяваме като „християни“, сме достойни следовници на Христа, който бе най-гонен от човеците.

– Каква е ролята на църквата в сложните времена, в които живеем – заобиколени от конфликти и кризи?

– Конфликтите и кризите в световен мащаб се пораждат там, където има почва за подобно развитие. А тази почва е именно бездуховността, безпринципността и материализмът. Въпреки че Църквата ни е длъжник на нашия народ по отношение липсата на по-осезателното й присъствие в обществения живот, то тя е духовен стълб, около който сме се развивали през изминалите векове. Защото дори тогава, когато сме губили своята национална идентичност, българското православно духовенство е опазвало духовната жар на самосъзнанието и обичта към родната земя. Днес ние, духовниците, сме призвани за пореден път да спомогнем за съхраняването на духовността и нравствените ценности у хората в днешния модерен свят на секуларизация, като се молим, утешаваме и подпомагаме, според възможностите си, всеки потърсил ни с вяра и надежда.

– Какво послание ще отправите към миряните за светлия християнски празник Възкресение Христово?

– Нека отворим заедно отново вечните порти, през които да влезе Господ на силите и Царят на славата (Пс. 23:10). Да влезе в нашите домове и в нашите сърца, които да огрее и да просветли със светлината на Своето преславно Възкресение. И да ни напомни, че в Него – в причастността ни към Неговата богочовешка личност и в следването на Неговия пример и подвиг – можем и ние да имаме победата над същото това зло, с което Той се пребори в дните, когато извърши нашето спасение. Благодатта на нашия Господ и Спасител Иисус Христос и любовта на Бога Отца, и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас!

Воистина воскресе Христос!


Източник: kmeta.bg

В категории: Вяра, Интервюта

Сподели:





Коментари

0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 


АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
Евродиректива създава проблеми в армията

Делото срещу Марешки и двама от депутатите му няма да приключи скоро

ООН: В края на века българите ще са едва 3,8 млн.

Хакери атакуваха правителствени уебсайтове в САЩ

Емил Радев (ЕНП-ГЕРБ): България трябва да получи пълен достъп до Визовата информационна система и Шенгенската информационна система

Съдия отказа да гледа делото за мръсния въздух, защото е увредена от него