Конфликтни теми | Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Проблясъци | Вяра

Нова акция срещу солта и захарта в храните


Сподели:
17 Февруари 2017, Петък

Здравното министерство започва преговори за намаляване солта в хляба и млечните продукти, на безалкохолните ще се налага такса

Министерството на здравеопазването ще започне преговори с производители за намаляване на солта в хляба и млечните продукти. Същевременно ведомството работи по законови промени за въвеждането на такси върху безалкохолните напитки със съдържание на захар и поетапното елиминиране на трансмазнините в преработените храни. Това са част от мерките, които ведомството подготвя срещу нездравословния начин на живот на българите, който ни поставя на челно място по заболеваемост и смъртност от сърдечно-съдови заболявания. Това обяви в петък служебният зам.-здравен министър Галин Каменов.

В България консумацията на сол, захар и мазнини е над препоръчителните дневни дози. Освен това 70% от хората не спортуват, почти 40% пушат, всеки четвърти българин употребява редовно алкохол. Всички тези рискови фактори допринасят за около 40% от смъртните случаи в страната, сочат данните на Националния център по обществено здраве и анализи.

Каменов обясни, че първата мярка на ведомството е разговори с производители на хляб и млечни продукти да влагат по-малко сол в продуктите си. По думите му това няма да коства нищо като инвестиция на фирмите от бранша и затова ведомството разчита на успешни преговори.

“Намалената консумация на сол с една трета може да спаси половин милион живота и да доведе до икономия на 100 милиарда долара от лечението в рамките на едно десетилетие. Това се доказва на практика във Великобритания, където след редукция на сумарната консумация на сол с 15% в редица храни между 2001 и 2011 г е постигнато значително снижение на кръвното налягане сред населението и поне 10% по-малко смъртни случаи от сърдечна атака“, посочи Каменов.

Наред с това работят две работни групи, които подготвят предложения за облагане с допълнителна такса на сладките безалкохолни напитки, както и за елиминирането на трансмазнините в преработените храни. Каменов посочи, че по отношение на сладките напитки световният опит сочи, че при повишаване на цената има отлив от консумацията им, което оказва благоприятно въздействие върху здравето на хората.

При разработването на законодателните промени ще се ползват и предложения от проектозакона за данък върху вредните храни, предложен от екипа на здравния министър Петър Москов, който обаче бе посрещнат със силна съпротива от индустрията и така и не стигна до обсъждане в правителството. Законът предвиждаше различните продукти с прекомерно съдържание на сол, захар и трансмазнини да бъдат обложени със ставки между 3% и 78% за различните групи.

Сегашният екип на ведомството залага на по-меки мерки, като единствено за безалкохолните сладки напитки се предвиждат такси, докато за намалението на солта и трансмазнините ще се търси диалог за промяна в рецептурниците на производителите.

Освен срещу вредните храни, министерството обмисля и по-сериозни мерки срещу тютюнопушенето. Работи се по подготовката на национална кампания срещу тютюнопушенето. За по-строг контрол обаче не достигат ресурси, стана ясно от обясненията на Каменов и главния държавен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев.

25% от служителите на Регионалните здравни инспекции (РЗИ) били на минимална работна заплата, а те осъществяват контролната дейност. Освен това средната възраст на инспекторите на РЗИ е 54 години.

“Общественото здраве се опазва с пари и хора, а в момента ние нямаме нито пари, нито хора. В над 95% от дейността си министерството отговаря за болнолечението и в под 5% от дейността си се занимава с това как да направи нацията по-здрава“, каза главният държавен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев, който коментира, че в останалите държави политиките са насочени главно към мерки за профилактика и промоция на здравето.

Кунчев коментира, че подобряването на общественото здраве изисква дългосрочни мерки, които не намират място в политическите програми са с доста по-кратък хоризонт. Според него трябва да започне поетапно увеличаване на средствата за опазване на общественото здраве с около 10% годишно.


Източник: mediapool.com

В категории: Анализи и коментари, Здраве

Сподели:





Коментари

0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 


АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
Борисов: Изявлението на президента Путин провокира остри реакции сред българските граждани

Британските медии за атентата: Политиците трябва да налагат сдържаност, а не да всяват страх

Николай Нанков: За да спечелим войната по пътищата, трябва да преборим тол системата

Светлозар Лазаров: Въпросите с тероризма трябва да бъдат решени на няколко нива

Петър Андронов: Предложението за Еврозоната не ни е известно

Важно е словото, не буквата