Конфликтни теми | Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Проблясъци | Вяра

Неваксиниращите не са изроди, а искат сигурност и гаранции!


Сподели:
12 Април 2017, Сряда

Темата за ваксините в България става все по-актуална, а заедно с това се появяват различни публикации по въпроса.

От една страна това е хубаво, защото изникват и все повече факти, които стават достояние на широката публика. Преди дни излезе текст на майка, озаглавен „Нека да отглеждаме деца, не да ги убиваме!“ В него се визират родителите, които не ваксинират децата си, т.е. предполага се, че те ги убиват (извинявам се, ако не съм схванала правилно посланието.) В текста са използвани още фрази като „смърт по непредпазливост“, споменава се, че кафето и шоколадът също имат странични ефекти, а накрая авторката уточнява, че не се извинява, че е била по-рязка, но имало случаи, в които го изисквали. Лично мен ме „умили“ обаче тезата, че аутизмът не бил смъртносна болест. Е, не е, но пък шоколадът и чая имам избор дали да дам или не на детето си.

Чудя се, обаче, дали тази жена се е замислила за следните неща и била ли е в подобни ситуации или стриктно се придържа към поговорката „На чужд гръб и сто тояги са малко“. 1. Дали според нея родителите на деца с противопоказания за поставяне на ваксини също ги убиват? 2. Дали самата тя отглежда дете с аутизъм? 3. Обслужва ли всеки ден дете, което не е способно да се грижи за себе си само и как гледа на децата на неговата възраст, които тичат и се смеят? 4. Била ли е в дом на дете, което от 16 години е в инвалидна количка и цялата къща е пригодена за него, за да има условия къде да лежи и да се движи, доколкото му е възможно? 5. Опитвала ли се е да си сдържи сълзите и да спре трепереното на гласа си, докато разговаря с майка на дете, пострадало от ваксина (доказано с медицински документ), докато тя разказва с нечовешка сила за предизвикателствата, с които трябва да се сблъсква всеки ден? 6. Гледа ли дете, което шеста година е в будна кома след ваксина, а РЗИ я пита кога ще му поставите следващата?

Историите са много и различни, но едно нещо е константно – бездушието на държавата, липсата на помощ (здравна, морална и финансова), фактът, че тези родители влагат свои лични средства, животът им е завинаги променен и ощетен. И те ли са убийци? По принцип първата ми идея беше да не реагирам по никакъв начин на това безумно писание, но пък сметнах, че е добър повод още веднъж следните ФАКТИ да бъдат публикувани и прочетени от колкото се може повече хора. A. Всички ваксинации в имунизационния календар са препоръчителни в Германия, Великобритания, Русия, Ирландия, Австрия, Испания, Португалия, Швейцария, Люксембург, Исландия, Холандия, Норвегия, Швеция, Финландия, Дания, Гърция, Кипър, Естония, Беларус, Литва. B. България е държавата с най-голям брой заболели от туберкулоза и в същото време най-много приеми на БЦЖ ваксина. В Австрия, Белгия, Дания, Германия, Исландия, Италия, Холандия, Словакия, Испания и Швеция БЦЖ ваксина не се слага. Ще спрете ли да посещавате тези държави? За рискови групи от населението прием на БЦЖ се прилага в Кипър, Финландия, Франция, Кипър, Лихтенщайн, Люксембург, Малта, Норвегия, Португалия, Швеция и Великобритания. C. По време на морбилната епидемия през 2009 – 2011 г. в България ваксинационният статус на заболелите е известен при 52% т.е. при 52 на сто от случаите е ясно дали пациентът е бил ваксиниран или не. Във възрастовата група 1-14 г. от групата с известен ваксинационен статус, 70% от заболелите са ваксинирани с една доза МПР ваксина, като е прието, че една доза ваксина се счита за достатъчна, а втората е с цел да обхване нереагиращите от първата.

В различните страни има големи разлики във възрастта, на която се прилага втората доза. D. По данни на Световната здравна организация (СЗО) от 2011 г., 19 държави имат действащи програми за компенсации на увреждания от ваксини. Началото на тези програми е поставено през 1953 г., когато Германския върховен съд постановява, че хората, които са пострадали вследствие на задължителна ваксинация (в конкретния случай вариола), следва да бъдат компенсирани. Германия създава компенсационна програма през 1961 г., Франция изпълнява подобна схема през 60-те. През 70-те загрижеността за нежеланите реакции вследствие извършени имунизации против дифтерит-тетанус-коклюш, води до установяване на компенсационни програми в Австрия, Дания, Япония, Нова Зеландия, Швеция, Швейцария и Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия. Времето на сляпата вяра отдавна отмина. И Слава Богу днес имаме достъп до всякаква научна информация. Ако на вас ви е все едно с какво инжектират детето ви, какви са страничните реакции, кой носи отговорност за тях и как бихте могли да бъдете обезщетени, на много родители това не е безразлично. А отговорност у нас никой не поема. И точно това е проблемът и това не би трябвало да е безразлично, както и на държавата с най-висока детска смъртност в Европа. Но е. 

Автор: Евгения Гигова





Източник: actualno.com

В категории: Анализи и коментари, Конфликтни теми, Здраве, Избрано от редактора

Сподели:





Коментари

0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 


АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
Д-р Гълъбова: Охраната на хрантутниците политици е по-голям приоритет от здравето на хората

12-те града, които се отказват от автомобилите

Лондон да не живее в илюзии за Брекзит, натърти Меркел

Президентът Румен Радев към Бойко Борисов: Надявам се вие и вашите коалиционни партньори да излъчите убедителни кандидатури за министри

Защо съдебната реформа не се случва

Германски инвеститори: Корупцията пречи на бизнеса в България