Конфликтни теми | Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Проблясъци | Вяра

Румен Бечев: Историята ни има достатъчно светила като Левски, които би трябвало да ни правят велики и горди, но трябва повече да ги познаваме


Сподели:
15 Февруари 2017, Сряда

Румен Бечев – актьор и директор на РДТ „Николай Хайтов“ – Смолян,

„Фокус”:  Г-н Бечев, на 16 февруари ще представите премиерата „Последната изповед на Апостола” по книгата на Светозар Казанджиев, да кажете в аванс какво можем да видим в нея?

Румен Бечев: Тази година е обявена за година на Левски, навършват се 180 години от неговото рождение. Колкото и да е известен Апостолът, колкото и да е икона за всички българи, има много неизвестни страни в живота му, в начина му на мислене и има неща, които се преоткриват и преоткриват, има много истини, които трябва да бъдат опирни точки и посоки за всеки един от нас, защото в момента живеем в един такъв живот, в който сме се затворили в черупките, гледаме в собствения си двор, малко ни интересуват тези, които са около нас, естествено, не искам да отрека, че човеколюбието е изчезнало от българина, няма такова нещо, но просто времето е такова, особено сега – зимата, когато човек още повече се затваря. Всичко това нещо, мисля че опирайки се и докосвайки се още веднъж до Апостола, до неговите мисли, до онова, което той е искал да направи тук и да подари на всички българи една дългогодишно жадувана свобода, която българинът я заслужава, защото, като че ли ние малко подценяваме своите корени и своето минало, обичаме да ахкаме и да охкаме по чуждото, а историята ни има достатъчно светила като Левски, които би трябвало да ни правят велики,  би трябвало да ни правят горди,  би трябвало повече да ги познаваме. Всички тези думи ги казах само с една цел, за да поканя публиката да дойде и да види опита ни да се докоснем до мислите и до онова, което е вълнувало Левски в последните му мигове. Ние взехме като основа книгата на Светозар Казанджиев – „Последната изповед на Апостола”, с моята колежка Емилия Ованесян решихме да направим нещо, което да бъде по-достъпно, основната цел са ни подрастващите, тези, които тепърва влизат в живота, тези, които тепърва изграждат своите ценности, защото той, може би, ще бъде най-полезен на тях. Затова сме се опитали да го поднесем по един малко по-друг начин – чрез погледа на един средношколник, който трябва по задължение да направи реферат за Левски по повод годишнината от неговото рождение. На 16 февруари ще бъде премиерата във втора зала на Родопския драматичен театър и още отсега интересът от училищата е много голям, дори за 16 вече е продадена цялата зала. Тя е със 100 места. Когато се говори за Левски няма нужда от голяма зала, там нещата са съкровени. Дори самият той, когато е правил комитетите си е нямал нужда от пространство, от зали, каквито сега сме свикнали да гледаме, особено сега покрай  изборите, много народ, високопарни слова, ние нямаме нужда от такива и според мен е по-добре колкото се може представления да играем в малката зала, но да бъдем близко до публиката, така както Апостолът е искал да бъде близко до човека, да говори с него, с всеки един поотделно, да се гледат в очите и да не се страхуват. Да не се притесняват от това, което чуват и от онова, което казват. Изобщо всичко онова, което е искал Левски да каже на хората, да ги убеди, че са свободни, че от тях зависи все пак свободата им, зависи доблестта им, зависи и по какъв начин ще се обръщат и към него и от другите европейски народи. Хубаво е повече хора да го видят и като казах, че то е отправено по-скоро към нашите средношколци не значи, че не е любопитен и не е интересен за цялата общественост. Първото представление е на 16 февруари, след което още три-четири пъти ще се изиграе. Имаме гостувания във всички общински центрове и в по-големите населени места в региона. Някак си много бързо се разнася мълвата, че правим нещо за Левски, което ме радва и леко ме плаши, защото да се докоснеш до Левски и да искаш да предадеш нещо от него, това си е направо предизвикателство и то голямо.

„Фокус”:  За последните ви думи искам да се хвана – за историята и героите ни. Обичаме Левски, българският народ обича герои като Левски, като Ботев, но много малко филми се правят за тях, малко постановки се изнасят и в театрите, трудно ли се пресъздават образи като този на Левски, на Ботев?

Румен Бечев: Според мен най-трудният образ е точно този – на Апостола. Всеки един от нас е изградил образ за Левски. Всеки един от нас още от детските си години в главата му е неговият, собственият образ на Левски и разбирате ли, когато се съберат много хора, със собствения си образ и погледнат нещо, което някой пък по собствения си начин иска да го покаже и разминаването понякога става голямо. Така че, трудността е много голяма и според мен, основното нещо, с което бихме могли да покажем, не да наложим ние някакъв образ на Левски, а съвсем откровено да си кажем: Не, аз не съм Левски, аз съм Румен, но тези думи на Левски мисля, че са важни и днес, нека си ги кажем. Нека самите ние още един път да изречем неговите слова, нека още веднъж да се докоснем до болките му, за да не ги повтаряме.

Даниела БОЙКОВА


Източник: focus-news.net

В категории: Интервюта

Сподели:





Коментари

0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 


АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
Към „Нова Македония" ли върви Македония?

Подчиняването в България: ето как се извършва

Борисов за онколекарствата: Давахме по $8000 за майка ми и на втората седмица жената си умря

Кое е журито, избирало културните проекти за председателството

„Хюриет дейли нюз“: Путин - супергерой или прагматик, преследващ интересите на Русия

Правни експерти: Делото за КТБ е циркаджилък. За да се носи отговорност, не трябва да има безкрайно количество обвиняеми и обвинения